Пуснаха ли десните пералнята на Борисов?

0

“На Борисов му трябва пералня и най-добрата пералня е нашата коалиция” – това заяви високият, рус мъж от малката, синя партия – о.р. ген. Атанас Атанасов  – и може би тази пресвета мъдрост най-добре описва тегавата ситуация по коалиционните върхове в момента. Или поне половината от ситуацията.

Ген. Атанасов очевидно е представител на онази важна част от градската десница, която опазва като зениците на очите си своята идейна чистота. Всяко отклонение от праведния път е недопустимо, всяка колаборация е предателство. Припомнете си историята – още при създаването си ДСБ бе дух без тяло – малка, елитарна партия, която няма никакви перспективи да стане електорална сила. Затова тази част от градската десница, която отдавна не се ограничава само до ДСБ, разбира се, винаги е приличала на религиозна секта, а не на политическа партия.

“Аз не вярвам на Бойко Борисов, ама никакво доверие нямам на него“, заявява Атанасов и това е напълно разбираемо, ясно и логично. Както е ясно и логично, че


всяка секта вярва само на себе си

Но това не е всичко. Градската десница е напълно наясно, че в тази история не става дума само идейна чистота /пералня/. След като се опари няколко пъти от допира си с ГЕРБ, десницата си дава сметка, че сегашният алъш-вериш с Борисов би довел до нови, опустошителни последици за правоверните. На практика тесен допир с ГЕРБ-СДС би довел до края на десницата и в този ред на мисли притесненията на Атанас Атанасов и другите хардлейнери в партията са съвсем разбираеми. Не бива да се забравя, че градската жълтопаветна десница наскоро направи по-голям и от „историческия компромис“ – като влезе в коалиция с „Продължаваме промяната“, въпреки страховете си, че тази нова формация би обезличила автентичната вяра. Т.е. след като станаха младши партньор в коалицията с ПП, на градските десни сега им се предлага да влязат в голяма, европейска, атлантическа, „правилна“ коалиция, но


като малко, дясно зъбчато колелце.

Загубите от подобно заиграване с Борисов, който до вчера десните искаха да видят в затвора, е редно да се изчислят правилно. И това не е пресметливост, а нормален политически ход – в политиката жертвите са допустими, но самоубийството – не. Сядането на една маса с ГЕРБ, джентълменското споразумение с тях, изготвянето на краткосрочна законодателна програма – всичко това са печати, които завинаги ще останат на върху тялото на десницата, но ако тя влезе в общо правителство с Борисов това ще е ход, близък до сепуко. 

Но и това не е всичко…

След пет предсрочни парламентарни вота политическата класа е под сериозен натиск. Ходим на избори, делегираме права на депутатите, а те не успяват нито да свършат някаква сериозна работа в парламента, нито да излъчат редовно правителство – тази безумна ситуация наистина е нетърпима, тя е безумна. Да, изборът е най-нормалното нещо на света, но изборите трябва да водят до решения, а нашите парламентарни избори не правят това. Да не говорим, че вече започнахме да говорим за „неработеща демокрация“, за „извънпарламентарни решения“, и всичко това провокира ръста на недемократични сили.

Накратко,


колаборацията е представена като необходимост

Да се прегърнеш с Бойко вече е решение на голям обществен проблем, а не просто грях. Нещо като да се облажиш по време на пости – ама по лекарска препоръка. Та, българската десница е заклещена някъде там – между идейната чистота и обществения натиск. И не знае какво да направи. В тупик е, защото няма нито сили, нито идеи как да процедира в такава ситуация.

Разбира се, важното е дали ще има коалиционно правителство, а не дали има ротационно председателство на парламента. 

Тук объркването на ПП-ДБ е най-различимо. Те са като Буриданово магаре – искат да правят правителство, не искат да го правят с ГЕРБ, но знаят, че не могат да го направят без помощ на ГЕРБ. И в тоталното си объркване стигат до патентованата от Слави Трифонов позиция – ние не подкрепяме никого, който иска да ни подкрепя нас. С тази песен вероятно ще бъде направен опит да се реализира вторият проучвателен мандат за съставяне на правителство, който ще кацне при ПП-ДБ. 

Разбира се, ако този проучвателен мандат бъде успешен, за никой няма да е тайна, че подкрепата, която ГЕРБ ще окаже за реализирането му, не е безвъзмездна, че всичко има цена.


Тъжно е, че тези хора се докараха до тук –

до пълен тупик, до липса на силни ходове, до зависимост. Тъжно е, защото от другата страна седят хора, които имат не само план А, но и план Б, план В… Ако не получи това, което иска /а той иска контрол върху правителството и ключовите министерства/, Борисов веднага ще протегне ръка към ДПС и БСП. В ГЕРБ може да има сто неща, но няма скрупули, няма сектантство, няма идейни дилеми.

Между другото – да, на ГЕРБ им трябваше гигантска пералня, която да измие партията, която сля държавата със себе си. Партията, която след като падна от власт, се превърна в прокажен, с който никой не иска да контактува. Но и тук ГЕРБ знаеха, че имат алтернатива – ако не пералня, на тях им трябваше време. Време, което да донесе лека забрава за стореното, време, което да прехвърли тегобите на нечий чужд гръб.

И така стигнахме до дни, в които ГЕРБ въобще не се нуждае от ген. Атанасов. 

Автор: Петьо Цеков, Сега

Прегледана: 96935

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече