Турският бастион на ДПС няма да падне с фронтална атака

0

Когато строяват редиците си за изборите, партиите у нас не разчитат единствено на местните си бойци. Търси се подкрепа и зад граница – не само сред българските избиратели по света, а и от близки по идеология чужди политически сили, организации, дори и правителства. Така родните политици се надяват да си вдигнат авторитета сред по-впечатлителните българи и да надуят изборния си резултат – все пак в чужбина гласуват между 150 000 и 200 000 души.

Сред стандартните трикове на партиите

са посланията от видни чужди политици, които агитират за българските си партньори. Е, понякога става неловко, когато едни и същи хора сипят комплименти за конкуриращи се български партии, които в Европа се възприемат едва ли не като посестрими, а у нас неистово се мразят. Примерно, забавният случай с белгийския премиер Александър де Кро. За тази предизборна кампания той записа видеообръщение първо към поддръжниците на ДПС, а след това към симпатизантите на ПП-ДБ. Самият де Кро принадлежи към идеологическо течение, което се самоопределя като „консервативен либерализъм“, така че вероятно не чувства особен проблем да ласкае български формации, които у нас се смятат за съвършено различни.

Тази практика служи главно като бустер за самочувствието на българските политици, че са признати и ценени в Европа. Доколко се хващат избирателите на такива номера, трудно е да се каже, но едва ли се впечатляват особено. И партийните водачи усещат това и наблягат главно на ухажването на българските общности в чужбина. Тук винаги в публичното съзнание изпъква Турция, където българските граждани се активират най-мощно по време на избори. Всички знаят, че страната е бастион на ДПС. Вярно, движението влезе в остър конфликт с Анкара през миналото десетилетие, което му струваше сериозна загуба на влияние и големи главоболия. Конфликтът обаче изглежда е останал в миналото, съдейки по ударната подкрепа на турските власти за хората на Ахмед Доган в последно време.

Навремето ГЕРБ пробва да се възползва

от разрива между движението и Анкара. Борисов внимателно култивираше личната си връзка с турския президент Реджеп Ердоган, а високопоставени гербери започнаха да се мяркат на политически мероприятия в югоизточната ни съседка. Но нещата се забатачиха и хората на Борисов зарязаха всичко. Междувременно, ДПС се отърва от останалите си турско-мюсюлмански конкуренти (ДОСТ, НПСД) и сега отново прибира над 90 процента от гласовете, пристигащи от Турция.

Сега обаче ПП и ДБ се усетиха, че такъв мощен политически инструмент не бива да се оставя в ръцете на Доган. И тръгнаха да агитират директно сред изселниците. Най-напред съпредседателят на десницата Христо Иванов отиде в Бурса – едно от основните средища на изселническата общност, където обичайно се разкриват около една четвърт от всички секции в Турция. А след това Асен Василев – единият от лидерите на ПП, отиде в турския мегаполис Истанбул (още една четвърт от секциите), където домакин му беше изселническата организация „Бултюрк“. Преди десетина години същото сдружение интензивно си контактуваше с ГЕРБ и даваше вид, че е готово да помогне на партията на Борисов да се настани трайно в Турция. Сега флиртуват с ПП и ДБ, изглежда с желанието да контрират влиянието на ДПС сред българските изселници – както навремето пробваха последователно и (неуспешно) с ГЕРБ, НПСД и ДОСТ.

Няма лошо, конкуренцията е нещо добро –

особено по места, където господства една политическа сила. Ако градската десница успее да направи нещо, с което да отслаби желязната хватка на ДПС върху българските граждани с турски паспорти, това ще се отрази добре на българската политика. Тук обаче има два сериозни проблема.

Първо, ПП и ДБ не изглежда да полагат достатъчно усилия да разширят избирателите си извън твърдото ядро дори тук в България, какво остава да търсят електорална периферия в Турция. Второ, решаваща роля за това къде ще се насочат гласовете на изселниците играе турската държава. А ДПС засега е опазило благоразположението на Ердоган, както и на всички големи турски партии, ако се съди по разнообразието от местни политици, които посещават мероприятията на движението в югоизточната ни съседка. И няма изгледи това да се промени скоро.

Всъщност, за партиите, които искат да пресекат доминацията на ДПС сред българите в чужбина, благодарение на турските гласове, по-добре ще е да фокусират усилията си в друга посока. Например, да активизират избирателите в другите страни с големи български общности. Защо това е по-важно? Гласовете на ДПС зависят преди всичко от благоволението на Анкара. Докато Ердоган не подкрепи публично движението за президентските и парламентарните избори през ноември 2021 г., то редовно оставаше на трето и четвърто място по гласове от чужбина. Но дори и сега, когато това се промени, другите български партии имат всички шансове да надмогнат подкрепата на турската държава за ДПС. Просто трябва да положат много повече системни и трайни усилия, за да накарат българите в другите страни да отидат масово на избори. Това ще обезцени електоралния подарък на Анкара за движението.

Автор: Людмил Илиев, Сега

Прегледана: 80270

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече