Три неудобни въпроса към МВР и прокуратурата

0

Обезобразено 18-годишно момиче в Стара Загора, двойно убийство в Лозен и избягал убиец в Цалапица. Тези три случая от последния месец насочиха прожекторите към работата на разследващите органи и съдебната система. С осветяването на грешките им пък дойде общественото недоволство, което ръководните кадри се опитват да потушат с мижави наказания и нелепи обяснения. Неудобните въпроси обаче остават.

1. Могат ли МВР и прокуратурата изобщо да разследват?

Никой не е застрахован от грешки, но трите тежки престъпления показват, че при МВР и прокуратурата става въпрос за правило, а не за изключение. И в трите случая ключови свидели не са разпитани навреме. И в трите случая набиващи се на очи противоречия са подминати. И в трите случая очевидни доказателства са пренебрегнати. В случая няма значение дали става дума за некадърност, корупция или просто мързел. Резултатът е един – разследването е опорочено. Фактът, че институциите се размърдаха едва след като гневът на гражданите се отприщи, само затвърждава общото впечатление – че МВР и прокуратурата се задействат само под външен натиск и имат нужда от тотална реформа.

В случая с обезобразената Дебора например и досега не е ясно доколко солидно е алибито на Георги Николаев, който твърди, че по време на нападението е бил на рожден ден в село Братя Кунчеви. Посочва и свидетел, който може да потвърди алибито му – Х.С.С. Според „Капитал“ въпросният свидетел не е разпитван в продължение на месец. Друг свидетел обаче твърди, че е закарал обвиняемия с. Братя Кунчеви до Стара Загора. Тази теза също не е потвърдена категорично, защото не са иззети записите от пътни камери на АПИ.

Не е ясно и защо прокуратурата не е проверила обстойно комуникациите между Дебора и Николаев още в началото на разследването? Защо се повдигат обвинения за заплахи едва месец след нападението?

Странно е и поведението на наблюдаващия прокурор по делото Георги Видев – пред съда той не изтъква особено мъчителния начин, по който са нанесени нараняванията на жертвата, нито криминалното минало на Николаев, който вече е осъждан за леки телесни повреди.

Подобни грешки са допуснати и при разследването на убийствата в с. Лозен. Стига се дотам, че убиецът сам признава пред разследващите, че е изненадан, че не е хванат още първия път, когато е удушил бившата си приятелка преди година. „По време на първоначалния разпит от полицаите излъгах, че съм отишъл до езерото Панчарево с нейната кола. Опасявах се, че ако полицаите проверят това, ще разберат, че не казвам истината, но никой от Осмо районно, които разследваха, не провериха. Бях казал, че съм ходил сам до езерото. Опасявах се, че по камерите можеха да достигнат до моята кола и да разберат, че не съм бил сам, а с Иво, Яна и Ива“, казва убиецът Чавдар Бояджиев в разпита си от 5 август, с протокол от който разполага „Сега“. Разследващите не само не разпитват Иво, Яна и Ива, но и впоследствие именно 18-годишната Яна Велинова и 27-годишният Иво Колев са убити от Бояджиев.

В случая с убийството в пловдивското село Цалапица разследването се забавя толкова много, че заподозреният за убийството на 24-годишния Димитър Малинов Рангел Бизюрев успя да избяга в Германия, където живее баща му. За него беше издадена европейска заповед за арест, но все още няма информация да е открит.

Семейството и приятелите на убития Димитър обвиняват полицията в Стамболийски, че не е провела адекватно разследване и така е позволила на заподозреният да се измъкне. „По едно време, като ги напънахме повече /полицаите/, даже си признаха, че има пропуски, нали. Обаче го призна пред нас, не пред медиите”, каза бащата на жертвата Недялко Малинов. Майката пък твърди, че никой първоначално не е търсил Рангел Бизюрев, въпреки че същият е заплашвал жертвата да го бие.

Още по-странно е поведението на полицията спрямо двамата близнаци Валентин и Борислав Динкови. Те са обвинени само за укриването на трупа на Малинов и помагачество на убиеца, но не и като съучастници в извършеното убийство от Бизюрев. Въпреки че убитият е бил видян в колата на баща им точно преди трагичния си край. Въпреки че единият от близнаците призна, че е станал свидетел на убийството на Димитър. Въпреки че няма как да се знае точната им роля преди да бъде разпитан убиецът.

2. Вещи ли са вещите лица?

Ясно е, че нито съдът, нито МВР и прокуратурата разполагат с необходимите познания, за да правят обосновани заключения за физическото и психическото състояние на човек. В такива случаи се използват вещи лица – лекари и психолози, които изготвят експертиза за целите на разследването. Случаите с обезобразеното момиче от Стара Загора, както и този с двойния убиец от с. Лозен показват, че едни и същи наранявания могат веднъж да се тълкуват като лека телесна повреда, друг път – като средна.

Най-фрапантно е преобръщането при 18-годишната Дебора, която беше нарязана с макетен нож и изцяло подстригана от бившия си приятел. При 21 рани и 400 шева медицинската експертиза води до извода, че става дума за лека телесна повреда. Според главния координатор на Експертния съвет по съдебна медицина към здравно министерство доц. Александър Апостолов въпреки шокиращите заключения колегата му не е допуснал грешки в експертизата си, извършена 3 дни след нападението на 18-годишното момиче. „Съдебният лекар в Стара Загора си е свършил на онзи етап на провеждане на изследването добре работата. Съдебно-медицинската експертиза често не е едномоментен акт, тя може да бъде разширявана, допълвана“, коментира Апостолов.

Не на това мнение са лекарите, които са приели Дебора. Ортопедът д-р Стоян Петров, обработил първи момичето в Спешния център, обяснява, че в един момент се уморил да шие, защото на по-дългите разрези е правил до 15 шева. „Ако бяха разпитани още на момента дежурните лекари, които са приели детето, още на този етап заради огромната кръвозагуба щеше да се определи характера на телесната повреда, чийто основен признак е временно разстройство на здравето и опасност за живота“, коментира адвокатът на Дебора Делян Славов.

В случая не е ясно защо веднага не е потърсена експертизата на психолог и на естетичен хирург например, след като е било ясно какъв ужас е преживяла нападнатата. Сега се очаква да бъде извършена нова петорна експертиза по случая, но кога ще е готова не е ясно, тъй като целият екип от съдебни лекари, които трябваше да я изготвят, си направи самоотвод. 

И докато някои грешки на съдебните медици могат да спасят заподозрян от ареста, други направо могат да оневинят убиец, както става при случая в софийското село Лозен. 34-годишния Чавдар Бояджиев е арестуван миналата пролет за убийството на жена, но обяснява, че момичето е удушено неволно при сексуален акт. Повдигнато му е обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост. Прокуратурата е поискала постоянен арест за Бояджиев, но съдът е отказал, определяйки му най-леката мярка – “подписка”.

По неофициална информация причината за това е медицинската експертиза по делото, която е изключила умишлено убийство, тъй като е показала, че следите от колана, с който момичето е удушено, са оставени, докато тя е била жива. И след самопризнанията на Бояджиев, че става дума за умишлено убийство, обвинението му не е преквалифицирано.

Факт е, че съдебната медицина не е регламентирана по никакъв начин, поради което и трудно се търси съдебна отговорност от нея. Всяка специалност в медицината се регулира с т.нар. медицински стандарти, които са поднормативни актове и задължителни за спазване. Съдебните медици обаче се оказаха извън тази регламентация. Нямало яснота и за документите, с които боравят тези специалисти, стана ясно на последното заседание на парламентарната здравна комисия. Предстои Министерството на здравеопазването да публикува за обществено обсъждане проект на стандарт по съдебна медицина.

3. Достатъчна ли е една оставка тук и там?

Най-лесно е да се потуши общественото недоволство с популистки поправки на закони, както направиха депутатите, или с набързо подадени оставки. Точно това се и случва. Зам.-ръководителят на Окръжната прокуратура в Стара Загора Георги Видев подаде оставка от поста по искане на временния главен прокурор Борислав Сарафов. Причината са “сериозните пропуски”, допуснати по време на заседанието на съда, на което на 5 юли от ареста беше освободен обвиняемият за обезобразяването на 18-годишната Дебора. Междувременно от Окръжната болница в Стара Загора е беше временно отстранен съдебният лекар, който е квалифицирал нараняванията на пострадалата като лека телесна повреда. 

Заради случая с убийствата в Лозен Сарафов свали доверието си от ръководителя на Софийската районна прокуратура Невена Зартова и заяви, че очаква тя да се оттегли от поста. „В противен случай ще се възползвам от законовите си правомощия и ще отнеса случая до прокурорската колегия на ВСС“, се казва още в позицията на Сарафов. Зартова отвърна, че не знае на какво основание ѝ се иска оставката, но ако има дисциплинарно или друго законово нарушение, е готова да я подаде. Тя обаче е кандидат за прокурор в Европейската прокуратура и, ако бъде избрана, така или иначе, ще спре да бъде административен ръководител.

И МВР използва тази тактика за потушаване на недоволството след убийството в Цалапица. Вътрешният министър Калин Стоянов поиска оставките на директора на полицията в Пловдив Васил Костадинов и на началника на районното полицейско управление (РПУ) в Стамболийски Ангел Керпиев. До оставки обаче така и не се стигна. Единствената последвала промяна беше, че Костадинов предстои да бъде преместен на друга длъжност.

Всичко това нито ще успокои обществото, нито ще промени нещо в начина на разследване на подобни тежки престъпления. Защото изобщо не се говори за отстраняване на слабостите в системата. Изобщо не се анализира защо се стига до подобни фрапантни грешки при разследването. Дали те са допуснати неволно или умишлено? Защото покрай гражданското недоволство стана ясно, че полицията и прокуратурата редовно нехаят или снишават при сигнали за нередности. Докато не се стигне до фатален край. А след него започват оправдания, обяснения и обвинения…

Тъжната реалност показва, че всяко градче или селце е превърнато в отделен анклав, където полицаи и прокурори се изживяват като тартори на групировки, които еднолично решават дали и как едно престъпление да бъде разследвано. В много от случаите дори седят на една маса със заподозрените. А в такава обстановка за никаква справедливост не може да се говори.

Автор: Петър Карамфилов, Сега

Прегледана: 76425

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече