В бг политиката пешките се доближиха до царете

0

Седмици наред гледаме опитите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да се надхитрят – кой на кого ще гласува правителството. Сякаш цялата политическа схема ще се подреди само от хората на Бойко Борисов и Кирил Петков. Само че в парламента се разполагат още цели четири формации. И би било голяма грешка да се смята, че те ще се оставят да бъдат местени като пешки насам или натам, според това на кого му трябва мнозинство.

А тяхното влияние всъщност расте – толкова повече, колкото отслабват големите. Навремето някои политици видяха в тази тенденция едно ново начало в българската политика. Например, десният Христо Иванов, който уверено предсказваше, че оттук-нататък управленски мнозинства и правителства няма да се съставят под натиска на герберската бухалка, а чрез диалог и нова коалиционна култура. Розови сънища, които се превърнаха в неспирен кошмар! Парламентът се раздроби на воюващи помежду си фракции, които вече две години тикат страната по-навътре в тресавището на кризата. А слабичките им опити за „диалогичност“ раждат само нелепости и куриози като ротационното председателство на Народното събрание и парламентарни комисии с временни шефове.

Всъщност, без малките формации в парламента не може да се направи нищо.

Заедно те разполагат със 107 депутати. Иначе казано, контролират близо половината от местата в 240-членния ни парламент. Ето, сега заради първия мандат в медиите се лансират различни схеми, в които герберите се събират с хората на Костадин Костадинов, Мустафа Карадайъ, Корнелия Нинова и Слави Трифонов. Сякаш Борисов само трябва да щракне с пръсти и те веднага ще се проснат ничком пред него. Няма да стане така.

Костадинов например няма да спечели абсолютно нищо,

ако подкрепи едно краткотрайно правителство с мандата на ГЕРБ-СДС или на ПП-ДБ. Та целият му имидж се основава на претенцията, че воюва с „евроатлантическите партии“, за да опази българския национален суверенитет. Затова неотклонно повтаря – да правим избори, докато „Възраждане“ е готова за самостоятелно правителство. Няма изгледи за такъв вариант – в един момент популярността на националистите ще стигне таван, който няма да може да пробие. Тогава Костадинов вече ще се принуди да се събере с някой от „статуквото“, ако иска да помирише власт. Този момент обаче не е дошъл, а когато дойде, националистическият вожд ще бъде достатъчно силен, за да тропа по масата и да поставя изисквания, а не да чака да му подхвърлят трошички. Борисов например отсега си постила за бъдещи преговори – неведнъж споменава, че „Възраждане“ трябва да се третира внимателно и с уважение.

А ДПС работи за мига, в който да се върне обратно във властта през „парадния вход“.

През 2014 г. движението я напусна, сподирено от мощните граждански протести срещу кабинета „Орешарски“, в който участва. Оттогава насам излъчва токсична енергия, която държи настрана от него всички други политически сили. Затова вече години наред ДПС проповядва „нормализиране на политиката“ – иначе казано, иска да говорят с него за властта, без да се споменава за боянските сараи и санкциите по „Магнитски“. Борисов отдавна показва, че е готов на такъв разговор (още повече, че сянката на „Магнитски“ виси и над неговата партия). Вече пробваха веднъж с кабинета „Габровски“ – не се получи. А ПП и ДБ засега категорично стоят настрана от движението. Доган и хората му обаче са показали, че умеят да чакат. Ще обработват търпеливо големите политически сили, докато някоя подаде. А и ситуацията работи в тяхна полза – всяко едно бъдещо мнозинство трудно ще мине без депутатите на ДПС.

Що се отнася до БСП,

левицата по-малко мисли за политически комбинации и повече за оцеляването си.

Под водачеството на Нинова партията влезе в страхотен упадък. Сега е предпоследна по големина формация в парламента. Публично враждува и с двете водещи коалиции, откакто неотдавна соцлидерът обяви БСП за алтернатива на „десния, либерален, джендърски, военнолюбив съюз“, както живописно определи ГЕРБ-СДС, ПП и ДБ. И засега следва същия курс – всекидневно социалистите си намират повод да нахокат ту Борисов, ту Петков. Това изглежда като отчаян опит да се харесат на избирателите, на които нелепите ходове на големите формации вече са дошли до гуша. Във всеки случай, Нинова няма да се остави да изглежда така, сякаш чака някоя от водещите коалиции да й хвърли милостиня. Неслучайно се заканва, че няма да играе ролята на „резервна гума на тротинетка“.

ИТН също играе своята игричка

– колкото позволяват малките й сили. Партията на Трифонов разполага с едва 11 депутати, но и толкова стигат, за да се направи добра сделка в хаотичната ни политика. Едва що се установиха в Народното събрание, депутатите от ИТН заговориха за практичност и конструктивност – думички, които звучат крайно странно в техните уста, предвид страшната агресивност, която проявяваха в миналото към всички. Натрапва се изводът, че измишльотината за „чегъртането“ на герберите е на път да бъде окончателно зачеркната.

В парламент, в който повечето формации са близки по сила, желанията и интересите на по-малките добиват все по-голяма тежест. И големите ще трябва да се съобразяват с тях, ако искат да постигнат каквото и да било. Просто няма друг начин. Проблемът е, че това ще внесе още повече безпорядък в политическия ни живот, а копромисите ще направи още-неприятни.

Автор: Людмил Илиев, „Сега“

Прегледана: 94020

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече