Случаят с Тото и Тити: Не е цензура, нито кенсъл-култура…
Публикацията е от фейсбук страницата на ПР експерта Любомир Аламанов
Спирането на рекламни договори с Йонислав Йотов – Тото за пореден път демонстрира, че не само насилникът носи вина, а и този, който безкритично го разпространява и одобрява. Каналът носи отговорност за съдържанието в него.
Това може да послужи за пример на много медии, особено на някои телевизии, че безмълвното разпространяване на език на омразата, призиви за насилие, приканване за отваряне на концлагери, заплахи, че групи хора ще бъдат изпращани в Белене и т.н., на практика са скрита подкрепа за този наратив. Което по някое време ще омръзне на големите рекламодатели. Защото никой не иска да го свързват с нео-фашаги и самозабравили се насилници. Та, колеги, да не се учудите, ако някой ден рязко спрат рекламите, и прочетете в някой пост, че компания Х не толерира език на омразата и затова спира да работи с медия У. Точно както стана с подкаста на Тото.
Това не е цензура, това не е „кенсъл-култура“, както някои искат да го представят. Това е нормална реакция, на нормални компании, които искат да живеят и работят в нормален свят. Макар и по-бавно, нормалността идва и у нас.
Замислете се за това, когато следващия път оставите Копейката да дрънка глупости в ефир, да заплашва и да призовава към насилие.
Заглавието е на редакцията.
Прегледана: 72015