Борис Станимиров: Драмата с „Руската“ църква е по Чехов
Публикацията е от фейсбук страницата на Борис Станимиров, политик от ДСБ, народен представител в 43-ото НС, председател на клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, правнук на военни командири от фронтовете на войните за национално обединение.
Драмата с „Руската“ църква е по Чехов. За пореден път трябва да напомним на нашите братя, че Църквата „не е от този свят, макар в този свят да съществува“ и коментарите по църковни въпроси на база гражданска позиция, политически страсти или обща култура са съвършено неуместни.
1. Принципът е: Един град – един епископ. Епископът е „църковен княз“ с пълна власт върху всичко църковно в своята епархия.
2. Няма никакво значение какво пише на нотариалния акт. Всеки храм, параклис, манастир (освен ставропигалните) и т.н. го има или го няма по решение на местния епископ. Навсякъде по света. Ако построите в личния си имот църква голяма като Св. Петър, платите на най-добрите художници да я зографисат, вдигнете до нея камбанария, по-голяма от Роженския пилон, то това е просто сграда с форма на храм и става само за снимане на филми, докато не бъде осветена от местния епископ. Свещеници в нея могат да се назначават само от местния епископ. Тогава става дом Божи, храм с Божията благодат. Докато „дядо владика не и бае“, вашата „църква“ е в най-добрия случай сграда с личната ви колекция от икони. Така че, за каквото и да имат нотариален акт група руснаци, българи-русофили, лично Путин или патрарха на Москва, то има значение за местните данъци и такси, който Данъчна служба – Средец ще им събира, но кой и как да служи вътре решава еднолично +Софийският митрополит.
3. Т.нар. „подвория“ не са канонично право на църквите , не са един вид църковни „посолства“, а са дипломатичен жест на добра воля, по допущение от местния епископ. Има гръцка, румънска и руска църква в София, в които се служи на съответния език от съответните свещеници – чужди граждани, но всичко това е с благоволението на +Софийския митрополит. а не е „право“ на тези братски църкви. Точно както, ако аз дойда на гости у вас и вие ми предоставите легло, хавлия и закачалки в гардероба, това ще бъде братски жест от Вас към мен, а не някакво мое „право“ за което ще мога да претендирам.
4. Вижте монетата на все още съществуващия български лев. Какво има на него? Гербът на България. Отдайте впрочем държавното на държавата, а Божието – Богу. Държавата има абсолютен монопол да следи, да допуска или да гони граждани на чужди държави, ако прецени, че с дейността си представляват заплаха за нейната сигурност. С какво се занимават тези хора – дали работят свещеници, водопроводчици, преподаватели, или строители няма никакакво значение. Ако имаше някаква пречка, или задръжки да се гонят свещеници за действия срещу държавата, Московският патриарх щеше да подстриже за свещеници 50 000 командоси и да ги пусне да им целуват ръка.
5. Съвсем отделен въпрос е, че когато става въпрос за религия, църква, духовници, държавата, ако е интелигентна (разузнаване неслучайно на много езици е intelligence) би действала дискретно и тихо, вместо да бие барабан за да събира лайкове като комплексирана кифла. Още един отделен въпрос е, как българската църква и държава допуснаха и проспаха, когато преди няколко години руските свещеници изгониха българските свещеници от тази църква и си я завардиха като зона за руски патриотичен кич – казашки сбирки. Казаците са руските тамплиери. Бутафория за скучаещи чичаци, които се обличат с филмов реквизит и си играят на Дан Браун/ Иля Муромец. Та преди няколко години руснаците изгониха българските свещеници от Св. Николай и започнаха да си правят исторически възстановки с войнишки дрехи. С вчерашния си акт, +Патриархът, който е и +Софийски митрополит просто възстанови реда.
6. Русофилите много държат на братството с „братушките“ си и си мислят, че защото са ни „братя“, трябва да си имат своя църква в София и да си правят каквото искат. Русофобите пък, понеже държат да не са братя, още по-малко „братушки“ с руснаците, мислят, че е хубаво да им вземем църквата и да ги изгоним, пък ако я дадем на Украинската църква – най-добре. И двете страни са неправи като циганки в Съдебен_спор. Точно обратното е на това, което си мислят и двете страни.
Точно защото църквите са „братски“, затова канонично не е предвидено да има руска църква в София и българска в Москва. Всички православни храмове по света, принадлежащи на братски църкви (взаимнопризнали се и пребиваващи в литургично единство) са тъждествени като дом Божий за всеки вярващ. Това значи, че ако аз отида на литургия в Абу Даби в църквата на православните араби под омофора на Антиохийската патриаршия, в нея ще получа точно толкова „валидно“ причастие, колкото и в енорийската си църква Св. Георги на Петте кьошета при моя приятел от детинство отец Васко. Представете си го като универсалното зарядно за всички телефони, което ЕС се кани да въведе. Така че, колкото ни е по-братска една църква, толкова по-ненужно е да има свое подворие на наша територия и толкова по-обидна е претенцията и за такова. Все едно брат ти да дойде у вас, но да иска да спи на свой чаршаф, а не на този, който му постелеш и да откаже храната, която сложиш на масата, а да готви своя.
Прегледана: 67135