Що за поредна зима! – не умряхме от студ и не пратихме войници на фронта

0

2050 г. Варненски националист размахва бастун: „Българи, не позволявайте да ви пратят на война с Русия!“. Чатботът RM (латиницата от Русский мир) повтаря как България и други държави ще нападат Русия. Професор и евродепутат с еднакви имена обясняват, че всеки момент зелен ботуш ще нагази необятната степ; кима неувяхващ журналист с фамилия на руска река. Стотици хиляди българи, поради наивност или глупост, им вярват. Докато всички треперят да не стане, Русия си стои ненападната, но напада – подобно на Афганистан, Грузия, Украйна.

На някои тази прогноза може да се струва невярна. Тя, разбира се, е условна. Но на база опита е по-вероятна, отколкото гореописаното вещерство. Помните ли, че

абсолютно същия мач с

„повиквателните за фронта в Украйна“ бе игран през 2015 г. Раздуха се истерия, БСП дори проведе митинг, за да не гинем срещу Русия. Проповедниците бяха същите като днес. Осем години по-късно, за ужас на миряните им, няма пратени на фронта хора. Единственият факт е руското нападение над Украйна.

А през 2015 г. се бе случило още нещо забележително: „Атака“ проведе митинг с искане да се определим на чия страна сме във войната. Не коя да е, а между  Русия и Турция след сваления самолет (!?!). Хора държаха лика на Путин със заплашителни изречения, че ще отмъсти на врага! Ако на някой днес му е смешно, нека се замисли дали сам не е вярвал на подобни глупости – и дали днес не вярва на други, които му се струват достоверни. 

Тази статия обаче не е посветена на геополитиката, реалните и мними войни. Тя е по повод страха като политически инструмент. Също и за (само)възприемането на действителността. Толкова много страх се насажда у нас, че дишаме страх.

Общество на екзистенциалния ужас сме

„Знаете ли, че ако стане това, ще настъпи онова“, гласи заглавието на драматичния филм. Но той е и смешен. Понеже скоро след прокобата наистина става „това“, ама „онова“, не щеш ли – не. Потопени в следващата серия не забелязваме лъжата.

През последните петнадесетина години политико-медийният ни пейзаж бе пълен със заплахи, че: 

Ако падне Бойко Борисов, ще настъпи потоп. Дваж по-голям ще е, ако дойдат хора без опит, някаква „безпринципна коалиция“. Борисов падна и точно такива хора го наследиха. Такава коалиция. Но нищо драматично не настана. Четворната коалиция си управляваше с плюсове и минуси – подобно на всяка власт.

Мигрантите ни заливат. Ако не ги спрем, ще ни претопят. Трябва ограда! Построена бе, не ги спря. Минават-заминават. Не сме претопени.

Плюйте в пазва, пандемията ще фалира икономиката ни! Мина-замина, не ни фалира.

И световната финансово-икономическа криза щеше да ни фалира. Не стана.

Капитализмът умира. Ние правим капитализъм. Умираме!. Е, живи сме изброените.

Ако Китай, дето е новата световна сила, вземе, че… Много неща взе и даде Китай, но нищо трагично не последва.

ЕС се разпада, загива. Единственото вярно е, че Великобритания го напусна. Но ЕС не загина. И по абсолютно всички важни въпроси са заедно, един отбор.

„Джендърът“ ще ни погуби! Както погуби Холандия, Англия, Канада!… Не само са водещи държави, ами и продължават да са сред най-предпочитаните за емиграция.

Ама как така без руски газ!? Що за чудо? Ще се съсипем, ще фалираме, не можем да живеем без руски газ! Живеем си най-нормално.

Ако дадем оръжие на Украйна, влизаме във война! Ако пристъпим волята на Русия, тя ще отвърне с нещо фатално! Оръжие бе дадено официално (малко) и неофициално (много). Не сме във война. Не са и десетките подобни държави. След изгонването на стотина дипломати Русия не скъса отношения с нас. Най-малко пък затвори посолството си, както плашеше.

Предстои ни най-тежката зима. Ще сме на студено, тъмно. И режим на тока, каква я мислите!… Подобни ужаси циркулират 9 месеца всяка година, тоест извън зимата – по повод предстоящата. Тя все не се оказва най-тежката. Сега обаче – поради войната в Украйна, зелената сделка, смяната на газовите доставчици – бяха на макс. Но ето, пролет е. Нищо фатално не се случи.

За някои хора сигурно е ужасно нищо ужасно да не се случва! 

По всяка една от тези точки, разбира се, има съвсем реални проблеми. Факт са – и около скочилите цени, и тепърва насажданите страхове („Еврото ще ни погуби! Шенген не ни трябва!“), още повече за войната… Няма нищо идеално в живота, затова нюансите следва да  се отсяват, лошото да се премахва. Но целта на страха не е да решава проблемите. Той се стреми

да държи в подчинение българите – вкупом

или по електорални сегменти. В блога си наскоро журналистът Димитър Събев прекрасно описа корена на процеса: около 130 години България поетапно живя с увличащ дисциплиниращ идеал за светлото бъдеще – да обедини земите си, да построи безкласовия рай, да догони Запада; от началото на миналото десетилетие обаче страхът замени бъдещето –  понеже в сложния конкурентен свят, когато човек сам е отговорен за житейските си избори, страхът е рентабилният политически инструмент. Той изолира хората, отблъсква ги от обществения живот, раздробява – за да ги „спасят“ политици месии.

Към причините може да се добавят и текущите пропаганди покрай войната. Сред тях са още чисто икономически тарикатлък („да краднем покрай лъжата“), а и житейски. Какъв е тоя житейски тарикатлък, ще попитате. Ами такъв: появява се политик и загражда парче страх (тема); полива я, оре, копае – с нея влиза в парламента, излиза, пак влиза, или просто взема субсидийка  – цял живот така,

влизането и излизането си е семеен бизнес

Чудите се защо някакви хора непрекъснато се кандидатират, натискат се в политиката, пък и еднакви лъжи произвеждат във времето – ами това е, печели се. За този бизнес и през 2050-та ще има клиенти. Покрай него черногледите вещери също са вечно на мода – ако дуднеш за край на света, ще си интересен; ако вещаеш проза – скучен дори на себе си. Затова кариера се прави чрез първото. 

Но има и още една важна причина за тоталната среда на страх. Тя е сравнително нова, неизследвана, не касае само българите – социалните мрежи. Те са медия, а като такава винаги преувеличават – случки мухи стават слон, съпреживени на живо в тях. Един пример: през 2012 г. Каталуния проведе референдум за независимост, а в баталиите полицията би младежи по улиците на Барселона. Зрителите бяха убедени, че нещо разломно, драматично, непоправимо се случва с Испания. А реално за страна, преживяла баския сепаратизъм, това бе дребнотемие. Така и с „жълтите жилетки“ във Франция, с окупиращите „Уолстрийт“… – щом става пред очите ни, мислим, че е драматично,

живот на ръба

Но няма ръб, а просто емоция, предоставена от социалните мрежи. Ако има пропаст, тя е точно емоцията на непрекъснатото виртуално преживяване – чрез нея драматично прескачаме от теми в теми, които сами не помним. 

И така българинът, почиващ всяко лято в Гърция, изпращащ сутрин мирно и тихо децата си на училище, а вечер безделничещ в мрежите от дивана, живее с усещане за пределен ужас – плод на комуникационните технологии и обилно поливан от политиците. В тази среда на страх и глупост не забелязва, че дори при многобройните политически и икономически трудности, рискове, а дори и война на хвърлей, България си води един най-нормален живот – не е рай, не е и ад – просто обикновен живот, в който винаги желанията са повече от резултатите и има към какво да се стремим. 

Автор: Диян Божидаров, Сега

Прегледана: 81470

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече