73,7% от журналистите: Има корупция в българските медии

0

Според 73,7% от журналистите има корупционни практики в българските медии. Това заяви пред БНР Вера Славчева – съавтор в национално представително проучване „Световете на журналистиката“, чиито първоначални данни ще бъдат представени утре.

Става дума за международното изследване, включващо национални представителни проучвания в 120 държави. Проучването се прави от 2010 г., като в момента е в третия етап, който обхваща периода 2021 – 2023 г. Славчева добави, че в изследването се разглеждат много широк спектър въпроси – всичко, свързано със състоянието на журналистиката в страната. По думите й изследването се прави по международни стандарти, които са доста високи. 

Изследването е фокусирано върху гледната точка на самите журналисти. Фокусът е върху количествени въпроси, които не ни дават много от отговорите, които търсим – защо и как се случват нещата. Затова ние в Източна Европа сме въвели допълнителни въпроси. Тези за корупцията не се задават в другите държави. Въпросът с корупцията не седи в такава голяма степен във всички държави, в които е представено проучването. При нас стои в голяма степен и затова го въведох тук“, обясни тя в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР. 

Славчева вижда положителна промяна в това, че преди журналистите са говорили за тези проблеми много абстрактно, като не се е говорело за ролята на самите журналисти в това, а сега вече журналистите говорят много повече за своята роля

За 4 години се наблюдава сериозен спад в броя на журналистите, което е показателно за състоянието ѝ, каза тя, цитирайки данни от 2016 и 2020 г. Средната възраст през 2016-2017 г. пък е 42 години, а сега – 50. 

В момента само 61% от журналистите получават 100% от доходите си от работата си като журналисти, останалите са от друг вид дейност, като връзки с обществеността или корпоративна комуникация, рекламен бизнес и т.н., изтъкна Вера Славчева, което според нея е проблематично. 

Христофор Караджов, който също е съавтор на проучването, подчерта, че не се наблюдават неща, които са някаква страхотна тайна за българската журналистика. „Получаваме емпирично потвърждение на тенденции, процеси и проблеми, които наблюдаваме всички като общество“. 

Успяхме да мобилизираме подкрепа от „Алфа рисърч“, от фондация „Работилница за граждански инициативи“. Нещата, които се откриват в проекта, темите, които стават ясни, увеличават апетита ни да разберем не само какво се случва, но и какво може да се направи, коментира той. 

Караджов, който е преподавател в САЩ, посочи, че броят на заетите в журналистиката намалява навсякъде. По думите му и самата дефиниция за това кой е журналист се променя със социалните медии. 

Ние не сме някакво изключение. Имаме си нашите специфики, една от тях е високата корупция, но всичко, което се случва в света, се случва и при нас“, отбеляза той. 

По думите му се различава това, което журналистите усещат като свобода на изказване в социалните медии, и свобода на влиянието.

Вера Славчева допълни, че в изследването има споменаване на конкретни имена, практики, свързани с моментната политическа обстановка. Това, което тя не може да си обясни, е:

„Когато питаш журналистите за свободата – колко свобода имат новинарските медии в България например, много голям процент от тях казват, че имат много малка или никаква свобода. Но когато ги питаш за личната им свобода в избирането на новинарски истории, по които да работят, или върху какво да се фокусират в материалите си, говорят за голяма степен на свобода. Това ми навява някои паралели с част от моята работа в Русия, където имаше много висока степен на автоцензура“. 

Прегледана: 81645

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече