Писателят Борис Акунин: Русия се роди като васал на азиатска империя и ще свърши така

0

Предлагаме ви възгледите на известния руски писател и общественик Борис Акунин (Григорий Чхартишвили), изразени в интервю за специалния проект „Проклети въпроси“ на списание „Зима“.

През ХХ век продължаваше да действа принципа на грубата сила, който се проявяваше или в горещи военни конфликти, или под формата на студена война. Сега обстановката е радикално променена.

Съвременните империи предпочитат да използват мека сила, като по-рационален способ за постигане на своите цели. Русия е единствената страна, която продължава да прилага груба сила, но очевидно това вече не работи. Днес е многократно по-ефективно да разпростираш своето влияние с помощта на икономически, технологични и културни инструменти.

Въпреки амбициите на Путин, Русия няма никакви основания за подобни претенции – нейният дял в световната икономика е 1.5%, тя има почти нулев принос в световното технологическо развитие, а нейното културно влияние е периферно.

До неотдавна Русия имаше предпоставки да претендира за статута на регионална империя на основата на икономическото и културното влияние на територията на бившия Съветски съюз. Но през 2014 г. (анексията на Крим) и през 2022 г. (пълномащабната агресия срещу Украйна) – Путин лиши тези руски претенции от всякакво основание.

Основният досегашен инструмент за влияние на Русия – зависимостта в регионален и в световен мащаб от руския енергиен износ е също необратимо неутрализиран.

За разлика от класическите империи, Русия окрупняваше своята територия не чрез завладяването на отвъдморски колонии. В случая руските колонии бяха присъединявани със сила към метрополията, но се възприемаха като нейна огранича част.

Същността на руската държавност, формирана през петнадесети век като свръхцентрализирана система беше несравнима с всяка друга абсолютна монархия. Този основополагащ принцип, наследен от Великата монголска империя беше единственото средство за поддържането и за функционирането на съставената от нееднородни компоненти държава. В Русия никога реално не е бил разглеждан принципът „всички живеят заедно, защото им е изгодно“.

На фона на националноосвободителното движение в Северен Кавказ през деветдесетте години на миналия век, Путин последователно унищожи автономията на регионите, парламентарната власт, независимата съдебна система, независимите средства за масово осведомяване. Той се справи с това като пожертва демокрацията.

Путин, който далеч не е изключителен държавник, не може да търпи около себе си ярки и силни личности. Той винаги се стреми да се възвишава над своето обкръжение. За умните около него напредъкът по апаратната стълбица е възможен само ако успеят да подтиснат собствените си достойнства. Това изключва всяка възможна форма на колективно управление. А всички успешни самодържци в руската история са били ярки личности.

Путин е отличен тактик. Той много добре разбира какво трябва да се направи след пет минути, но много слабо си представя какви ще бъдат последствията от това утре или вдругиден. Той е самодържецът, при управлението на когото държавата (формирана около Московското княжество), която просъществува повече от пет века, е възможно да пропадне и да се дезинтегрира.

Очевидно промените в руската държава бяха наложителни и неизбежни, но това че тя може да се разпадне именно по сегашния престъпен начин, тегне изключително на съвестта на Путин.

Собственият капацитет на режима на Путин е крайно ограничен за париране на вътрешните и на външните предизвикателства. Финансовите ресурси са все по-малко. Търпението на руските граждани и техният страх не са безгранични. Безкрайно неефективното управление непрекъснато извършва непоправими грешки. При слабостта и ограниченото влияние на демократичната опозиция, главен противник срещу режима се явява самият режим. Като ежедневно създава нови и нови тежки проблеми.

Режимът на Путин може да оцелее само във варианта на решителна външна поддръжка. Най-тревожна е перспективата руската държавност в днешния ѝ вид да се върне там, откъдето произхожда.

Тя се зароди в миналото от една азиатска империя и сега може да се влее в друга азиатска империя. Но не като държавотворен колос, а като сателит на Китай, от когото Русия може да получи финансови средства, ресурси и политическа закрила.

Всички глобални въпроси в нашето съвремие днес се решават по оста Вашингтон-Пекин. Форматът на двадесет и първи век, в това число съдбата на Русия и на Украйна ще се решават в зависимост от това ще възникне ли нова студена война и ще успеят ли САЩ и Китай да се договорят.

Ако се провалят, съюзът между Пекин и Москва, или по-точно подчиняването на Москва на Пекин, е напълно естествен ход. Пекин ще групира около себе си всички, които са недоволни от Запада и първостепенният кандидат в това отношение е Русия.

В подобни условия режимът в Русия ще се закрепи и няма да има никакво значение дали начело е Путин. Защото такова положение напълно устройва путинския елит.

Гръбнакът на руската империя беше пречупен през февруари – март 2022 г. в Украйна. Русия повече не може да преследва подобни химери. Русия няма шансове да просъществува и като самостоятелен анклав, подобно на Иран или Северна Корея.

Пропадането и дезинтеграцията на Русия е неизбежно, ако Китай не спаси Путин. Подобно на всяка централизирана структура, всичко се държи около една ос. В случая това е Путин. И ако тази ос под влияние на вътрешните противоречия или в резултат на войната в Украйна загуби устойчивост, всичко ще започне да се разпада. Ще започне борба на регионалните лидери и елити за ресурси, за власт, за граници. Тоест ще се повтори 1918 г. със затъването на Русия в края на Първата световна война. Когато се обособиха многочислени квазидържавни републики. Навсякъде възникнаха местни вождове, които стръвно се бореха за власт и като резултат възниква всеобщият хаос на гражданската война.

Корекцията – доколко подобен сценарий е валиден за днешна Русия, е, че днес тя е държавата с най-внушителен ядрен потенциал в света.

За да се установи нормален живот в Украйна, в тази нещастна и измъчена от Русия страна и за очертаването на благоприятни перспективи за самата Русия е необходимо многопланово единодействие.

В глобален план е необходимо САЩ и Китай да се договорят да решават своите проблеми и противоречия по мирен път. И Китай да престане да поддържа Путин, за недопускане Китай и Русия да се слеят в агресивен алианс. Китай е единствената страна, която може да застави Путин по дипломатически път да прекрати войната в Украйна.

Западът следва да продължи да поддържа Украйна, но не формално, а още по-действено. Защото Украйна воюва не само за собственото си бъдеще, но и против тиранията в широк аспект.

Руснаците, които са против диктатурата и против войната, трябва да се фокусират върху промяната на мненията и настроенията вътре в Русия.

Журналистиката, която все още е съхранила някакви морални и професионални принципи, дейците на културния фронт, които са против войната и имат многочислена аудитория, трябва да водят постоянна борба за „умовете и сърцата“ в Русия. Защото основната опасност за Путин е не украинската армия и не натискът на Запада, а това да бъде лишен от поддръжката на руското население.

Ако украинската армия завоюва сериозни успехи на фронта, Путин може да изпадне в паника и да прибегне до ядреното оръжие. Ако срещу Путин обаче възникнат протести и вълнения вътре в страната – вариантът с ядреното оръжие не работи

Превод и редакция: Офнюз

Прегледана: 79895

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече