„400 шева. Клал я е като животно, а го пускат под гаранция. Съдебната реформа ще реши ли това?!“
Нарязана на десетник места с макетно ножче. Клал я е като животно.
Обръснал й главата насила.
Пребил я. Носът й е счупен.
Лекарите направили 400 шева на прорезните рани!
В изключително тежко състояние.
Прокуратурата иска „задържане под стража“ на насилника.
Районният съд потвърждава искането.
Окръжният съд пуска този изверг под гаранция, защото раните не застрашават живота й, а телесната повреда е окачествена като лека.
Това – няколко дни след приемането на Закона а домашното насилие (да напомня в скоби)
Сега…по принцип много хора определят съответната мярка за неотклонение като някаква присъда, а тя е само степен за обезпечаване на присъствието на обвиняемия в съда. Но често пъти решението на съдията се основава именно върху вида и начина на извършване на престъплението, както и степента на неговата обществена опасност. Например – деяние, извършено по особено жесток и мъчителен начин.
Аз не зная на какви основания съдът е приел, че обвиняемият няма да се укрие, или да извърши друго престъпление, но бих искал да знам какво щяха да мислят съдията, или съдийката , ако тази „лека телесна поведа“ се беше случила на тях, или техен близък.
Не, уважаеми депутати, подобни абсурди няма да спрат с т.нар. от вас радикална и фундаментална съдебна реформа. В случая нито контролът върху главния прокурор, нито разделянето на ВСС, нито квотите в тях, нито въвеждането на индивидуална конституционна жалба има нещо общо с манталитета и морала на магистратите. Всички тези промени се отнасят само и единствено до политическото влияние върху съдебната власт. Там ги стяга чепикът политиците.
А недоверието в системата се гради върху ей такива и много други безумни решения. Тук въпросът опира до много и съществени проблеми и те започват от студентската банка в Юридическия /и цял рой други факултети по други ВУЗ-ове/ и качеството на младите юристи и завършва нейде из местните и централни недосегаеми и безконтролни магистрати.
Решенията на съда не се коментирали. Айде бе!
Казано е: когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза.
Ако има какво да излиза, без извинение!
Автор: Журналистът Евгени Петров, Фейсбук
Прегледана: 75045