Има ли изобщо предизборна битка в София? Докога Васил Терзиев ще прави мили очи на Фандъкова?

0

Кандидатът на ПП/ДБ и „Спаси София“ за кмет на столицата Васил Терзиев призна преди дни по БНТ, че с нетърпение чака ГЕРБ-СДС най-после да обявят своя кандидат, за да започне истинската битка за столицата, като се надява тя да е сблъсък на идеи, а не на отричане.

Бизнесменът каза още, че няма да води целенасочена анти-ГЕРБ кампания и няма да има персонални спорове с избраника на управляващите. Дори нямало значение кой е той, тъй като Терзиев се готвел да критикува модела на управление на партията на Бойко Борисов, а не персонално фигурата, която ще олицетворява това управление след края на ерата „Фандъкова“. Както и в предишните си интервюта, Терзиев нито веднъж не каза лоша дума за отиващия си кмет (този път мимоходом я спомена, но в други изяви дори не изричаше името й), не направи оценка на управлението й и не посочи нито един конкретен пример, за да покаже, че е наясно как „моделът ГЕРБ“ действа на практика. Вместо това IT-предприемачът използва няколко пъти думи като „надграждане“, „визия“ и „по-добро управление“, когато говореше от какво най-големият град в България има нужда. 

Кандидатът на опозицията в София може още да не е забелязал, че макар да не са обявили номинацията си, ГЕРБ всъщност отдавна вече са в предизборна кампания в столицата и тя съвсем не е толерантна и позитивна, а е съвсем целенасочено анти-Терзиев, анти-ПП/ДБ и анти-„Спаси София“. Много коментатори казват, че лидерът на ГЕРБ е решил да даде без бой стола на „Московска“ 33, но това по никакъв начин не личи от поведението на управляващите в общината. Освен това не бива да се забравя, че дори по-важно от това кой ще е новият кмет на София е как ще се разпределят силите в градския парламент. Добре се вижда, че хората около Борисов за пореден път реализират любимата тактика на лидера си до последно да крие своя избраник, за да не може той да бъде обсъждан и оценяван, а през това време подчинените му да засипват избирателите с пропаганда и с хейт срещу опонентите си.

Така например Фандъкова почти всеки ден инспектира детски градини, като при всяка среща с камера не пропуска да прехвърли вината за липсата на места в тях на районните кметове на опозицията. Тази опорна точка тя започна да прилага още в началото на четвъртия си мандат, когато, виждайки недоволството на хората от провала в сферата на образователната инфраструктура, делегира на т.нар. малки кметове задължението да строят училища и градини. След това Фандъкова започна да хвали кметовете на ГЕРБ, че се справят перфектно и да твърди, че за недостига на места в учебните заведения вече са виновни хората на „Демократична България“. През това лято Фандъкова например обяви, че в „Люлин“, който се управлява от съпартиеца й Милко Младенов, вече няма недостиг на места в детските градини, което предизвика доста смях и коментари в местните „Фейсбук“ групи. 

Освен това Фандъкова често повтаря, че от 4 г. тя на практика управлява София рамо до рамо с „Демократична България“, тъй като техни представители са начело на райони като „Средец“, „Оборище“, „Триадица“, „Лозенец“, „Слатина“ и др. Кметът твърди още, че тези кметове получават всичко, което имат и герберските. Дали защото не следят внимателно интервютата на кмета, или от други съображения, опозицията в София все пропуска да поясни за какво по-точно „съвместно управление“ става дума. Едва преди дни кметът на „Слатина“ Георги Илиев съобщи пред по-широка аудитория, че при внесена от районната админстрация програма за ремонти на стойност 33 млн. лв, в приетия от ГЕРБ бюджет за 2023 г. са му отпуснати 350 000 лв. без ДДС.

Странно или не, ако към момента има някакъв сблъсък в навечерието на вота в София, той не е „всички срещу управляващите от ГЕРБ“, а е „всички срещу кандидата на опозицията и срещу ПП/ДБ и „Спаси София“. Освен че Терзиев избягва да дава оценки на наследството на Фандъкова, същото избягват да правят и доста от останалите кандидати. Номинираният от партиите КОД и НДСВ проф. Вили Лилков например почти дума по дума повтаря риториката на ГЕРБ, че София не трябва да се ръководи от хора без опит (ГЕРБ директно наричат Терзиев и ПП/ДБ и „Спаси София“ „аматьори“), обяснявайки, че Терзиев е успешен бизнесмен, но не е управлявал общински финанси. Друг действащ общинар и вече кандидат за кмет на София пък бълва по 4-5 поста на ден  във „Фейсбук“, че столичани не трябва да гласуват за Терзиев и за коалицията зад него, тъй като след изборите тя ще се договори с ГЕРБ, както го е направила на национално ниво. Парадоксалното е, че същият този общински съветник години наред осигурява напълно безропотно мнозинството на ГЕРБ за всякакви договори и решения, включително най-съмнителните.

На този фон плановете на Терзиев да почака още, преди да започне истинска кампания, и да я води позитивно, звучат необяснимо миролюбиво. Кандидатът на ПП/ДБ и „Спаси София“ и екипът зад него може би смятат, че говоренето без емоции е добра стратегия, която ще му донесе успех. Недоволните от управлението на Фандъкова, които той иска да представлява, обаче биха му казали, че очакват от него по-категорично поведение. На практика в момента се получава така, че избирателите в София водят по-сериозни спорове и дискусии в социалните мрежи за стореното досега и за бъдещето, отколкото кандидатите по телевизиите.

Недоволните от ГЕРБ биха казали на Терзиев още, че очакват да чуят от него по-ясна и категорична оценка за „ремонтите на ремонта“, за „контрола на контрола“ и за „хубаво е, но не е готово“, които са принудени да търпят през 14-те г. на Фандъкова. И че очакват от него по-малко „американска кампания“ и общи обещания за по-добро бъдеще и справедливо управление, а по-серизно навлизане в детайлите по конкретни казуси.

Хората в ж.к. „Бенковски“, „Свобода“ и „Илиенци“ например очакват да чуят какво мисли кандидатът на опозицията за това, че управляващите от ГЕРБ планират да разширят метрото първо към ИКЕА и към затворените комплекси под Витоша, на които жителите на града още не са научили имената, и едва тогава евентуално да се мисли за по-старите квартали.

Жителите на „Младост“ пък се питат в социалните мрежи дали следващият кмет на София ще позволи да се застроят и малкото останали зелени площи и междублокови пространства, за които действащият устройствен план на общината позволява това да се случи. Хора от всички квартали пък питат къде са им паркингите, които Фандъкова обеща преди 4 г. и т.н. – във всеки от 24-те района на София има поне по един много сериозен проблем (всъщност щастливи са тези квартали, в които проблемът е само един), по който всеки желаещ да оглави Столична община кандидат трябва да има мнение какво е сторила Фандъкова досега и какво може да се направи в бъдеще. 

Може би е добре Терзиев да си пусне архивни кадри от дебатите на Мая Манолова срещу сегашния кмет през 2019 г. и да си припомни, че макар и смятана за аутсайдер, с хъс и агресия бившият депутат стигна до балотаж, в който категоричната победа на ГЕРБ в т.нар. ромски секции изигра решителна роля Фандъкова да остане на поста си. Терзиев може да си припомни и какво направи преди 4 г. подкрепящият го в момента Борис Бонев от „Спаси София“, който на всеки дебат през 2019 г. притискаше Фандъкова с въпроса кога най-после тя ще изпълни обещания, дадени още през 2009 г. 

В интерес на истината, днес вече регистрираната софийска формация също не изглежда още да е влязла в предизборната битка по начина, по който се очаква от нея. Ако не беше така, „Спаси София“ и „Демократична България“, които са част от отиващия си СОС, щяха да се представят по-добре на дебата за приетия наскоро бюджет на София. На него ГЕРБ гръмогласно твърдяха, че заради ината да гласуват против бюджета на ДБ, БСП, „Спаси София“ и на обърналата наскоро палачинката група на ВМРО и „Атака“, учителите и актьорите в общинските театри няма да получат увеличение на заплатите си. Докато ДБ и Бонев обясняваха, че гласуват против, не за да блокират парите за образование и култура, а заради лошите ремонти и неизпълнените обещания, в дневния ред на заключителната сесия на СОС настъпиха неочаквани промени, които казаха много за модела на управление на ГЕРБ в София. Управляващите изтеглиха точката за приемането на икономическата рамка на транспорта, която предвиждаше да се намали цената за км/пробег (съответно заплащането) за частния превозвач „МТК гроуп“.

Както „Сега“ нееднократно е писал, става дума за договора за т.нар. крайградски автобусни линии, които са дадени на частната фирма. През 2017 г. вносител на този договор бе лидерът на групата на ВМРО в сегашния СОС Карлос Контрера, който на 29 октомври ще се състезава за кмет на града. След като точката, касаеща парите на „МТК Гроуп“, бе оттеглена, се видя и че групата на ВМРО внезапно се отказва да спира общинския бюджет и вече го подкрепя. Официалният мотив бе, че ГЕРБ са се съгласили с искането на ВМРО да се купят за 3 млн. лв. употребявани автобуси за обслужване на линиите към Витоша. Опозицията в СОС обаче пропусна момента да свика например пресконференция, като преди време направиха депутати от БСП заради същия договор с „МТК Гроуп“, и да направят предположение на какво се дължи пириуетът на патриотите. 

Една от малкото реакции по темата бе във „Фейсбук“ на общинския съветник от ДБ Симеон Ставрев. „ВМРО натиснаха ГЕРБ да не приемат икономическата рамка на градския транспорт на София. С нея щяхме да спестим 2 млн. лв. разходи на софиянци, които сега ще потънат в частния превозвач МТК Гроуп“, коментира той.   

Автор: Светослав Спасов, Сега

Прегледана: 62445

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече