Сбогом, Ставри!

0

Известният скулптор и художник Ставри Калинов почина на 78-годишна възраст, съобщиха в страницата си във Фейсбук от Съюза на българските художници.

„Напусна ни Ставри Калинов, една от най-популярните фигури в съвременното българско изобразително изкуство. Поклон пред паметта му“, добавиха колегите на твореца, който ще остане в историята като „човек отвъд стереотипите“.

Поклонението ще бъде на 16 септември, събота, от 12 часа в църквата „Свети Седмочисленици“ в столицата.

Ставри Никифоров Калинов е роден е на 15 ноември 1944 във Видин.

През 1964 г. завършва гимназия във Видин и в три поредни години от 1966 до 1968 г. кандидатства за специалността „Скулптура“ в ВИИИ „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия).

През тези години работи на свободна практика в областта на плаката, търговската реклама и изработката на художествени предмети. Приет е да следва през 1969 г. в специалност „Дърворезба“ в класа на проф. Асен Василев и завършва през 1977 г.

Работи с коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика, но предпочитаният от него материал е стъклото. От 1973 г. взима редовно участие в скулптурни изложби.

Първата си самостоятелна изложба Калинов открива през май 1980 г., когато излага 70 свои пластики.

Следват изложби във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина, Югославия, Италия, Австралия, Германия, Испания, Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария, Белгия.

Прави портрети на Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и други известни българи. Рисува икони. Автор е на множество статуетки за фестивали и конкурси, сред които за фестивала „Златна Месемврия“ и за литературната награда „Балканика 2006“.

Негова е скулптурата „Истината за перото“ в градинката пред БТА в София. Негова статуетка на ктиторите на Боянската църква Константин и Елена е дарена на папа Йоан Павел II от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев, припомнят от СБХ.

Сам нарича себе си „извънземно“, „посадено“ сред хората, за да рисува „обратната страна“ на видимото, да разбива илюзиите на хората за понятията Бог, Църква и Училище.

Съдбата е именно „Господ на гости в Деня“. Нищо случайно няма на този свят – то е случено. Ставрос значи кръст. Моето име е Кръст. Духът е свободно нещо, така че съдбата – кой как ще си носи кръста, зависи от него“, казва в интервю за Impressio.dir.bg през 2019 г. скулпторът.

Сбогом, Ставри!

Прегледана: 57290

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече