Журналистът Илиян Кузманов: „Черните руски рицари“ – урок как криминалната култура се слива с държавната

от admin обновено на 18.09.2023

Мрежата на ЧВК „Вагнер“ в чужбина, предимно в Африка, ще премине под прякото управление на Министерството на отбраната, пише Bloomberg, – въпреки че формално посредникът между руските и африканските военни ведомства може да се превърне в трета структура, свързана с руското министерство. В резултат на това военното присъствие на Русия в Африка след смъртта на Пригожин може не само да не намалее, но и да се разшири.

Източник от Кремъл, двама източници, близки до Министерството на отбраната, и двама служители на ЧВК разказват пред Блумбърг за предполагаемата съдба на мрежата на ЧВК „Вагнер“ в Азия и Сирия. Военните структури на „Вагнер“ ще бъдат прехвърлени на пряко подчинение на Министерството на отбраната, твърдят източниците на агенцията. Двама от тях дават за пример мрежата на Пригожин в Централноафриканската република – страната, в която „Вагнер“ е най-стабилно установена.

Всички операции на ЧВК в Централноафриканската република ще преминат към „въоръжен изпълнител, свързан с Министерството на отбраната“, твърдят източниците на Блумбърг. Не е ясно за какъв изпълнител става дума, но статията предполага, че това ще е компания, официално свързана с Министерството на отбраната. Теоретично има и частни военни компании, подчинени на министерството – обикновено в това качество се споменава една от най-големите руски ЧВК „Редут“, а руската служба на Би Би Си писа, че на Министерството на отбраната са подчинени ЧВК, които се финансират от „Газпром“. Въпреки това може да бъде създадена отделна компания, която да се използва в Африка.

ЧВК „Вагнер“ има споразумения за военно сътрудничество с правителствата на поне четири африкански държави – ЦАР, Судан, Либия и Мали. Също така „Вагнер“ е работила в Сирия и е използвала руската база в сирийския град Хмеймим като транзитна точка за Африка. Във всички тези държави компаниите на Пригожин са получавали правото да разработват находища на суровини в замяна на услугите си. В навечерието на смъртта на Пригожин делегация от руското министерство на отбраната, водена от заместник-министъра Юнус-Бек Евкуров, когото Пригожин публично е унижил по време на въстанието, посещава Либия и Сирия. Според журналиста Андрей Захаров, който е писал много за Пригожин, по нареждане на делегацията сирийските власти са поискали от Вагнер да напусне страната до края на септември. В Либия Евкуров обсъжда с маршал Халифа Хафтар (Вагнер се сражава на негова страна в гражданската война в страната) сключването от неговото правителство на официално споразумение за военно сътрудничество с Русия.

Журналистът Захаров пише, че след въстанието Пригожин е имал не една, а поне две срещи с Путин – и на втората, по-малко публична, президентът е обещал да остави за ЧВК „Вагнер“ част от операциите в Африка. Bloomberg, позовавайки се на свои източници, потвърждава това. Но Министерството на отбраната вече с пълна сила се подготвя да пресече операциите на „Вагнер“. По време на последното си пътуване до Москва Пригожин се опитва да реши именно този проблем.

Частната военна компания „Вагнер“ официално престава да съществува още преди смъртта на създателя на тази организация Евгений Пригожин. Доказателство за това, че ЧВК „Вагнер“ ще бъде заменена във всички територии, където се е разпространило нейното влияние, е фактът, че заместник-министърът на отбраната Юнусбек Евкуров е изпратен в Либия, за да контролира териториите под управлението на Пригожин. Юнус-Бек Евкуров, същият заместник-министър на отбраната, който беше публично унижен в Ростов в деня на бунта на Пригожин, беше изпратен в Либия от руското министерство на отбраната, за да контролира точно тези области на интереси на Пригожин в Либия към днешна дата. И това също беше направено малко преди смъртта му. Тоест ЧВК „Вагнер“ е разформирована – някои от пленниците са изпратени у дома, други – в Беларус, а трети – в Африка, където сега, очевидно, ще им бъде предложена възможността да се присъединят към държавните сили. Няма наследници на Пригожин, които да могат да вдигнат падналото знаме от ръката на баща си, въпреки извикания Лотос. Без да е необходимо за никого, това, което руските генерали направиха, де факто, беше да национализират бизнеса на Евгений Пригожин за милиарди долари.

Кой е Юнус-Бек Евкуров?

Евкуров е кадрови военен с дългогодишен опит, участник в чеченските войни и в мироопазващата операция в Югославия. В продължение на 11 години ръководи Ингушетия – доста проблемен регион. Подава оставка на фона на протестите срещу преразглеждането на регионалните граници с отстъпки за Чечения, но получава висок пост в Министерството на отбраната. На 8 юли 2019 г. е назначен за заместник-министър на отбраната на Руската федерация с чин генерал-лейтенант. Става дванадесетият заместник на Сергей Шойгу – преди това не е имало такава длъжност. На Евкуров е подчинено Главното управление за бойна подготовка на въоръжените сили: Главно управление на бойната подготовка на въоръжените сили на Руската федерация; Служба за безопасност на полетите на въоръжените сили на Русия. На 8 декември 2021 г. с президентски указ Евкуров е повишен в звание генерал-полковник. През съветските години е член на Комунистическата партия на Съветския съюз. От 2009 г. е член на партията „Единна Русия“. В различни периоди е член на Регионалния политически съвет на партията в Ингушетия, участва в президиума на този съвет и дори е член на Върховния съвет на партията. На нивото на слуховете той е смятан за един от обещаващите наследници на поста министър на отбраната.

През юни 2023 г. за него отново се говори като за човек, направил много за стабилизиране на ситуацията с въоръженото въстание на Евгений Пригожин, основател на ЧВК „Вагнер“. На нивото на слуховете той е смятан за един от обещаващите наследници на поста министър на отбраната.

Генерал от КГБ

Юнус-Бек Евкуров е роден в село Тарское, Ингушетия в бедно многодетно семейство. започва официалната си военна служба в края на 1989 г. и се присъединява към Гвардейския парашутен полк във Витебска област (Беларус). През 1990-1991 г. поделението му временно влиза в състава на Граничните войски на КГБ на СССР и е дислоцирано в Кавказ, като охранява границата между Азербайджан и Арменската ССР. През 90-те години на ХХ век заема различни командни длъжности във Въздушно-десантните войски и участва в чеченските войни.

А през 1999 г. Евкуров се прехвърля към руския мироопазващ контингент в Босна и Херцеговина. Там за пръв път му е възложена секретна мисия от особена важност: като част от група военнослужещи със специално предназначение от Главното разузнавателно управление на Генералния щаб той трябва тайно да проникне на територията на Косово и да поеме контрола над стратегически обект – летище Слатина в Прищина, в очакване на пристигането на основните сили на руския контингент, което трябва да стане на 12 юни 1999 г. През 2000 г. Юнус-Бек Евкуров е удостоен със званието Герой на Русия въз основа на съвкупност от заслуги, но преди всичко за проявената храброст по време на Втората чеченска война.

След началото на специалната операция в Украйна, Евкуров се завръща на новинарското поле. По-специално, той, както и много други руски военни и политически фигури, е включен в списъците с блокиращи санкции на САЩ и Великобритания през март 2022 г. От 6 май 2022 г. той е включен и в списъка със санкции на Канада, а на 6 октомври е поставен под санкции на ЕС. Юнус-Бек Евкуров се смята за дясна ръка на министъра на Отбраната на Русия – Сергей Шойгу.

(Юнус-Бек Евкуров и Сергей Шойгу)

Кой е Сергей Шойгу в чийто ръце попада ресор Африка?

Сергей Шойгу, руският министър на отбраната, някога смятан за близък съюзник и потенциален наследник на президента Владимир Путин. Сергей Шойгу е роден през 1955 г. в Чадан, малък град на руско-монголската граница. Той е висш кадър в редиците на комунистическата партия и през 90-те години на миналия век става ръководител на руското министерство на извънредните ситуации, като бързото изкачване в комунистическата йерархия до голяма степен дължи на баща си, който е висш партиен функционер.

Баща му Кужугет Шойгу е редактор на републиканския вестник „Правда“, прави успешна партийна кариера – става първи секретар на Тувинския областен комитет на КПСС, а след това става и първи заместник-председател на Съвета на министрите на Тувинската Автономна Република в СССР. Те са представители на най-влиятелния и многоброен род в републиката.

Човека на Елцин

(Президента на Русия Владимир Путин де факто е избран като наследник на)

Сергей Шойгу се явява най-довереният човек на кръга Елцин в управлението на Путин като е спряган многократно и за негов заместник. Докато Пригожин, бе един от кръга на Путин, представителите на правоохранителните органи и КГБ и получават огромни финансови награди: договори за кетъринг, а по-късно и военни договори на стойност милиарди, Шойгу представлява интересите на старата комунистическа партийна върхушка и армията, която винаги е била директно подчинена на партията.

Хората сложили край на Перестройката

В продължение на 10 години, до края на 80-те години, Шойгу работи на големи сибирски строителни обекти в Красноярск, Кизил, Ачинск, Саяногорск и Абакан, където се строят нефтени рафинерии, заводи за производство на алуминий и алуминиев оксид и фабрики. Подобно на баща си, той е повишен по партийна линия. В края на 80-те години е втори секретар на Абаканския градски комитет на Комунистическата Партия на Съветския Съюз, а след това – инструктор на Красноярския областен комитет на КПСС. 1990 г. предопределя цялата бъдеща кариера на Шойгу. Много талантливият инженер и занаятчия е забелязан в Москва, откъдето му предлагат поста заместник-председател на Държавния комитет по архитектура и строителство. Шойгу и семейството му се преместват в Москва.

През 1991 г. 36-годишният Сергей Шойгу, който няма опит в работата в горещи точки, получава предложение да се заеме със сформирането на Руския спасителен корпус – служба за бързо реагиране. Скоро службата става известна като Комитет за гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидиране на последствията от природни бедствия, а по-късно и като Министерство на извънредните ситуации. В новата структура Шойгу и неговият заместник Юрий Воробьов се опитват да наберат хора с военен опит, преминали през Афганистан, Армения и Чечения. Самият Шойгу се сблъсква за първи път с войната през 1992 г., когато му е възложено да създаде мироопазващи сили в Южна Осетия. След това имаше Абхазия, Приднестровието…

Междувременно е налице пучът от 1993 г. В нощта на 3 срещу 4 октомври президентът Борис Елцин решава да щурмува Белия дом, където се събират привърженици на Върховния съвет представляващ Горбачов. Въпросът е какво да се прави, ако военните откажат да изпълнят президентската заповед и дали вместо тях не могат да бъдат използвани поддръжниците на президента, които са се събрали пред сградата на Моссовет. В този случай е необходимо да им се даде оръжие. В книгата си „Дни на поражение и победа“ Егор Гайдар си спомня за този епизод по следния начин: „Обаждам се на Сергей Шойгу, председател на Комитета за извънредни ситуации… Моля го да докладва с какви оръжия разполага подчинената му система за гражданска отбрана в района на Москва, а в случай на извънредна ситуация – спешно да се подготви за издаване на 1000 автоматични пушки с боеприпаси“.

Според очевидци след обаждането на Гайдар до Шойгу на улица „Тверская“, в Москва са пристигнали три коли, натоварени с картечници. Оръжието обаче не било необходимо – военните на Елцин не му се подчинили. Автомобилите с автомати стояли в двора срещу сградата на Моссовет няколко дни, след което служителите на ЕМЕРКОМ ги прибират обратно. Шойгу получава от Елцин „Медал на защитника на свободна Русия“ и званието генерал-майор, като две години по-късно Шойгу е повишен в генерал-лейтенант, след това в генерал-полковник, а при Путин се издига до пълновластен генерал на армията.

Доверена фигура в режима на Путин

Путин се доверява на Шойгу да подобри ефективността на въоръжените сили и усилията му бяха оценени като успешни по време на руската кампания в Сирия, където Русия демонстрира своето модерно въоръжение. Кратката ретроспекция на потеклото на Шойгу тясно свързано с комунистическата партия и неговото ключово значение за опазване позициите на партията в началото на 90-те, го правят една от най-важните фигури в новата Руска история. Като конфронтацията с Вагнер, до определена степен може да се приеме като неуспешен контра преврат на националистическите сили в Русия.

Конфронтацията с Вагнер

Групата на Пригожин, съставена от закоравели бивши служители на руските специални части, се превръща в ключов инструмент в усилията на Путин да разшири руското влияние в чужбина. Отричащият се характер на „Вагнер“ и способността ѝ да набира най-добрите кадри от специалните сили обтягат отношенията на Шойгу с Пригожин, тъй като наемниците предлагат по-високи заплати и привличат талантливи хора далеч от редовната армия.

Напрежението между Шойгу, Пригожин и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов достига своя връх по време на войната в Украйна. Пригожин обвинява Шойгу и Герасимов в некомпетентност и корупция, като ги обвинява за неуспехите и жертвите, понесени от „Вагнер“ в конфликта. Нарастващата популярност на Пригожин и относителният му успех в Украйна допълнително подхранват съперничеството, тъй като той открито оспорва авторитета на Шойгу и открито го критикува. При изненадващ развой на събитията групата на „Вагнер“ започва бунт срещу Путин и иска предаването на Шойгу и Герасимов. Пригожин ги обвинява, че са провалили военните усилия и са причинили смъртта на много военнослужещи поради безхаберство и корупцията в огромни размери в руската армия. Бунтът обаче е краткотраен и приключва в рамките на 24 часа, въпреки че точните подробности за бунта остават неясни, той подчертава дълбоко вкоренената враждебност между Шойгу и Пригожин.

С отстраняването на Пригожин, Путин демонстрира няколко неща. Първо, че той е готов да жертва един от най-доверените си хора в името на запазване на системата. Второ, демонстрира се какво очаква всяко проявление на опозиция. И на последно място, патриотите и про западните крайно десни радикали, практически са унищожени, въпреки че Пригожин не е един от тях.

От политически лозунги до днешни реалности

Заслужава си да се спомене, че Шойгу е може би най-харизматичната политическа фигура в Русия. Той е дългогодишен символ, любимец и идол на руските жени през 90-те години, той е безумно популярен като ръководител на Министерството на извънредните ситуации. Той е фигура, която събира гласове за популярност много повече от Путин, който навремето не е познат на никого. Днес това дори не е опит да се съчетае славата на двама велики държавници – това е опит, от една страна, да се подсигуриш, когато имаш министър на отбраната при себе си. През 1999 г., когато Шойгу е безумно популярен, а Путин просто наследник на никому неизвестен по това време Шойгу беше един от членовете на тази тройка „Единство“, той е министър на извънредните ситуации. Колкото и да е смешно, той е поканен от страната на Березовски и от тогавашния вицепремиер Аксененко да бъде част от тройката: Карелин – борец, Гуров – следовател, а Шойгу – министър на извънредните ситуации. Популярността на Шойгу е такава, че ако се бе кандидатирал за поста, със сигурност щеше да бъде избран, в това няма никакво съмнение. Достатъчно е да си спомним историите за това как са гласували за Лебед. Силна личност, подходяща публичност и терен. Ето, начинът, по който той показа този такт и лоялност, със сигурност беше възнаграден.

Според разследване на руския информационен сайт The Insider бивш сътрудник на министъра на отбраната Сергей Шойгу е спечелил 6,5 млрд. рубли (101,9 млн. долара) от сделки с министерствата на отбраната и извънредните ситуации.

Разследването на The Insider следва шумната присъда за присвояване и бързо предсрочно освобождаване през 2015 г. на Евгения Василиева, мениджър в Министерството на отбраната, за която се смята, че е имала романтична връзка с предшественика на Шойгу. Бившата стюардеса от Министерството на извънредните ситуации Елена Шебунова е имала връзка с Шойгу до 2017 г., съобщава изданието, като се позовава на два неназовани източника, близки до Министерството на извънредните ситуации.

Твърди се, че компаниите, съсобственици на Шебунова, са спечелили 6,5 млрд. рубли от договори с Министерството на отбраната и Министерството на извънредните ситуации, съобщава The Insider в четвъртък. Шебунова е свързана с договори за предоставяне на военно оборудване за облекло, съобщава The Insider, като много от тези сделки са били подписани при непазарни условия и без конкурсна процедура. Тя също така е била изпълнителен директор в компании, които изграждат военни лагери.

– Advertisement –

„По този начин любимата жена на Шойгу чупи рекорда, държан от любовницата на [бившия министър на отбраната Анатолий] Сердюков: щетите от действията на Василева се оценяват на „само“ 3 млрд.“ рубли, пише сайтът. Съобщава се, че Шебунова притежава и имот за 1,5 млрд. рубли (23 млн. долара) в съседство с две идентични имения, за които се твърди, че са собственост на свързаните с Кремъл магнати Аркадий и Борис Ротенберг в покрайнините на Москва. Тя е дала на Шойгу три деца. Най-голямото от тях, Данила Шебунов, е родено през 2001 г. Само по погледа на Данила е лесно да се предположи, че той е родният син на Сергей Шойгу. 4/11 Данила Шебунов е станал бизнесмен още на 19 г. Той притежава две големи офис сгради в центъра на Москва, те носят на сина на Шойгу около 12 000 долара всеки месец.

Руският Политически Елит- Черните Руски Рицари

Криминалното минало на Пригожин – излежал е присъда в затвора и изглежда е убил някого на младини – е друга характеристика на руската властова култура. Болшевиките са тези, които сливат криминалната култура с държавната. Революционерът Сергей Нечаев заявява в своя „Революционен катехизис“ от 1869 г., че „ние трябва да се обединим със света на авантюристичните банди престъпници, единствените истински революционери в Русия“ – идея, която оказва влияние върху възгледите на поколението на Ленин, Сталин, отразено в политическият и социален строеж на СССР. Като Болшевиките предоставят на своята тайна полиция, чекистите, правомощия за произволно насилие, немислими в епохата на царете. Романови по времето на Николай I са изобретили модерни органи на тайната полиция, но рядко са убивали врагове или предатели извън или в Русия. Ленин и Сталин презират тяхната мекушавост, като вярват, че целта винаги оправдава средствата.

През 1869 г. Сергей Нечаев публикува „Революционен катехизис“ – радикална визия за бъдещето, която призовава за пълно разрушаване на съществуващия социален ред. Манифестът, който служи като план за създаване на тайни общества и очертава задълженията и принципите, към които трябва да се придържат революционерите, е оформен от тогавашната политическа обстановка. Идеите на Нечаев са формирани от широко разпространеното недоволство и желание за промяна, което го превръща в заплаха за управляващите класи.

Катехизисът очертава задълженията на революционера към самия него, като подчертава важността на това да презира общественото мнение и да е готов да се жертва за каузата. В него се разглеждат и отношенията между революционерите и техните другари, като се подчертава значението на солидарността и тайната в действията им. Разглежда се и отношението между революционера и обществото като цяло, като се посочва, че революционерът не трябва да изпитва симпатии към съществуващия обществен ред и трябва да е готов да го унищожи напълно. Идеологията предизвиква интензивни дебати и оказва значително влияние върху революционните движения по онова време. Критиците твърдят, че той отразява изначално насилствената и нихилистична природа на анархизма, докато други виждат в него израз на свободата и отрицанието. Идеите, представени в Катехизиса, оказват влияние не само върху анархистите, но и върху други революционни движения по света.

Животът и действията на Сергей Нечаев продължават да бъдат предмет на спорове и очарование, като неговите крайни методи и незачитане на човешкия живот го превръщат в поляризираща фигура в историята на революцията. Идеите му продължават да бъдат изучавани и обсъждани от учени и активисти, като повдигат важни въпроси за етиката и ефективността на революционните тактики.

Чекистите използват духа на военно-религиозен рицарски орден примесени със зверското насилие на гангстерски отряд за борба с убийствата. Когато Чека се превръща в огромна бюрокрация на НКВД, а по-късно и на КГБ, тя става елитният корпус на съветската държава. Когато Съветският съюз се разпада, офицерите от КГБ, които вече работят за новите органи ФСБ и СВР, се смятат за рицари – благородство, което включва корупцията, алчността и убийствата на мафиотско семейство.

Президентът Путин се наслаждаваше на тази култура и заплашва да ликвидира чеченските терористи, без да има каквато и да е пощада, като съзнателно демонстрира убийствен мачизъм. Механизмът, по който Путин заповядва убийства, и степента, в която те са подписани на хартия или с устни заповеди, остават неизвестни. Убийците могат да бъдат чеченци, шпиони на ФСБ или ГРУ, или гангстерски наемни убийци по полуофициални дела. Да припомним, че Ленин и Сталин презират всякаква форма на мекота: целта винаги оправдава средствата, без значение на каква цена и колко жертви.

Руската Армия и с какво тя ще обогати Африка

Корупцията във въоръжените сили на Русия е сериозен проблем, който засяга не само военните, но и обществото като цяло. Индексът за възприятие на корупцията на Transparency International постоянно класира Русия на последно място, което подчертава мащабите на проблема. Корупцията може да бъде класифицирана в три елемента: индивидуална, институционална и политическа. Индивидуалната корупция включва войници, които се занимават с корупционни дейности, за да посрещнат основните си нужди и да поддържат минимален стандарт на живот. Институционалната корупция включва неформалните правила и ограничения, които управляват живота на руските офицери. Политическата корупция обхваща отношенията между руското правителство, военните и институциите, отговорни за борбата с корупцията.

Проблемът с корупцията в руските въоръжени сили се задълбочава с течение на времето, като средствата, предназначени за основно оборудване и доставки, се източват. Началните фази на войната в Украйна допълнително разкриват мащабите на корупцията в руските въоръжени сили, като войниците се борят да получат достатъчно медицински консумативи, каски, радиостанции, раници и бронежилетки. Това води до появата на „войната, финансирана от тълпата“, при която руски военни ветерани, превърнали се в блогъри, се заемат да събират пари и да купуват основни предмети за нуждаещите се войници.

Недостигът на подходящо оборудване в руските въоръжени сили е друга пряка последица от корупцията. Програмата „Ратник“, която имаше за цел да въведе модерно лично оборудване за руските войски, е разкрита като доказателство, че жизненоважни елементи от програмата не са достигат до предназначението си. Липсата на подходящо оборудване не само подкопава ефективността на руските войски, но и увеличава броя на жертвите, които те понасят.

Неуспехът да се справи с корупцията в логистиката не само се отразява на оперативните способности на руските въоръжени сили, но и създава рискове за самите войници. Недостатъчните доставки, изтеклият срок на годност на дажбите и липсата на гориво подкопават моралния дух на войниците, като създават чувство на разочарование и неудовлетвореност. Тези фактори могат да имат далечни последици и да повлияят на цялостния успех на военните кампании.

Корупцията на политическо ниво излиза извън рамките на самата армия и прониква на политическо ниво. Луксозният начин на живот на висшите служители в областта на сигурността, подхранван от корупционни практики, създава изкривена структура на стимулите, която компрометира способността им да предоставят експертни съвети и да вземат разумни решения. Участието на висшите служители в корупционни сделки повдига въпроси относно тяхната почтеност и лоялност към държавата, тъй като те притежават имоти, които далеч надхвърлят доходите им, което показва възможно участие в незаконни дейности.

Плячката Африка

Африка е богата на природни ресурси – обработваема земя, вода, нефт, природен газ, минерали, гори и дива природа. Континентът притежава огромна част от световните природни ресурси, както възобновяеми, така и невъзобновяеми.

В Африка се намират около 30 % от световните запаси на минерали, 8 % от световните запаси на природен газ и 12 % от световните запаси на нефт. Континентът разполага с 40 % от световните запаси на злато и до 90 % от запасите на хром и платина. Най-големите запаси от кобалт, диаманти, платина и уран в света се намират в Африка. Тя притежава 65 процента от обработваемата земя в света и десет процента от вътрешния възобновяем източник на прясна вода на планетата.

В Африка се намират около 30 % от световните запаси на минерали, което я прави значим участник на световния пазар на ресурси. Континентът разполага с разнообразни ценни минерали, включително злато, мед, кобалт, диаманти, уран и въглища, които имат потенциала да генерират огромно богатство и да допринесат за икономическото развитие. Златото е блестящата звезда на Африка, като ЮАР е основен производител с годишен добив на минерали в размер на 124,96 млрд. долара.

Петролът е друг ценен ресурс, който изобилства в Африка и подхранва икономическия растеж. Нигерия, известна страна, богата на петрол, има значителни запаси от желязна руда и други минерали, които допринасят за годишната стойност на производството на минерали от 52,69 млрд. долара.

Диамантите са бляскавият скъпоценен камък на Африка, като страни като Ангола и Демократична република Конго (ДРК) се превръщат в основни играчи на световния пазар на диаманти.

Африканските държави са осъзнали огромния потенциал на своите природни ресурси и предприемат стъпки за максимално увеличаване на икономическите ползи от тях. Чрез устойчиво управление на ресурсите и стратегически инвестиции тези държави се стремят да използват минералното си богатство за подобряване на икономиките и обществата си. Южна Африка, известна като „златния гигант“, се е фокусирала върху оптимизирането на минната си индустрия, за да се възползва от златните си резерви. Нигерия диверсифицира портфолиото си от ресурси, като разширява минния си сектор, за да се възползва от минералното си богатство, намалявайки зависимостта си от петрола и насърчавайки икономическия растеж в други сектори.

Ангола, богата на скъпоценни камъни държава, направи значителен напредък в максимизирането на минералното си богатство чрез прилагане на политики за осигуряване на отговорни и устойчиви практики за добив на диаманти, свеждайки до минимум отрицателните екологични и социални въздействия. Демократична република Конго (ДРК) е известна с огромните си запаси от полезни изкопаеми, включително злато, мед и кобалт, и е предприела стъпки за укрепване на минната си промишленост и привличане на чуждестранни инвестиции.

Природните ресурси на Африка предоставят богати възможности за икономически растеж и развитие. Като използват тези ресурси по устойчив и отговорен начин, африканските държави могат да стимулират икономическата диверсификация, да създадат възможности за работа и да подобрят стандарта на живот на своите граждани.

Какво ще наследят руските генерали от „Вагнер“ в Африка?

Влиянието на Вагнер върху африканската политика, религия и ресурси

Присъствието на Wagner Group в Африка се простира отвъд операциите по сигурността. Тя участва в дейности, които имат далечни последици за африканската политика и ресурси. Дейностите на „Вагнер“ в Африка често са свързани с осигуряването на достъп до ценни ресурси. В държави като Централноафриканската република, Судан и Либия те са получили концесии и права за добив в замяна на услугите си. Участвали са в добива на ценна тропическа дървесина, злато добива и други дейности, свързани с ресурсите. Контролът на „Вагнер“ върху тези ресурси им позволява да се възползват финансово и да развиват икономическите си интереси в Африка.

Групата Вагнер има значително присъствие в Африка, особено в Централно-африканската република (ЦАР), където се меси в продължаващата гражданска война през 2018 г., за да подкрепи правителството. Те са участвали в бойни операции срещу бунтовнически групи и са получили права за дърводобив и контрол над златна мина в замяна на услугите си. Наскоро Съединените щати наложиха санкции на дружество от ЦАР, замесено във финансирането на „Вагнер“ чрез незаконни сделки със злато. Вагнер влиза в Либия през 2019 г., за да подпомогне офанзивата на източния командир Халифа Хафтар срещу международно признатото правителство. Те имат търговски интереси в енергийния сектор на Либия и в местните мрежи за контрабанда.

Участието на „Вагнер“ в Мали е свързано с продължаващото в страната въстание срещу ислямистките бойци. След военния преврат през 2021 г. бойци на „Вагнер“ са привлечени в помощ на местните войски, но са обвинени в нарушаване на човешките права. Правителството на Мали сключва директни договори с „Вагнер“, като плаща около 10,8 млн. долара месечно за техните услуги. Судан е значителен фокус за наемниците на Вагнер, особено в областта на добива на злато и разпространението на дезинформация. Русия проявява интерес към ценните ресурси на Судан, а дейността на Вагнер е тясно свързана с паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП). Съединените щати обвиняват „Вагнер“ в доставка на ракети земя-въздух, което допринася за продължителния въоръжен конфликт в региона.

Влияние върху политиката

Присъствието на „Вагнер“ в Африка се разглежда като инструмент на Кремъл за увеличаване на икономическото и военното му влияние на континента. Русия активно се стреми към по-голямо влияние в Африка чрез военно сътрудничество, оръжейни сделки и дипломатически посещения. Наред с тези усилия дейностите на „Вагнер“ са насочени към получаване на дипломатическа подкрепа и оказване на влияние върху африканското население. Те са участвали в кампании за формиране на общественото мнение и насърчаване на руските интереси чрез кампании за дезинформация и манипулиране на социалните медии.

Поддържане на Регионална несигурност

Присъствието на „Вагнер“ в конфликтни зони като Либия и Мали допринася за регионалната несигурност. Участието им в текущи конфликти и подкрепата за различни фракции могат да удължат и ескалират тези конфликти. Паралелно с „Вагнер“ функционира тяхната фабрика за дезинформация и политически и социален инженеринг. Допринасящи за несигурността в региона е опитите за религиозно противопоставяне и конфронтация. Паралелно с „Вагнер“ в Африка работи Руската Православна Църква, която обяви Африканският Континент за част от Руският Свят и иззе сферите на влияние на Константинополската Православна Църква.

Дейността на Wagner Group в Африка може да се определи както мулти милиарден бизнес с изключително много направления. В портфолиото на компанията на първо място е защитата на политически режими, въз основа на която идват изключително печелившите договори във всяка страна, в която оперират. От добив на злато и диаманти до всякакви високодоходни бизнес начинания не изискващи каквато и да е инвестиция, а водещи единствено до източване на финансови и природни ресурси. Това е бизнес империя, която в традициите на изземване на успешните бизнеси е национализирана в полза на висшия генералитет.

Кой ще бъде отговорен за Африка

Генерал Сергей Суровикин, бивш командващ руските сили в Украйна, пристига в Алжир заедно с делегация на Руското министерство на отбраната. Това е първото му посещение в чужбина, откакто спира да се появява публично след бунта в ЧВК „Вагнер“. „Очевидно е, че Суровикин все още се ползва с доверието на най-високо ниво, и не е изключено пътуването на генерала да е свързано с евентуалното му назначаване на длъжност, която ще е свързана с работа в източното направление“, посочва събеседникът на изданието. Той свързва пътуването на Суровикин с интересите на Русия „в източна посока“.

Андрей Йесипов, африканист и бивш военен преводач, в разговор с NEWS.ru не изключва възможността на срещата на Суровикин с алжирските му колеги да е обсъждана ЧВК „Вагнер“. Според него се променя форматът на сътрудничество на Русия с африканските страни, където все още действа това военно формирование. „Съдейки по открити източници, има преформатиране на сътрудничеството ни с африканските страни. Някъде остава „Вагнер“, а някъде влизат структури на Министерството на отбраната или други структури“, каза Йесипов.

Африканистът припомня, че Алжир е един от основните купувачи на руско оръжие, така че пътуването на генерала до републиката е съвсем разбираемо. Както припомни експертът, Алжир граничи с Нигер, където наскоро имаше въстание. „Естествено, той можеше да дойде, не за да смени Министерството на външните работи, а за да обсъди военно-техническото сътрудничество. Освен това Алжир граничи с Нигер, като в същото време по никакъв начин не е заинтересован от започването на каквато и да е военна операция на южните си граници. На първо място, това е риск за стабилността на самата държава, а на второ – за евентуални бежански потоци“, обясни Йесипов.

Фактът, че администрацията на Путин е успяла да получи разрешение за участие на Суровикин в събития в чужбина, също показва началото на кампания за замяна на Пригожин с фигурата на Суровикин както на вътрешния, така и на международния пазар. Напълно е възможно Суровикин да бъде назначен за командир на ЧВК „Вагнер“. Сега в Беларус има 13 военни аташета на африкански държави, където, между другото, са разположени и „Вагнер“. На тях им се показва руската система за военно образование, военните части, оръжия и т.н. Можем да заключим, че президентът Лукашенко има сериозно намерение да насочи голямо внимание към Африка, където „Вагнер“ ще бъде ангажиран с интересите на Минск и Москва.

Суровикин е високопоставен офицер, който е заемал различни командни длъжности, включително командващ руските сили в Украйна. Той придобива известност с бруталната си военна кампания в Сирия, където си спечелва прозвището „генерал Армагедон“ заради безмилостната си тактика. Също така той и семейството му са известни с луксозния си начин на живот и изключително скъпи недвижими имоти в портфолиото им. Ролята на Суровикин в руската армия е тясно свързана с Евгений Пригожин и с наемническата група „Вагнер“, които де факто работят под негово не официално командване в Сирия и Украйна. Човек не само до детайли запознат с военната структура на наемниците, но и с всичките им мулти милиардни финансови операции зад граница.

Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор изследващ процесите в Русия и Африка.

Прегледана: 60915