Любомир Аламанов: Едно общество е силно, когато може да помогне адекватно на жертвите

0

Публикацията е от фейсбук-страницата на Любомир Аламанов, известен ПР експерт

„Моето семейство е щастливо, значи няма нужда от Закон срещу домашното насилие.“

Тази позиция я чух няколко пъти в последните дни.

„Моето семейство е щастливо, не ме интересува какво става извън него.“

„Моето семейство е щастливо, не искам нищо да се променя.“

„Моето семейство е щастливо, значи няма нужда да се променят законите.“

Признавам си, за пръв път се сблъсквам с подобен род егоизъм – да си добре, и да откажеш правото на щастие на другите…

Чух го от хора, които се представят за ревностни християни. Сякаш не разбираха, че се отвръщат от ближния.

Чух го от хора, които доскоро искаха промяна и модерна България. Сякаш са се уморили и вече не искат да се борят.

Чух го от хора, които доскоро бяха на върха на технологиите, бизнеса, развитието. Сякаш вече са уплашени от продължаващия летеж на времето и искат да го спрат, за да не изостанат.

Всичко това ми припомни други наративи:

„В моето семейство няма болни, значи няма нужда от ваксини.“

„В моето семейство си говорим, значи няма нужда от 5G технологията.“

„В моето семейство си обичаме децата, значи няма нужда от Стратегия за детето и социални служби.“

В нито един от тези случаи не помагаше разговор и опит за обяснение, че светът е шарен, хора има всякакви и законите и правилата се правят за случаи, в които има нужда. Всеки път се стигаше до „моето семейство е … и значи няма нужда от това“.

Не знам дали подобно отношение към живота не е своеобразен социален конструкт на „консервативен егоизъм“, наложен от псевдо-патриотите, че семейството е не само най-важната клетка на обществото, но и единствената, и няма значение какво се случва в обществото.

Не знам дали не е опит на подсъзнанието за отричане на действителността, като тези хора се самоскриват от външния свят в своеобразен „семеен солипсизъм“ и нищо извън семейството не съществува…

Не знам.

Знам само, че това може да е начало на сериозен проблем, ако продължи като тенденция.

Манипулацията, че семейството е единствената градивна клетка на обществото, е била вярна в родово-общинния строй. И в ранния феодализъм. Днес семейството е важна единица, но в контекста на обществото, в което живеем. Както и на достиженията на световната цивилизация. Било то в наука, изкуство, транспорт, енергетика, комуникации, правата на човека или друго. И най-важното – опазване на уязвимите.

Щастливите семейства са прекрасни. Пожелавам на всекиго да има щастливо семейство и да няма нужда от закрила. Но „семейният егоцентризъм“ засилва практиката на „семейния съд и наказания“, пречи на нормалните опити за опазване на жертвите и по този начин увеличава възможностите за домашно насилие. Колкото и това да звучи парадоксално на „щастливите егоцентрични семейства“.

Най-тъжното е, че хората, които отричат смисъла на закони и правила, само защото в момента са в „щастливи семейства“, понякога им се налага да потърсят помощ. И тогава целият кошмар на егоизма им се стоварва върху тях. Дано да няма такива случаи. И дано повече хора от „щастливи семейства“ разберат, че не всички семейства са щастливи. Някои имат спешна нужда от помощ.

Едно общество е силно, когато може да опази уязвимите.

Едно общество е силно, когато може да помогне адекватно на жертвите.

Едно общество е силно, когато може да направи превенция, за да намали престъпленията.

Егоизмът само разбива обществата. И ги прави слаби. А слабите общества не могат да се грижат за уязвимите.

Добре е да сме щастливи. Но е добре и да помагаме на тези, които имат нужда.

Прегледана: 76530

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече