ПП-ДБ предлагат: 24 май да е национален празник вместо 3 март

0

Освен разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета и ограничаване на правомощията на главния прокурор, са предвидени и мерки за ограничаване на статута на служебния кабинет, мандатност на кметовете на общини, както и изрично вписване на 24 май като национален празник с името „Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата“.

Това стана ясно на съвместна пресконофернция на „Продължаваме промяната-Демократична България“ при представяне на своя проект за конституционни промени. Брифингът се провежда в централата ДСБ на ул. „Кърниградска“ в София и съвместно с представители на инициативата „Правосъдие за всеки“, с които по-рано през седмица коалицията-мандатоносител обсъди идеите за промени в основния закон.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обясни, че проектът за конституционни промени е резултат от дългогодишни усилия на демократичната общност, а в последните месеци текстовете са обсъждани на различни нива и в парламента с ГЕРБ и ДПС и изрази надежда за консенсус при гласуването му в НС.

Основните предложения, заложени в проекта са:

  • въвеждане на стандарт за конституирането на независимите регулаторни и контролни органи;
  • реформиране на института на служебните кабинети;
  • възможност на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин;
  • мандатност на кметовете на общини;
  • промяна на датата на националния празник – 24 май.

„Става дума за законопроект, който третира три големи въпроса – ядрото е с необходимото преструктуриране на съдебната власт и водела на управление чрез разделянето на ВСС и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор„, каза Иванов.

„Има и поредица от текстове, свързани с държавното управление. Има текст, който въвежда конституционен стандарт за конституирането на независимите контролни и регулаторни органи. Има предложение за преформатиране на института за служебните кабинети. Има предложение, свързани с въвеждането на индивидуална конституционна жалба – възможността на всеки български граждани да се обърне към Конституционния съд. Има текст, който въвежда мандатност за кметовете на общини, за да прекъснем тенденциите на феодализацията в местната власт“, обясни още Христо Иванов.

Той допълни, че колегите им от ГЕРБ разработват текстове за Инспектората и неговата роля, която, добави Иванов, е много важна.

„Очаквам конституционната комисия от всички тези идеи да разработи проекта, който ще бъде разгледан в зала. Очаква се следващата седмица да се проведе първото заседание на конституционната комисия“, поясни Христо Иванов.

Сега действащата Конституция беляза прехода от комунизъм към демокрация, отбеляза председателят на ДСБ Атанас Атанасов.

„Неслучайно сега след предходни опити предлагаме основните текстове да бъдат в главата съдебна власт и начина, по който се управлява прокуратурата“.

Правосъдният министър Атанас Славов заяви, че едно от предложенията е мандатът на главния прокурор да бъде намален от 7 на 5 години, като той стане административен ръководител и само в специфични случаи да участва в граждански и административни дела.

Тази седмица представители на ПП-ДБ и „Правосъдие за всеки“ обсъдиха темата на среща в парламента. По думите на Велислав Величков от инициативата предложенията касаят функциите на главния прокурор. Той коментира пред журналисти, че главният прокурор няма да има реална власт, а методическите указания вероятно ще бъдат пренасочени към прокурорския съвет като цяло.

Правосъдният министър Атанас Славов вече отбеляза, че едно от предложенията за промени в Конституцията, което е на ПП-ДБ, е министърът на правосъдието да има водеща роля при номинирането на следващия главен прокурор при вече променена негова роля – с по-ограничени функции, с отпадане на надзора за законност и методическо ръководство. Той участва и в среща с лидерите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС за конституционните промени в края на юни. На разговорите тогава от ДПС напомниха, че имат свой проект.

Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза пред журналисти в парламента, че е приел възможността конституционната реформа да е факт до края на годината.

Съгласно Конституцията правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители (60 депутати) и на президента. Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.

Прегледана: 78095

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече