Чие его ще победи на българската политическа сцена?

0

Не си представям как може човек без силно развито его да стане политик. Без да вярва, че е важен, че има историческа мисия

Психологията стабилно навлезе в медиите, където тълкуват жестовете на политиците, броят ругатните, които произнасят, гадаят емоционалните им състояния. Тази наука май често заема позициите на ГЕРБ, за което сигурно има обяснение.

В центъра на полит-психологията застана понятието его. Не „нос“, което е латинското „ние“, а именно единственото число – аз. Егото си политиците трябвало да надскочат, да преглътнат, да загърбят. Егото било необуздано, лакомо и деструктивно. В израза на господин Борисов егото е като детска болест – той го бил отдавна надживял, защото бил „най-добронамереният човек към всички партии, най-добрият и разумен политик“.

Може ли да съществува политик без его?

С една дума политиката у нас се мисли не като решения и избори, а като серия от очевидни стъпки, на които пречи само едно: егото. Не съм срещал такова размишление, но то май се подразбира – нашите са калпави, защото имат его, в чужбина политиците нямат. Не съм срещал например мисли за егото на Тръмп и Байдън – и двамата по различни причини неподходящи за втори мандат, но упорстващи да се кандидатират.

Със сигурност не употребяваме тази дума в смисъла, с който я въвежда Фройд. За него егото е онази разумна инстанция, която балансира между стихията на нагоните и изискванията на  реалността. За нас стихията е самият аз. Като кажем, че някой има его, имаме предвид, че той/тя има твърде висока самооценка, която противоречи на реалните им качества. Егото е нарцисизъм, неотстъпчивост, отмъстителност. Като лечение се препоръчва не просто търсене на разумни компромиси, а едни духовни неща като смирение и прошка.

Аз пък не си представям как може човек без силно развито его да стане политик. Без да вярва, че е важен, че има историческа мисия. Това в един момент изглежда комично, в друг – става велико. Спомнете си как Захари Стоянов описва Ботев. Разхожда се из стаята, а „възглавницата, запасана отпреде му (го прави) да изглежда голям и надут човек, каквито са въобще генералите, главата му вирната назад, ръцете му турени на хълбоците, с една реч цялото му същество парадно, диктаторско, пълководно… Въобразил си е той минути тържествени и славни. Помислил си е като какво величие би било за него, за родители, роднини и познайници, ако той се явеше в Калофер, пред черковата, в черковния двор или на хорото със сабля, с еполети, с червена шапка, с пера и пр., възседнал на някоя бяла катана, а подире му дружина, всичката него гледа в очите, той заповяда, гони и се бие с душманите, прави добрини и помага на своите.“

Дразни дребнавостта, не самочувствието

Разбира се, не всяко голямо его води до величие като при Ботев, но чудя се може ли пък да съществува величие без някакво усещане за собствена важност и мисия? Политик без его би бил технократ, изпълнител, ако не и по-лошо – меркантилен използвач, който няма нужда от особена народна любов, защото предпочита да не гледат какво прави.

Това, което дразни в нашия политически театър, е дребнавостта, която медиите с радост преекспонират. Един се скарал, друг не можел да прости, трети се гнусял да седне на една маса с простаци. Т.е. наместо да играят за нас, за нацията, която трябва да водят, те там се разправят помежду си като апапи от махалата. Това, което дразни, е дребнавото всекидневно его, което не подхожда на политици.

Време е политиката да стане по-скучна

Лидерският разговор между ПП-ДБ и ГЕРБ дава надежда за един друг тип его. Първите успяха да наложат позициите си и да останат верни на избирателите си – казаха и устояха. Но удържа и своята линия на отстъпчивост и национална отговорност господин Борисов, като се съгласи да подкрепи правителство на малцинството с втория мандат. По време на цялата среща между лидерите той дори се въздържа от изблици на обвинения. Чие его се наложи? Едните ще теглят каруцата и ще се прославят като истинска управленска коалиция, другите с пръст върху копчето ще са готови да ги свалят от власт във всеки момент. Едните връщат България към европейското бъдеще, другите бетонират лидера и миналото си.

Е, по-интересно щеше да е да търсим някакви психологически дълбини в тази среща на егата, но, мен да питате, време е политиката да стане малко по-скучна.

Автор: Проф. Ивайло Дичев, Deutsche Welle

Прегледана: 98040

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече