Проф. Нели Огнянова: Лъжата не е „другата гледна точка“

0

„Не са малко медиите, които замърсяват информационната среда в България“, смята проф. Нели Огнянова. „Част от тях го правят поради небрежност, друга – напълно преднамерено.“

– Проф. Огнянова, днес отбелязваме Световния ден на свободата на печата (3 май – бел.ред.). Кои са най-големите предизвикателства пред медиите през 2023 година – както в България, така и в световен мащаб?

 Медиите не са индустрия като всички други, от тях зависи качеството на демокрацията. Голямото предизвикателство днес се състои в това, че качествената журналистика, подчиняваща се на установени редакционни стандарти, постепенно губи ролята си на задължителен посредник между хората и света. Роля, която изглеждаше непоклатима завинаги: „Тук по тъмно започва денят и завършва с първа програма“. Не намира достатъчно добър отговор проблемът с незаконното съдържание в платформите. Задълбочават се и различията от гледна точка на достъп до качествени медии, заговори се за т. нар. новинарски пустини.

– Европа е жертва на агресивна дезинформационна кампания от страна на Русия, особено след началото на руската агресия в Украйна на 24 февруари 2022 година. Научиха ли се за тази повече от година българските журналисти да разпознават фалшивите новини и пропагандните наративи?

Противодействието на дезинформацията и пропагандата от трети страни остава задача за европейските демокрации. Вълната от дезинформация заварва нашето общество силно уязвимо. Не са малко медиите, които замърсяват информационната среда:  част от тях го правят поради небрежност и ниска медийна грамотност, друга – напълно преднамерено, като оръжие в хибридната война, която цели да дезориентира, обърка, отклони хората от демократичните ценности. Струва ми се, че българската журналистика все още не помага достатъчно ефективно на хората да правят информиран избор.

– Представянето на конспиративни теории като „друга гледна точка“ е особен наболял проблем по време на пандемията, но и в контекста на войната. Как да му се противопоставим?

Лъжата не е „друга гледна точка“, тя няма място в медиите и това трябва да е убеждение и на журналистите, и на аудиторията, и на регулатора. По време на пандемията медиите бяха превзети от привърженици на опасни за здравето теории. Това ни превърна в най-незащитеното общество в света. По време на войната в Украйна отново сме едно незащитено общество поради безпрепятствено ширещите се хибридни заплахи.  Дори обществената телевизия и общественото радио приютяват любовно „другата гледна точка“ и всяко предложение за реакция шумно се обявява за цензура.  Колкото и да повтаряме „Фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление“, фашизирани гласове не липсват в българските медии. Не бива да допускаме да се нормализират като явление.

– Според изследване на Институт „Отворено общество“ от септември 2022 година най-голям процент от българите (42%) се доверяват на телевизията като средство за информация. Сериозно расте обаче влиянието на социалните мрежи и информационните сайтове. Какви стъпки трябва да предприемат както властите, така и обществото, за да се борят с дезинформацията онлайн?

Няма магически и бърз път, демокрацията изисква образование,  повишаване на нивото на медийна грамотност, правилна оценка на източниците и различаване на подвеждащата и невярна информация. Друго изследване на Институт „Отворено общество“ – Индекс на медийната грамотност – устойчиво поставя България на последно място сред държавите в ЕС. Това трябва да се промени. Държавата може да направи и повече: с помощта на правото да изисква прозрачност и отчетност от онлайн платформите, които са най-мощният фактор за разпространение на дезинформация. Европейски мерки постепенно влизат в сила, въпросът е да се прилагат ефективно и у нас.

– След падането на правителството на Бойко Борисов България се изкачи в индекса за свобода на словото на „Репортери без граници“. Виждате ли тази промяна на практика: по-лесно ли дишат журналистите днес?

Според организацията обяснението е във факта, че приключи 12-годишно управление на ГЕРБ – период, „катастрофален за журналистиката“, през който беше наложен контрол върху медиите чрез широк спектър от средства: от насочване на държавна реклама в замяна на проправителствено отразяване до отстраняване на критични гласове от микрофона. Издигането с 20 места в класацията миналата година и с още 20 места до 71-во място тази година е израз на очакване за промяна. Доколкото числата могат да изобразят степента на медийна свобода в едно общество, след пропадането сега сме там, където сме били през 2010 г., в началото на управлението на ГЕРБ.

Последвалите Борисов управляващи конфигурации все още не демонстрират достатъчно ясно, че поставят фокус върху свободата на изразяване. Препоръките на „Репортери без граници“, които Борисов обеща да изпълни, и сега остават на хартия. Впрочем интересно наблюдение е, че влиянието на Борисов в медиите продължава. Например мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която наблюдава парламентарните избори, има впечатление, че дори когато не е първа политическа сила, партията на Борисов запазва влиянието си в обществената телевизия.

– През последната година станахме свидетели на спорни изказвания от страна на председателката на Съвета за електронни медии и спорове между членовете на регулатора. Каква е ролята на СЕМ и доколко той се справя с нея?

Всяка държава от Европейския съюз е задължена да има медиен регулатор, който да прилага политиката на ЕС в електронните медии, да защитава свободата и плурализма на медиите, да санкционира за незаконно съдържание, застрашаващо аудиторията и особено децата. Регулаторът по закон е гарант за стандартите на качествената журналистика и правото на информация.

Българският медиен регулатор среща трудности в осъществяване на функциите си. Председателката на регулатора гласува въздържала се за прилагането на регламента на ЕС срещу прокремълската пропаганда. В свои изказвания тя поддържа тезата, че СЕМ се превръща „в един Роскомнадзор – това се иска от нас, и да санкционираме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и наративите на генералната линия, на либералната линия.“ През годината беше искана оставката на председателката, но наскоро с три гласа, между които нейният собствен, и от едва четвърто гласуване Момчилова получи и втори мандат.

Негативните обществени нагласи към конкретния състав на медийния регулатор рушат легитимността на самата институция – и това също е част от причините за незадоволителната медийна среда.

– В последните месеци отбелязахме и няколко случая на т.нар. SLAPP дела, които целят заглушаването на независими журналисти и издания. Особено фрапантен е случаят с „Медиапул“. Как може гилдията да се противопостави на тази опасна тенденция?

SLAPP дела са тези, при които ищецът няма за цел да защити свои нарушени права, а цели главно да заглуши критични гласове. Това е злоупотреба с право, която се разпознава по различни параметри, например по необоснована и неразумно висока цена на иска, когато става дума за обезщетения. Такива примери от последно време са два иска за един милион лева по дела на „Еврохолд“ срещу „Бивол“ и на „Лев инс“ срещу „Медиапул“.

ЕС готви мерки срещу такава практика. Обсъждат се директива и препоръка, които имат за цел ранно прекратяване на подобни дела, както и други процесуални гаранции в защита на критичните гласове, медии, правозащитници, изследователи.

А като говорите за гилдия: щеше да е добре наистина да има гилдия, защото в момента има тежки – дори понякога необясними – разделения в журналистическата професия. Солидарността е първата стъпка към успешната защита на журналистическия труд.

– Растящи разходи и намаляващи тиражи: много издания по цял свят са на ръба на оцеляването. Какво е решението според Вас? Как аудиторията отново да бъде научена да си плаща за качествена информация, докато нейната некачествена алтернатива ни залива по многобройни канали?

Кризата на бизнес моделите, основани на реклама, е глобална. Същевременно данните показват, че – макар и бавно – хората започват да плащат за качествено съдържание. Най-трудното е да се определи балансът между платено и безплатно съдържание, защото бъдещето се основава на знанието и знанието трябва да остане достъпно.

– Преподавате във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Привлекателна ли е все още журналистиката за младите хора и как можем да запазим интереса им към тази професия?

Както винаги, студентите са различни по интереси и отношение към университетските задължения. Но цифровият свят е много привлекателен за добрите студенти, те са любопитни, адаптивни, смели в мечтите си и учат бързо. Справят се успешно в глобалната конкурентна среда. С мотивация и постоянство успехът им е гарантиран.

Нели Огнянова е експерт по медийно право, доктор по право, доктор на политическите науки и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Автор: Александър Детев, Дойче Веле

Прегледана: 96265

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече