Ето как реагираха другите интелектуалци на призива на 100 интелектуалци за правителство с участието на ГЕРБ (коментари)

0

Лавина от коментари заля Фейсбук, след отвореното писмо на 100 интелектуалци, които призоваха да се състави проатлантлическо правителство между двете първи политически сили на изборите от 2 април ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Публикуваме част от тях:

Илиян Василев, дипломат:

Цялата тази дандания около кой и дали ще направи правителство, кой и как бил спечелил/загубил изборите, не струва „пукната пара“, преди да изчистим темата за честността на изборите. Защото това е Началото на всичко. Ако някой ни лъже, или манипулира, ако са изключени контроли, които са гаранция да не се манипулира сбора на гласовете от отделните секции, при това има мнозинството протоколи са сгрешени с „материален“ ефект върху изборния резултат. Тук искам специално да подчертая думата „материален“ – не означава, че 90 процента от гласовете са манипулирани, а дори 3 процента да са манипулирани, това са десетки хиляди можа да са отнети от едни и прибавени на други, с което се променя всичко – кой и от какви позиции преговаря, какъв е вотът на народа, и кому и какъв мандат дава.
Предупреждавам, защото медиите започнаха с чалгата около кой ще прави правителство – Борисов ще го направи и то бързо, за да приключи с темата за честността на изборите – но не журналистите не копаят около възможната им фалшификация – та предупреждавам – без да изчистим тази тема, вярата в изборите отива „на кино“ и ще взривим демокрацията изобщо. А може би това е целта на фалшификаторите.

Тъй като „интелектуалците“ или по-точно художествено-творческа интелигенция, продължават да обясняват колко е нужно всички да се прегърнем, особено ППДБ Борисов, да напомня, че в момента е въпрос на най-висш патриотичен и морален дълг да се съхрани живо отрицанието на всичко, което той представлява, защото надолу по неговия път на корупция и поквара, България ще бъде разпъната на Кръста.
Да се примириш, означава да се съгласиш с всички престъпления от миналото му при злоупотребата му с власт – защото той точно това иска – гаранция, че няма да бъде разследван, обвинен и съден.
Можеше да се търси разбирателство с него, и то под условието на гаранции единствено за честен съд, само ако не беше прегазил морала, като открадна изборите. Само ако не контролираше прокуроратурата на Гешев и не я използваше като „юмрук на народа“.
Отрицанието от подкрепа на Борисов е последната надежда, че в бъдеще може да има почтеност и морал в управлението, че ще се оправят дефицитите във властта, и сегашните и бъдещи поколения ще имат шанс да превърнат страната в обетована земя за всички българи, за да има смисъл да останеш в страна, която не е местопрестление.
Но не само – съгласието с Борисовото управление, означава да приемеш, че и днес и утре винаги ще бъдеш ограбван, мамен /както при изборите/, манипулиран, оставен с единствената перспектива да емигрираш, ако не си съгласен.
Не се залъгвайте, приготвили са и „тояга“ в преносния и буквалния смисъл – ще форсират влиянието на Възраждане – и ще вкарат в Парламента техните закони за чуждестранни агенти, за концлагери и разправа с инокамислещите. От друга страна, Гешев вече е приготвил остена и разследва Димитър Стоянов, измисля ОПГ, конспирации, заговори, преврати за да оправдае не само морално, но и физическо насилие. България се русифицира – не виждате ли че както в Русия, все повече български граждани бягат от страната за да се спасят от преследване. Ще кажете Цветан Василев е виновен, Божков също – като са виновни защо не ги осъдят, защо не ги разпитат.
Помнете ми думата – разследващите журналисти в скоро време ще трябва да емигрират, точно както несъгласните с Путин и да пишат от чужбина.
Борисов държи нахъсканите медийни хрътки и тези от Възраждане и Гешев срещу несъгласните с него и предлага избор – или с мен или в канавката или в чужбина.
Тези, които изтъкват, че той бил демократ по душа и не използвал насилие са част от Лъжата – не използвал насилие, а от поне от 10 години, по негова диктовка има черни списъци в централните медии? Знам, защото съм част от тези списъци и всеки ден имам обаждания от журналисти с желание за интервюта, които след това се отказват, поради „съображения“. Той затри много бизнеси, вкара невинни хора в затвора / това за тези, които го изписват като мъченик за една нощ прекарана в ареста/, затри хиляди съдби, да не говорим че и много смърт има след него, грехове за които не може да има опрощение.
Борисов нареди на своите да мълчат, защото иска да притъпи усещането за откраднати избори, за отнета надежда и че всеки следващ път той пак ще краде избори – защото може и защото остава безнаказан.
Да кажа в прав текст – всеки, който призова да се клекне на Борисов е съучастник в неговите престъпления. И моля не ми говорете за Украйна -защото никой не му пречи да си направи правителство и да помага на Украйна. ППДБ ще подкрепят такива прицелни политики. Но не могат да споделят греходението му и да носят със себе си неговия Срам.
Битката в момента е възможно най-важната, най-същностната и най-достойната – червената линия, която бе начертана, не е израз на каприз или невъзможност да направиш компромис в името на по-голяма цел – България, а отчаяна стъпка към съхранението на последното, което ни държи заедно като народ – Вярата, че на тези територия, може да имаме общи интереси, споделени ценности, в които едните нямат да крадат другите. Другото е да се съгласим на вътрешно робство и беззаконие, легитимирано от главен прокурор.
Всички, които виждате в екрана да защитават Борисов и статуквото, бяха част от модела на Луканов на прехода – и назначената опозиция, сред която имаше блестящи изключения, но достатъчно много имплантирани „агенти на задкулисието“ – които „продаваха“ под европейска и атлантическа маска стремлението си към властта. Това са същите онези, които сега си искат лева, да същия лев който катастрофира няколко пъти заради тях през 90 те години. Други облякоха дрехата на „декларативния антикомунизъм“ и започнаха да търгуват с всичко, което можете да се превърне в политически и монетарен дивидент.
Единственият шанс на България е да има #алтернатива на модела Луканов – Борисов. Другото е агония и смърт на нацията.
Изправени сме пред Рубикон.

Владимир Йончев, главен редактор на OFFNews:

Невероятно е това. 100 интелектуалци молят да се върне Божо Трика и да каже: Ма ние така си говорехме предизборно, то беше само трик.
Хигиена нулева, се едно съм бил с Албена Вулева, дет’ пееше един депутат.
ГЕРБ си е спечелил изборите, ГЕРБ да си съставя правителство. Има си 4 сестрински партии, с които заедно свалиха проевропейското и нормално правителство, направило най-големия ръст в икономиката и най-силно подкрепило Украйна.
Ама тогава нямаше 100 интелектуалци да им кажат, беше много проатлантическо заедно с Възраждане да дадат властта на Радев.

д-р Евгени Кънев, финансист:

Какво мисля за петицията на интелектуалците, сред тях някои мои приятели и уважавани личности?
Малко по-отдалеч да почна, като самата петиция.
В историята на Третата българска държава е имало три прехода към нов тип общество – 1878, 1944 и 1989 г.
Какво е общото между тях?
Че първото поколение, което трябва да извърши прехода понася огромни жертви. На ниво загуба на обществени позиции, на ниво професия-занаят и на ниво манталитет. Всичко това е ставало през огромни човешки драми, а понякога и с голямо физическо насилие – след 1944 г.
В резултат на тези преходи, които траят около 40 години, следващото поколение вече е с променен манталитет и нова стартова позиция в обществото, усвоили новите порядки.
Така например, много от поборниците след 1878 г остават без препитание; занаятчиите без пазара на Османската империя са разорени; хората са преследвани и мачкани от бандити. Докато чрез фактора Стамболов постепенно младата държава си стъпва на крака, а децата на старото поколение – изучени в Европа – поемат държавата след войните (1918 г – след 40 години преход – напълно скъсваме с руското влияние).
Същото става след 1944 г – европейското поколение е смачкано и избито, собствеността им отнета, а на хората е наложена азиатско-сатрапската комунистическа идеология. И следващото поколение се адаптира към нея.
След още 40 г обаче има отново поколение, което е жертвано в прехода. Но този път разликата е, че следващото поколение НЕ е научено на нов манталитет, навици и идеология – а продължава да възпроизвежда старото съветско мислене в демократична среда.
И затова официалните институции – закони, норми, правила – не работят, защото се упражняват от хора със съветски манталитет, които са се вкопчили във властта, за да може техният начин на живот и мислене от 20 век да оцелеят.
Превзели са администрацията, съдебната система, медиите и цялата инфраструктура на държавата, необходима за производство на желан от тях изборен резултат. И наистина, колкото и избори да проведем – при завладяна инфраструктура резултатът на ГЕРБ-ДПС, видно през последните две години, няма да се промени, защото той единствен не зависи от автентична воля на разочаровани избиратели.
Това е и политическата битка днес – между старото и новото : ГЕРБ-ДПС срещу ПП-ДБ, а другите са производни продукти за камуфлаж и опора на Съветизма у нас.
Ето защо призивът за обединение е безмислен, защото той е призив към Новото да се обедини със Старото и под ръководството на Старото – то да се лиши от своите властови привилегии.
Изходът от тупика е само един – трябва правителство под управление на Новото, за да има промяна. Не Новото, а Старото е пред дилема – дали да удължи агонията си, поемайки отговорност за управлението или да мимикрира и трансформира като сдаде поне част от властовите лостове на ПП-ДБ, т.е управление, за което те да поемат основната отговорност, както през 1991 и 1997 г.
Та този призив на интелектуалците щеше да има смисъл преди изборите със същия текст или след изборите като призив само към ГЕРБ. Иначе така, след самия апел на ББ за такова правителство с неговия мандат – звучи като “дайте ПП-ДБ да спаси ББ”.
И Старото да задуши Новото. За пореден път.
Все пак сме в края на 40 г преход и промяна ще има. В Украйна ще се реши каква.

Иван Бакалов, журналист:

Писмото на 100-те интелектуалци (или каквито там), в което свенливо канят „прогресивната общественост“ да пристане на Бойко Борисов, ни връща при коалицията му с Реформаторския блок. И поставя въпроса за нов „исторически компромис“ (със същите последствия), за четвърти мандат на ГЕРБ.
Сред подписалите има бивши депутати на ГЕРБ и откровени гербаджийски активисти или привърженици. Има и някои неутрални или поне досега не са се заявявали открито като поддръжници на Герб. Поне се вижда кой кой е.
Така се отваря и един въпрос на разделението по партии. Щом има хора, които приемат Борисов, мястото им е в СДС, като коалиционен партньор. Да се заявят открито за СДС или ГЕРБ, да ги подкрепят на избори, да агитират за тях.
А не впоследствие да се опитват да вкарат партии с име „Промяната“ в мафиотска сделка с Борисов и в крайна сметка да й обезсмислят името.
Връщаме се на старата позиция – Бойко ни пази от комунистите. Стар филм, с лош финал. Няма хепиенд, нито оптимизъм.
Сега добавят – и от Путин ни пази. Видяхме как ни пази – строи ударно газопровод да го завърши преди Русия да нападне Украйна. Същевременно вози на джипката американската посланичка и я прегръща, с обяснения, че правел диверсификация.
Докато в ЕС гласува против Русия, подмолно работи за Путин.
Ето този филм искат 100-те да се завърти пак.
Всеки съюз с Борисов е узаконяване на корупцията, легитимиране на престъпник, който се е окопал и си е осигурил прокурорски чадър. Един от чадърите му е коалиция с прозападни партии, която да го легитимира.
В парламента, така или иначе, няма мнозинство, което да извади България от ЕС. Само плашат с „Възраждане“, което е под 15% (обира протестният вот на „Атака“ отпреди години). И другите, с които плашат – БСП – не искат да излизаме от ЕС, а и стават все по-маргинална партия.
И служебните правителства не могат да приемат никакви важни решения за външна политика, а договорите им подлежат на ратификация в парламента.
Всичко се свежда до плашене, за да прегърнем Борисов.

проф. Коста Костов, пулмолог:

ОТ ЕКЗОЦИТОЗА* КЪМ ПОЛИТИЧЕСКА АПОПТОЗА**
*екзоцитоза – процес на отделяне на вещества от клетката, вкл. вредни вещества
** апоптоза – програмирана клетъчна смърт
Над 100 интелектуалци, повечето уважавани от мен личности, настояват за сформиране на евроатлантическо правителство, за дружно излизане от политическата криза. Сякаш не разбират, че не сме в политическа криза, а в криза на духа и ценностите. А повечето, ако не всички от подписалите посланието интелектуалци, са хуманитаристи.
Да се прегърнем всички в темпото на „Бяла роза“ е неприемливо, ако няма ясни условия за обединение на враждуващи на ценностна основа политически формации. Едно от тези условия е понасянето на политическа отговорност за многогодишната корупция, манипулациите и срастването на държавното управление със законодателната, съдебната власт и медиите.
Мъгляви интелектуални послания от рода „за заздравяване на съдебната система“ звучат неубедително. За какво заздравяване става дума при фатална прогресираща болест? Нито дума за десетилетната кражба, посегателствата върху образованието и здравеопазването, подкопаните демократични темели, избирателната съдебна справедливост, повсеместната простотия и духовна разруха. Нито стон за превръщането на далаверата в обществено приемлива норма. За всичко това не са отговорни само политиците, а същите тези, които се зоват интелектуалци. Нека първо поискат прошка за своята вина, а после да предлагат сядане около обща управленска синия. Аз живея с тегобата на несподелената вина за херметизирането в „ликвидната реалност“ (по Зигмунт Бауман) на едно загубено поколение.
Трябва да се реже със скалпел до здраво месо, защото политическата гангрена е твърде напреднала, опряла до кокала, и както казваше поетът, ще оцелеят само онези, които „гризат решетката“.
В посланието на интелектуалците не виждам никакво гризане, а предъвкване на общи пожелания, подготвени с политическа „мъдрост“, но обезсилени откъм вдъхновяваща справедливост и емпатия към измъченото от лъжи и грабежи общество.
Добре е, подобни послания да бъдат по-дръзки в излагане на обективните причини, които доведоха България до тази безизходица и да не се поднасят апели, в които истината е видяна под „матово стъкло“.
Кой ще поеме вината за близо 50 000 невалидни бюлетини в тази организирана хартиена манипулация?
Кой е виновен да сме единствената пропутинска губерния в обединена демократична Европа, в която, за съжаление, все ще има подръчни политици за ликвидиране на последствията като председателя на ЕНП Манфред Вебер?
Кой е виновен за окрадените магистрали, фалиралата банка КТБ и изнесените милиони в чували?
Кой ни държи в хватката на задкулисието?
Опитът за впрягане на „кошута с вълк“ е обречен на провал.
Стоте интелектуалци първо да изложат позициите си за нарушените ценности на демократичното управление, извършени от представителите на онези политически сили, които искат да приласкаят ПП-ДБ.
В медицината има два основни видове терапия: палиативна (облекчава симптомите, но не лекува болестта) и радикална (лекува болестта).
Стоте интелектуалци предлагат палиативно лечение и бавна смърт на обществените надежди за радикална промяна на политическото управление на страната.
Радикалната терапия е правилното решение – екзоцитоза (отхвърляне) и апоптоза (програмирана клетъчна смърт) за хартиената коалиция, която не може да се легитимира като проевропейска, без подкрепата на ПП-ДБ.
Нека ПП-ДБ заявят своята ясна и категорична позиция относно хартиените манипулации при проведените избори, поставят своите категорични условия за сформиране на правителство с втория мандат и ако те не се приемат, да напуснат достойно парламента.
След най-дълбоката кал има твърда земя.
Тези, които очакваме действителна промяна, ще я изгазим с непоколебимо търпение.

Радан Кънев, евродепутат:

Имам голяма, смирена лична молба – да не се нахвърляме агресивно, грубо, обидно, срещу тези 100+ български граждани и интелектуалци, които призоваха за взаимодействие между ПП-ДБ и ГЕРБ.
Що се отнася до мен, част от тях много уважавам, към други съм резервиран, трети не познавам. На някои мотивите може да са користни и конюнктурни (а може и да не са), но на мнозинството със сигурност са напълно искрени.
Но преди всичко – те изразяват напълно легитимна и аргументирана политическа позиция. Ако не сме съгласни с техните аргументи, можем да спорим, можем и да премълчим. Но не бива да оспорваме правото им да заемат позиция, а още по-малко – да обиждаме.

Евгений Дайнов, политолог:

Огромното объркване по повод и около „Писмото на 100-те“ идва от неумението, заложено в самото писме да се борави с аналитичен апарат на съответните равнища. Пояснявам:
1. Анализът в писмото се развива на полето на политическата философия и на това равннище е трудно оспоримо.
2. Но веднага, след като писмото се е представило прилично на ниво философия, то скача на арената на фактическата политика. И така прескача едно свръх-важно свързващо ниво: това на политическия анализ.
Затова всички спорове и страдания в момента са разположени именно върху това – липсващото – ниво на анализ. Ако авторите бяха му обърнали внимание, нямаше да трябва да се опитват да се обясняват сега, всеки с различни политически анализи.
Следващия път – по-внимателно, хора. Думите създават света.

Любомир Аламанов, комуникационен експерт:

На път за Дарик…
Чета, че група интелектуалци е написала обръщение към „политическите партии, които се определят като проевропейски“ да направят веднага правителство, за да се помогне на Украйна, да се защити приемането ни в Шенген и Еврозоната, да се предприемат незабавни мерки за оздравяване на съдебната система, да се изведе страната от задълбочаващата се политическа и икономическа криза.
Това е добре. Но не споменават имена. Може само да се гадае към кои точно партии е насочено. И да се надяваме, че не е към една конкретна партия. Партията:
1. която правеше цял месец истерична кампания срещу евроатлантическите ПП и ДБ.
2. която беше в сговор с всички други партии, включително с Възраждане и с президента, срещу ПП и ДБ;
3. която от месеци и дума не казва срещу про-путинската реторика на президента и Възраждане;
4. която от месеци и дума не казва срещу яростната анти-европейска кампания срещу еврото;
5. която провали гласуването на законите, нужни за влизането ни в Еврозоната;
6. която провали съдебната реформа;
7. която систематично проваляше всеки опит да се сложи механизъм за отчетност на главния прокурор, за който говореха много европейски структури;
8. която ни направи най-корумпираната държава в ЕС;
9. която има финансов министър в два кабинета, споменат в Магнитски;
10. чиито членове откровено се подиграват на ценностите на либералната демокрация
11. която върна агентите на ДС на власт и ги овласти да говорят срещу европейските ценности;
12. която вкара псевдо-патриотите и крайните сектанти в изпълнителната власт и с това даде старт на изключително яростната анти-европейска кампания, продължаваща и досега
13. която провали приемането на Конвенцията срещу домашното насилие;
14. която остави да се ширят конспиративни теории и слухове за норвежци, които ще крадат български деца;
15. която построи Руски поток за нула време, а забави гръцката връзка повече от десет години;
16. която сключваше договорки с Газпром, а след това губеше пътните карти;
17. която за 12 години не направи нито една реформа в нито един сектор;
18. която ни натика на 111-о място по свобода на медиите;
19. която приканваше земеделци да не докладват за нарушения и измами с евро-фондове;
20. която превърна раздаването на пари на близки фирми в основна държавна политика
21. която даже не призна ролята на Асен Василев и Кирил Петков в организирането на помощта за Украйна, заради които цяла Европа и самата Украйна наричат България герой и спасител.
Тази партия започна да изнудва, че ако другите партии не приемат условията й, ще блокират бюджета, а с това и държавата.
• Дано интелектуалците нямат предвид точно тази Партия. Защото тогава ще се окаже, че не търсят реално решение, а само изпират имиджа на тази Партия.
• Дано интелектуалците нямат предвид точно тази Партия. Защото ще се окаже, че ни карат да преглътнем една не-европейска партия.
• Дано интелектуалците нямат предвид точно тази Партия. Защото тя не е част от решението. Тя е част от проблема.
За такива неща ще си говорим в Голямото жури. Започваме след малко, слушайте ни по Дарик.
Спокоен ден!

д-р Слава Янакиева, културолог:

Съжалявам за немалкото свестни хора, които са подписали т. нар. писмо на 100-те интелектуалци (линк към текста и подписите в коментар).
Съжалявам, че са се поддали на схемата, която ни разиграват от години. Схемата „Жириновски“ – „дайте да се обединим, да не им „забелязваме“, че виждате ли го този там!“. Знам и доводите им. Чувала съм ги. Те са основателни в частта, която визира властта на Радев, но на нас ни предстоят тепърва три правителствени мандата (в най-лошия случай). Видяхме колко е миролюбив ББ към РР и колко е агресивен към нас, демократите. Защо трябва да припкаме и да подписваме паникьорски съглашения, вместо да следим динамиката и да се опитаме да изиграем най-добрия политически ход при дадените за момента обстоятелства?
Иначе с един само поглед, наред със свестните, виждам подписите и на откровени гербаджии, и на защитници на червената идея. Виждам расисти, сексисти, хамелеони. А също и най-обикновени циркаджии.

Радослав Бимбалов, рекламист:

Преди две години, когато всички се борихме с тиквената твърдост на мафиотското ни управление, повечето хора на изкуството, творчеството и умствения труд стояха в ступор или не смееха да надигнат своя гняв. С усилие го гълтаха, преживяваха тихо и замислено своето недоволство.
Един ден група интелектуалци се събраха и написаха кратко и ясно отворено писмо, с което обосновано и възпитано поискаха оставката на управляващата, самозабравила се върхушка ГЕРБ, начело с нейния главатар Бойко Борисов и всевластния главен прокурор Иван Гешев. Обърнаха се към мен за помощ и аз вложих сериозна част от времето, способностите си и известна сума лични средства, за да разпространим това писмо и да привлечем още подписи. За няколко седмици под текста имената си положиха над 1300 хора на интелектуалния труд. Хиляда и триста. Това писмо стигна чак до Брюксел и получи отзвук и от европейските депутати от няколко държави.
Сега чета писмо, подписано от 100 знатни българи, мнозина от тях познавам лично, към всички питая уважение. Няма да си правя труда да проверявам колко от тях положиха имената си под онова отворено писмо срещу мафиотското управление на страната. Не е важно това.
Важното е друго. В момента всички ние сме обект на изнудване.
Коалиционната мафия на ГЕРБ и ДПС, с послушната подкрепа на БСП набързо промениха изборния закон, връщайки хартиеното гласуване. В резултат онзи ден се проведоха едни от най-спорните избори в последните години. Множество нарушения, опорочени протоколи, безогледно пазаруване на гласове. Всичко това, извършено от майсторите в този спорт – ГЕРБ и ДПС, с безмълвната подкрепа на служебното правителство, което не направи единственото, което трябваше да направи – да гарантира честни избори.
Скъпоструващата (в пари, не в друго) победа на Борисов е пирова, но само на пръв поглед. Първото място, макар и с косъм преднина, му спести неприятността да се пазари за своето оттегляне. Напротив, сега той има изключителната възможност да извива ръце. А той, като професионална мутра, умее да прави това добре.
Изнудването е простичко – под угрозата да нямаме редовно правителство и да бъдем оставени в лапите на Радев – всички ние трябва да преглътнем последното останало недоволство в гърлото си – онова, което крещяхме с години по площадите. Трябва да се задавим с него и да приемем факта, че Борисов от мъчител ще се превърне в обединител – не просто на някакви враждуващи парти, а на нацията изобщо. Спасител, който ще ни държи далече от фашистките зъби на Възраждане, съответно от кървавите пръсти на Кремъл.
Да, същият Борисов, който построи дългата газова цев, която Путин опря в челото на Европа. Онзи същият Борисов, който предаде енергетиката ни на кремълската олигархия и й позволи да не плаща никакви данъци с години. Да бе, този Борисов, който подари кученце на Путин. Или себе си, не знам.
Знаете ли, колеги българи, ние с в вас с огромна лекота предаваме всичко ценно, наше си. С безобразна апатия преотстъпихме родолюбието, патриотизма и българщината на чуждопоклонни популисти.
Сега явно се очаква със същата безгрижност да сгънем прилежно и да подарим с преклонена глава недоволството си. Право в ръцете на Борисов.
Като флаг за ковчег, в който вече трябва да сме влезли.

Капка Тодорова, журналист:

100 интелектуалци написали писмо…. Даже не разбрах за какво точно. Толко много писма от интелектуалци са писани и подписани, дето после половината изобщо не са го и виждали това писмо, че може музей на интелектуалеца да направим и да го напълним с писма. Това цял живот го гледам. Измислете нещо по-ново. Например 100 красавци написаха писмо. Това веднага ще го прочета и даже снимките ще им разгледам. Като тиндър за интелектуалци. Наляво не, надясно да…

Големи драми с тоя интелектуален списък, много стомашни и други киселини. И пак разсъждения на тема кой е интелектуалец и кой не, па някакви напъни за драма и трагедия, па как, ако не приемеш без въпроси тоя списък, си бил рутел родината и интелектуалните й устои.
1. Добре де, какви са тия интелектуалци по списък? Тоя списък с интелектуалци, оня списък с интелектуалци… Стока ли сте, че все се бутате в списъци?
2. Това писмо за Бойко, онова писмо срещу Бойко, другото писмо за Радев и то от интелектуалци беше и така може да върнем до писмата за и срещу Желев, НАТО, „Другарю Тодор Живков“… На тая държава й се падат повече писма от интелектуалци, отколкото интелектуалци.
3. Чисто технически как е възможно да си интелектуалец и вместо да организираш дебати, в които да изложиш позицията си и да чуеш другата позиция и да я дискутирате публично, да организираш списъци и да подписваш в тях други хора? Нямаш сили и авторитет да излезеш с позицията си и така да я защитиш, че се налага да събираш агитка ли?
4. И най-същественият въпрос. Какви са тия български интелектуалци, които успяват да се съберат за обща позиция само, когато става дума за докарването на някого на власт? Само близостта до управлението ли ви стимулира да действате като група с авторитет? Защо няма писмо с общ призив по никакъв друг въпрос? За мен броят на убийствата на жени в България е по-трагично и плашещо, истинска заплаха за обществото и диагноза за много страшно състояние. Как може това да минава така покрай вас? Или достъпът до спешна помощ, детската болница, изкуственият интелект и пазара на труда, заплахата Китай, ако щете забраната на двигатели с вътрешно горене и как България ще се справи с това… Светът се върти и това кой ще раздава порциите в България не може да е единственото, което ви интересува.

Владо Дончев, адвокат:

Всяка аргументирана позиция е достойна за уважение. Проблемът възниква, когато почива на неверна информация. Например някой да ви открадне парите и ви предложи съдружие като си регистрирате обща фирма с вашите откраднати пари, а той управлява фирмата, но пасивите са общи.
Та ако невалидните бюлетини са 5 пъти повече от тези на предишните избори трябва да ви светне червената лампа.
Или ако несгрешените протоколи са само 18 %, а останалите 82 % са приети от РИК-овете без да сработят софтуерните контроли.
Значи някой ги е изключил, а това е престъпление и ако е масово, то тогава изборите са фалшифицирани.
А ако това е така, всяко бъдещо правителство, основано на тези резултати е противоконституционно, незаконно и неморално.
Естествено авторите на това открито писмо не могат да знаят всичко това към момента на подписването му, но към настоящия момент чудесната им морална позиция олеква драстично.

Източник: Офнюз

Прегледана: 91385

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече