Изненадващото нападение на палестинската групировка Хамас срещу Израел, съчетаващо пробив на бариери за сигурност от страна на въоръжени лица и ракетна стрелба от Газа, беше извършено на разсъмване по време на еврейския празник Симчат Тора. Нападението в събота бе извършено 50 години и един ден след като египетски и сирийски сили започнаха нападение по време на еврейския празник Йом Кипур в опит да си върнат териториите, които Израел бе завзел по време на кратък конфликт през 1967 г. Скоро след като въоръженото крило на палестинската групировка Хамас заяви, че стои зад нападението срещу Израел и е изстреляло повече от 5000 ракети, израелските сили за отбрана се заканиха да отвърнат на удара и обявиха, че това не е просто ескалация, а страната вече е „в състояние на война“.
Израелското правителство официално обяви война в неделя и даде зелена светлина за „значителни военни стъпки“, докато военните се опитват да се справят с палестинските бойците, които все още се намират в южните градове, се засилват бомбардировките над ивицата Газа. Броят на загиналите надхвърля 1000 души, а хиляди са ранени и от двете страни.
Повече от 24 часа след като Хамас започва безпрецедентното си нахлуване от Газа, израелските сили все още се опитват да победят последните групи бойци, скрити в няколко града. Съобщава се, че най-малко 700 души са загинали в Израел – зашеметяващ брой, какъвто страната не е преживявала от десетилетия – а повече от 300 са загинали в Газа при израелските въздушни удари по територията. Обявяването на войната предвещава още по-тежки боеве, а основният въпрос е дали Израел ще предприеме сухопътна атака в Газа – ход, който в миналото е водил до увеличаване на жертвите. Междувременно в Северен Израел кратка размяна на удари с ливанската войнствена групировка „Хизбула“ разпали страховете, че боевете могат да се разраснат в по-широка регионална война.
Посланикът на Израел в ООН Гилад Ердан заяви, че нападението на Хамас срещу Израел е „грубо и варварско военно престъпление“. Докато Съветът за сигурност на ООН се подготвя да проведе извънредно заседание по конфликта между Израел и Газа, Ердан добави: „Сега е моментът да унищожим терористичната инфраструктура на Хамас, да я заличим напълно, за да не се извършват никога повече подобни ужаси.“ В събота вечерта министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху предупреждава палестинците да се изнесат от всяко място в Ивицата Газа, където може да се крият или действат палестински бойци, на фона на продължаващото настъпление към блокирания крайбрежен анклав.
Атаката предизвиква поляризирана реакция в арабския свят, което отново води до крайности в мненията на близкоизточните граждани. Тази атака е насочена не само срещу Израел, но и срещу процеса на израелско-арабско сближаване. Сунитските джихадисти (Хамас) и шиитските джихадисти (Хамас) обединяват усилията си, а саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман изразява желанието си за нормализиране на отношенията с Израел. Палестинският въпрос обаче усложнява това, тъй като може да води до война вместо до облекчаване на живота. Хасан Насрула, генерален секретар на Хизбула, е бесен на Бин Салман и други за нормализирането на отношенията с Израел, и заяви, че арабският свят трябва да поеме отговорност за палестинския народ и да осъди всяка държава, която подписва споразумение за нормализиране на отношенията с Израел. Това не е конфликт между арабско-мюсюлманските държави с Израел, а нова война с участието на ирански и арабски сили срещу Израел.
Идеологическата битка в мюсюлманския свят е между умерени и екстремисти, в момент когато разбират, че по-младото поколение араби вижда в Израел (който е синоним на САЩ) по-скоро партньор, отколкото смъртен враг. Хамас и Хизбула се опитват да изтръгнат войната от челюстите на мира. Като Хамас и Хизбула също изпращат съобщение до Саудитска Арабия в което се опитват да кажат че мирът ще бъде подписан с кръвта на палестинският народ. Правейки едно мощно израелско отмъщение ще направи политически трудно за Саудитска Арабия или който и да е друг в арабския свят да продължи да се „сближава“ с Израел, което устройва Хизбула. Въпреки че израелският посланик сравнява атаката с 9/11 и заявява, че реакцията ще бъде равносилна.
През декември 1987 г. избухва първата палестинска интифада, която води до създаването на Движението за ислямска съпротива (Хамас), известно също като Харакат ал Мукавама ал Исламия (Хамас). Движението има за цел да представлява Мюсюлманското братство в интифадата и да отхвърли окупацията и натиска. На 14 декември 1987 г. движението издава първото си комюнике, в което заявява, че интифадата е отхвърляне на окупацията и убеждаване на хората, че ислямът е решението.
Създаването на Хамас бележи кулминацията на десетгодишния опит на ръководството на „Мюсюлмански братя“ в Газа да създаде въоръжена сила, която да се противопостави на Израел. Преди това израелските сили за сигурност са осуетявали предишни опити, като светските и леви сили като Фатах и Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП) са били считани за по-значими врагове. По-малко от година по-късно Хамас издава своята харта, която остава твърдолинеен документ, обещаващ унищожение на Израел. Хартата контрастира с по-меките индивидуални изявления на лидерите на Хамас, които предполагат по-голяма възможност за компромис. В член 7 от Хартата се цитира известният хадис:9 „Денят на Страшния съд няма да настъпи, докато мюсюлманите не се бият с евреите (убивайки евреите), когато евреите ще се скрият зад камъни и дървета. Камъните и дърветата ще кажат: „О мюсюлмани, о, Абдула, зад мен има евреин, елате и го убийте“. В член 11 от Хартата се потвърждава, „че земята на Палестина е ислямски вакъф (тръст), предоставен на мюсюлманските поколения до Деня на възкресението и не бива да бъде компрометирана изцяло или частично, нито да бъде отстъпена изцяло или частично.“ В член 13 се посочва, че „различните инициативи за (заселване), както и така наречените мирни решения и международни конференции за разрешаване на палестинския въпрос, противоречат на догмите на Ислямското движение за съпротива, тъй като компрометирането на всяка част от Палестина е равносилно на пропускане на част от нашата религия.“ Следователно, според същата статия: „(Няма) друго решение на палестинската кауза освен джихад (религиозна борба); защото инициативите, предложенията и международните конференции не са нищо друго освен загуба на време и абсурдни глупости; а палестинският народ е твърде достоен и праведен, за да позволи да се посяга на неговото бъдеще, права и самоопределение.“ В съобщението на Хамас комюнике от 7 декември 1993 г., издадено по случай шестата годишнина от интифадата, движението отново заявява, че „джихадът е единственият начин за освобождаване на Палестина и че силата е единственият език за разбирателство с врага“.
Големият въпрос е какво означава най-голямата, по мащаб, за последните десетилетия атака, синхронизирана между всички крила на Хамас, защо в този момент, каква е геополитическата картина в момента и кои са основните сили стоящи зад един от най- бедните и радикални региони в света.
Реакциите на Атаката срещу Израел
Администрацията на Джо Байдън застана напълно зад Израел и обеща каквато и помощ и подкрепа е нужна.
Докато Европа осъди нападението и подкрепи Израел, някои държави от Близкия изток разкритикуваха страната заради отношението ѝ към палестинците. Министерството на външните работи на Саудитска Арабия заяви, че следи отблизо безпрецедентната ситуация между палестинските фракции и израелските окупационни сили, която е довела до високи нива на насилие на няколко фронта. Осъждането идва в момент, когато и израелското, и саудитското правителство се опитват да нормализират отношенията си през последните години, а САЩ насърчават това. Високопоставен ирански правителствен съветник изрично подкрепи Хамас в конфликта, което е най-пряката поддръжка за войнстващата групировка от страна, на който и да е правителствен служител в световен мащаб. От години Иран финансира и снабдява Хамас в рамките на продължаващия от десетилетия конфликт с Израел.
Външното министерство на Сирия похвали операцията на Хамас като „почетно постижение“ и изразява подкрепа за палестинския народ и силите, борещи се срещу ционисткия тероризъм. В Йемен бунтовниците хути подкрепят операцията, и я определят като битка за достойнство, гордост и защита.
Катар, който се противопоставя категорично на нормализирането на отношенията с Израел, изразява „дълбока загриженост“ във връзка със събитията в ивицата Газа. В изявление на Министерството на външните работи се казва, че Израел е „единствено отговорен за продължаващата ескалация поради непрекъснатите нарушения на правата на палестинския народ, включително неотдавнашните многократни нахлувания в свещената джамия Ал-Акса под защитата на израелската полиция“. Призова международната общност „да принуди Израел да спре грубите си нарушения на международното право, да му потърси отговорност за спазването на законните международни решения и историческите права на палестинския народ и да предотврати използването на тези събития като претекст за разпалване на нова непропорционална война срещу палестинските цивилни в Газа“.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху нарича конфликта „война“ в публично обръщение. Посочвайки, че внезапната атака, която не пощади цивилните, е била финансирана от Иран, бившият говорител на Израелските сили за отбрана подполковник Джонатан Конрикус заявява: „Тази атака на Хамас, която е финансирана и снабдявана от Иран с оръжия и персонал, оборудване и пари, определено е огнище на атаки и екстремизъм… Все още не разполагаме с потвърдена информация за обхвата на атаките, но знаем само, че те са безпрецедентни и тежки. Щом това се случва от иранското покровителство, значи това не е рутинно събитие. Това не е нещо, на което можем да отговорим по начина, по който обикновено отговаряме, като атакуваме военни цели от въздуха в ивицата Газа. Говорим за съвсем различна ситуация и израелският отговор ще трябва да бъде различен.“, каза той, намеквайки, че Израел може да не остави Иран извън обсега на конфликта и отговорът му на атаката от събота сутринта ще бъде различен и смъртоносен.
Какво важно се случва в този момент в Близкия Изток
Последната година, неопровержим факт е че администрацията на Байдън се опитва да създаде нова архитектура на сигурност в Близкия Изток, която да подсигури алтернатива на Китайският търговски проект „Един пояс, един път“, както и на това, в което се превръща БРИКС. Това което се наблюдава в про Палестинските и про Руските медии в дните след конфликта бе надеждата че голяма война в Персийският Залив или дори нова интифада, ще означава за Израел и САЩ да заровят започнатите инициативи още в своят зародиш. Което разкри мащабите на залозите направени върху случващото се в момента в Израел и Палестина.
На 9-ти септември Белият дом обявява икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (ИМЕК), чиято цел е да се изгради алтернативна свързаност и икономическа интеграция между Азия, Персийския залив и Европа. Проектът, подписан от Индия, трима европейски партньори, Европейския съюз и две държави от Персийския залив (Саудитска Арабия и ОАЕ), предизвиква голямо внимание и служи като дипломатически инструмент на САЩ за противодействие на влиянието на Китай в Близкия изток, подобно на инициативата „Пояс и път“ (BRI) на Си Дзинпин.
Морските маршрути и железопътните линии на ИМЕК може никога да не се осъществят, но те идват в критичен момент за администрацията на президента Джо Байдън. През последните пет години влиянието на Пекин в Близкия изток нарасна сериозно, като държавите от Персийския залив прегърнаха външнополитическия подпис на Си и потърсиха китайски инвестиции за своите инфраструктурни проекти. Като държавите от Персийския залив започват да се насочват и към ръководени от Китай многостранни договорености, като например Глобалната инициатива за развитие и Глобалната инициатива за сигурност.
През този период САЩ се сблъсква със свои собствени проблеми с близкоизточните партньори, като например Израел избра китайска компания за експлоатация на новото пристанище в Хайфа, преговорите с ОАЕ за продажбата на F-35 забуксуваха поради американските опасения от нарастващото присъствие на Китай в областта на сигурността в Абу Даби, а първото посещение на Джо Байдън в Саудитска Арабия усложни намеренията му да превърне страната в „парий, какъвто са те“. ИМЕК се стреми да обърне тази неотдавнашна тенденция, като интегрира икономиките на партньорите на САЩ и не оказва натиск върху страните да правят избор между Пекин и Вашингтон. Той залага на идеята, че този избор ще се появи по естествен начин, вместо да притиска страните да направят избор между Пекин и Вашингтон.
Алтернативният коридор на Китай предизвиква загриженост и сред други регионални партньори на САЩ, които се чувстват встрани от вниманието. Турският президент Ердоган заяви, че „няма коридор без Турция“, докато други държави от Персийския залив като Оман и Катар може да се почувстват изоставени. Министър-председателят Бенямин Нетаняху направи тази връзка по време на речта си пред Общото събрание на ООН, говорейки за ИМЕК като за „благословия“ и проект, който ще превърне Израел в мост на мира и просперитета между тези континенти.
Военният Съюз между САЩ, Израел и Саудитска Арабия
Америка, Израел и Саудитска Арабия бяха на прага на споразумение, което можеше да промени политическата картина в Близкия изток. Въпреки дългогодишните напрежения и недоверие между тези страни, последните сигнали от Саудитска Арабия показват, че тя може да бъде готова да нормализира отношенията с Израел. Това споразумение, което се счита за посредничество на САЩ, може да отвори пътя за останалите мюсюлмански страни да последват с подобни стъпки. През последната седмица преди атаката се състояха няколко знакови посещения и срещи, които допринасят за създаването на благоприятна обстановка за споразумението. Първият знак бе публичното посещение на израелски министър в Саудитска Арабия, което бе първото в историята на двете страни. След това, саудитски енергиен изпълнител направи визита до израелско-окупираната Западна област. Това са ясни индици за подобряване на отношенията между двете страни и готовността им да преговарят за споразумение. Споразумението между Америка, Израел и Саудитска Арабия има потенциала да промени политическата картина в Близкия изток. Въпреки дългогодишните напрежения и недоверие между тези страни, последните сигнали показват, че има възможност за нормализиране на отношенията. Ако споразумението бъде постигнато, то може да допринесе за мир и стабилност в региона и да отвори пътя за други арабски страни да последват с подобни стъпки. САЩ играят важна роля като посредник в тези преговори и създават условия за успешното постигане на споразумение. Всичко това носи надежда за по-добро бъдеще в Близкия изток.
Нормализацията между Израел и Турция
Една от най-значимите нормализации през последните години е тази между Турция и Израел. След дългогодишно напрежение и отношения на недоверие, двете държави обявиха пълното възстановяване на дипломатическите си отношения. Това отваря нови възможности за икономическо и политическо сътрудничество, което ще бъде обсъдено в тази статия. Отношенията между Турция и Израел имат дълга и сложна история. През последните десетилетия двата регионални играчи се намират в напрежение, като причина за това са различни фактори, един от които конфликтът между Израел и Палестина, разногласията относно Египетския полуостров и абордирането на кораба „Мави Мармара“. Всички тези фактори допринесят за затвърждаването на враждебните отношения между двете страни.
На 17 август 2022 г., министър-председателят на Израел Яир Лапид и турският президент Реджеп Тайип Ердоган обявяват пълното възстановяване на дипломатическите отношения между двете държави. Това включва връщането на посланиците и консулите на двете страни в Анкара и Тел Авив. Тази важна новина има голямо значение за региона и света като цяло. Тя означава края на четиригодишна дипломатическа криза, която доведе до намалени отношения между две от най-влиятелните страни в Близкия изток. Сега се отварят нови възможности за икономическо и политическо сътрудничество, което ще донесе ползи както за Израел, така и за Турция.
Пълното възстановяване на дипломатическите отношения между Турция и Израел създава нови икономически възможности за двете страни. Икономическото сътрудничество може да се фокусира върху различни сектори като търговия, туризъм, енергетика и инфраструктура. Търговията между Турция и Израел може да се развие значително. Двете страни могат да насърчават взаимната търговия чрез премахване на търговските бариери и сключване на споразумения за свободна търговия. Турция е важен търговски партньор за Израел, като двата регионални икономически лидера могат да се взаимоподкрепят и разширят своите пазари. Туризмът е друг сектор, който може да се възползва от възстановяването на отношенията между Турция и Израел. Израел е популярна дестинация за туристи от целия свят, включително от Турция. Енергийният сектор също ще бъде важен аспект на икономическото сътрудничество между Турция и Израел. Израел разполага с богати резерви от природен газ в Средиземно море, които могат да бъдат изнасяни през Турция. Това сътрудничество в областта на енергетиката може да донесе значителни икономически ползи за двете страни и да укрепи енергийната сигурност в региона.
Възстановяването на отношенията между Турция и Израел има и значителни политически перспективи. То ще допринесе за стабилността и сигурността в региона и ще отвори врати за сътрудничество в различни области. Турция и Израел са изправени пред общи предизвикателства в борбата срещу тероризма. Възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни ще им позволи да си сътрудничат по-ефективно в областта на разузнаването, информационната сигурност и споделянето на разузнавателна информация. Това ще помогне за предотвратяване на потенциални заплахи и ще защити общите им интереси. И не на последно място, възстановяването на нормализацията между Турция и Израел ще допринесе за регионалната стабилност в Близкия изток. Двете страни могат да работят заедно за насърчаване на мира и сигурността в региона, като се ангажират в дипломатически преговори и сътрудничество с други държави. Това може да има положителен ефект върху отношенията между Израел и други арабски държави, които също се стремят към нормализация и мир.
Кой стои зад Хамас и Палестина? И кои играчи нямат интерес от Нормализация в Близкият Изток
Ливан и Иранското прокси Хизбула
В Неделя, 08.10.23 Израел придвижва сили към ливанската граница, докато Хизбула обстрелва с ракети, предизвиквайки опасения за по-широка война след нападението на Хамас. Хизбула заявява, че е изстреляла управляеми ракети и артилерия „в знак на солидарност“ с палестинския народ. Мироопазващата мисия на ООН в Южен Ливан заяви, че е „открила няколко ракети, изстреляни от югоизточен Ливан към окупираната от Израел територия“, както и артилерийски огън от Израел към Ливан в отговор.
„В контакт сме с властите от двете страни на синята линия, на всички нива, за да овладеем ситуацията и да избегнем по-сериозна ескалация“, заявява пред репортери говорителят Андреа Тененти. (Синята линия бележи точката, до която израелските сили се оттеглят, когато напускат Южен Ливан през 2000 г.) На Западния бряг Бригадите на мъчениците Ал-Акса, въоръжена групировка, свързана с движението Фатах, поема отговорност за стрелба, насочена срещу войници на контролно-пропускателен пункт. Не е ясно колко са жертвите на това нападение. Съобщава се и за други престрелки в района на Дженин, гореща точка на бойците.
Ливанската „Хизбула“ хвали „Хамас“ за „героичната операция“ в Израел, поздравявайки палестинския народ и неговото въоръжено крило – бригадите „Езедин ал Касам“. Групировката заявява, че нейното ръководство е в пряк контакт с ръководството на палестинската съпротива в страната и чужбина. Операцията е била отговор на продължаващите престъпления на окупацията и нападенията над светите места. Подкрепяната от Иран групировка разглежда операцията и като послание към арабския и мюсюлманския свят и международната общност, особено към онези, които се стремят към нормализиране на обстановката. През 2006 г. „Хизбула“ и Израел водят 34-дневна война, в резултат на която загиват над 1200 души в Ливан и 160 в Израел.
След икономическата и политическата криза в Ливан през 2019 г. Бейрут се превръща в сигурно убежище за лидерите на Хамас и важен център за тяхното политическо присъствие и присъствие в областта на сигурността в региона. Координацията на Хамас с Хизбула се засилва от 2017 г. насам, когато Яхия ал-Синвар замени Халед Мешаал след години на подкрепа на Хамас за революциите от Арабската пролет, особено в Сирия.
Под твърдия контрол на al-Sinwar движението започва стратегически процес на политическо пре-позициониране и постепенно гравитира към Иран. След блокадата на Катар през 2017 г. от неговите съперници от Персийския залив и техните регионални съюзници, както и след неотдавнашното сближаване на Турция с Израел, Ливан се превръща в предпочитана дестинация за лидерите на Хамас, които вече не могат да намерят убежище в тези две държави.
През 2018 г. Салех ал-Арури, заместник-ръководител на Политическото бюро на Хамас, се позиционира в Бейрут, където може свободно да упражнява политическата си дейност. Халил ал-Хайя, ръководител на отдела за арабски и ислямски отношения на Хамас, и Захер Джабарин, отговарящ за въпросите, свързани с палестинските затворници в израелските затвори, последваха примера му скоро след турско-израелското сближаване. В резултат на трагичната експлозия в оръжейния склад в лагера Бурж ал-Шемали в края на 2021 г. загина Хамза Шахин, лидер на Хамас.
Разширяването на сигурността и военното присъствие на Хамас в Ливан има за цел да създаде „единен фронт“, който да може ефективно да атакува Израел. Новата стратегия на движението под ръководството на ал-Синвар изглежда решена да включи Ливан във всяка потенциална бъдеща конфронтация с Израел заедно с Газа, Западния бряг и вътрешността на Израел.
Присъствието на Хамас в Ливан не се ограничава само до военната сфера; движението има значително политическо влияние върху вътрешните и регионалните дела на Ливан. Хамас контролира възстановяването на отношенията между Хизбула и Ислямската група, които са силно влошени след сирийската революция. Хамас гарантира, че ръководството на Ислямската група в Ливан включва лоялни поддръжници, които са на заплата в Хамас като служители на пълен работен ден.
Бейрут бе домакин и на организирания от Хизбула диалог между Хамас и сирийския режим преди обявяването на възстановяването на връзките между двете страни. Въпреки че наскоро са обявени няколко срещи между сирийския режим и Хамас, най-важната от тях бе срещата между Исмаил Хания и високопоставени сирийски служители по сигурността, която се състоя в Бейрут.
Стремежът на новите лидери на Хамас, ал-Синвар и ал-Арури, към сближаване с Иран и Хизбула на този деликатен етап от историята на движението може да се дължи на факта, че Хамас се оказа в изолация, след като няколко арабски столици нормализираха отношенията си с Израел. Същите страни се опасяват от потенциална иранска експанзия, съчетана с възможността Иран да подпише ново ядрено споразумение с Вашингтон, което ще увеличи напрежението в региона.
Иран
Съветник на върховния лидер на Иран Али Хаменей поздрави в събота палестинските бойци за най-голямото нападение срещу Израел от години, съобщи полуофициалният информационен сайт ISNA. „Поздравяваме палестинските бойци“, цитира той думите на Яхия Рахим Сафави. „Ние ще подкрепяме палестинските бойци до освобождението на Палестина и Йерусалим.“
Хамас, войнстваща групировка, възникнала през 80-те години на миналия век като сунитско джихадистко разклонение на египетското Мюсюлманско братство, е важен участник във военното развитие на Иран и в преодоляването на идеологическите разломи. Групата придобива известност с участието си в палестинската интифада срещу Израел през 1992 г., което води до депортирането на 418 водещи фигури на Хамас в Ливан. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция – Кудс (КГИК-КФ) и „Хизбула“ приемат депортираните и ги обучават как да създават и използват самоубийствени бомби – тактика, чийто пионер е „Хизбула“. Когато Рабин разрешава на депортираните да се завърнат, Хамас и други групировки, базирани в Газа, бързо започват да извършват самоубийствени атентати срещу Израел, а Иран започва да изпраща на групировката до 50 млн. долара годишно.
КСИР, Хизбула и Хамас продължават да си сътрудничат и през втората интифада (2000-2005 г.), като през този период Хизбула прави три големи опита за контрабанда на оръжия и камикадзета в Газа. Хамас не се развива като пълноправно иранско пълномощно като Хизбула, а по-скоро като прагматичен партньор на антиизраелската ос на Техеран. Усилията на Иран за насърчаване на ракетната програма на Хамас допълнително укрепват отношенията. През 2014 г. командващият ракетните войски на КСИР Ахмед Хосейни разкрива, че години по-рано оперативните работници на Хамас са били „въоръжени и обучени от Хизбула… Някои от тях дори са идвали в Иран за обучение“.
Първоначално КСИР и „Хизбула“ обучават инженерите на „Хамас“ как да правят ракети от стоки като захар и тръби, което позволява на групировката да започне местно производство на основната си ракета с малък обсег – „Касам“. След изтеглянето на Израел от Газа през 2005 г. и последвалото превземане на властта от Хамас, групировката започва да събира невзривени израелски боеприпаси за производство на ракети. Освен това тя получава по-модерни ракети от Иран и Сирия. Няколко ирански оръжия се появяват по време на конфликта в Газа през 2008-2009 г.; по време на конфликта през 2012 г. Хамас изстрелва ирански ракети с голям обсег Fajr-5 към Тел Авив и Йерусалим.
За да снабдява Хамас с такива материали, Иран разработва различни контрабандни маршрути. Базираните в Синай бедуини контрабандисти доставят стоки в Газа през Судан с одобрението на ислямисткия президент Омар ал-Башир. През 2014 г. обаче Башир изгонва ирански служители от Судан, главно с надеждата да предотврати икономическия колапс, като печели финансова помощ от регионалния съперник на Техеран – Саудитска Арабия. Иран и Хизбула също така контрабандират оръжия и материали за производство на ракети по море, заобикаляйки израелската блокада, като пускат плаващи предмети, които палестинските рибари могат да вземат близо до брега на Газа. Дори „Ислямска държава“ започва да помага с контрабандата на оръжия през своята „провинция“ Синай – според египетски и израелски разузнавателни източници групировката е готова да остави настрана идеологическата си враждебност към „отстъпническата“ организация, свързана с „Мюсюлманско братство“, в замяна на оръжия и обучение на Хамас.
Избухването на войната в Сирия през 2011 г. обаче разваля отношенията между Хамас и Иран, тъй като Техеран подкрепя режима на Асад, а Хамас – сунитската арабска опозиция. Хамас допълнително обтяга отношенията, като изразява подкрепа за Саудитска Арабия по време на войната на коалицията от Персийския залив срещу подкрепяните от Иран хути. От време на време официални представители на Иран и Хамас все още провеждат тихи срещи на високо равнище и Техеран бързо изразява подкрепа за групировката по време на всякакви палестински сблъсъци с Израел.
През 2017 г. Техеран посредничи за помирение между режима на Асад и Хамас, което води до подновяване на отношенията. Оттогава насам ирански официални лица се хвалят с ролята си за повишаване на възможностите на групировката, включително създаването на ракети в Газа и Ливан с подкрепата на Иран. Оперативните и производствените възможности на Хамас отразяват тази подновена иранска подкрепа, като по оценки на Израелските сили за отбрана в началото на последните боеве Хамас и други групировки в Газа са притежавали до 15 000 ракети. Базирайки се на ирански модели, Хамас подобрява арсенала си с по-голяма точност, по-голям обсег, по-тежки бойни глави и усъвършенствани пускови установки като A-120.
Иранските пълномощници в Близкия изток изразяват значителни похвали и предлагат военна подкрепа за Хамас по време на последния сблъсък. На 16 май Абу Азраел, командир на подкрепяната от Иран милиция „Катаиб ал-Имам Али“, обявява, че някои иракски военнослужещи са изпратени да се включат в борбата срещу Израел. Ръководителят на „Хизбула“ Хасан Насрала приветства действията на „Хамас“ като „историческа стъпка в конфликта с врага“, представяйки групировката като важна част от оста на съпротивата.
Политическите последици включват осигуряване на строг механизъм за наблюдение, пресичане на контрабандата по границата с ивицата Газа и сътрудничество с Египет за предотвратяване на прехвърлянето на материали през Либия или Судан. За да се намали иранската подкрепа за Хамас, администрацията на Байдън може да съдейства на арабските държави и Израел за сключването на допълнителни споразумения за нормализиране на отношенията, което би поставило всяка от страните в по-добра позиция да си сътрудничи в борбата с тероризма, контрабандата и други усилия за ограничаване на дестабилизиращите ирански дейности. Държавите, които са изправени пред силно иранско посегателство, биха били добър кандидат за такива усилия.
Египет
Въпреки че някога режимът на Сиси в Египет води пропаганда срещу Хамас у дома, днес външният и вътрешният му авторитет зависят от силните отношения с базираната в Газа групировка. Администрацията на Байдън разрешава голяма част от американската военна помощ за Египет да продължи да се предоставя, като заявява, че страната е от жизненоважно значение за интересите на националната сигурност на САЩ, въпреки критиките относно широко разпространените нарушения на човешките права. Вашингтон задържа само 85 млн. долара от помощта, която съгласно американското законодателство е обвързана с условието Египет да постигне „ясен и последователен напредък“ в освобождаването на политически затворници, което според Съединените щати Кайро не е изпълнило. Тази задържана сума е малка част от 1,3 млрд. долара годишно, отпускани за Египет.
В същото време на 6 октомври в Кайро, започва монтирането на първото ядрено оборудване (устройство за локализиране на разтопената активна зона) в първи енергоблок на АЕЦ „Ел-Дабаа“, която се изгражда в Египет в координация с „Росатом“, съобщи на своя уебсайт ръководството на АЕЦ. Церемонията по повод началото на монтажните работи е открита от председателя на ведомството Амгед Ел-Вакил. Египетската страна насрочва времето на церемонията така, че тя да съвпадне с 50-годишнината от началото на войната с Израел през 1973 г., която се смята за победа на арабския свят.
Ядрен Египет
Египет става свидетел на инсталирането на първото ядрено устройство, след като Управлението за ядрени електроцентрали обявява, че председателят на борда на Управлението за ядрени електроцентрали на Египет Амгед Ел-Вакил е дал зелена светлина за започване на инсталацията. Ядрен Египет, който е единственият съсед на Ивицата Газа различен от Израел, означава директен ядрен чадър над Палестина.
Ел-Вакил дава разрешение да започне инсталирането на капана на активната зона на реактора в 14:00 ч., по същото време, когато египетските въоръжени сили обявиха война на Израел и спечелиха с помощта на Русия и съветските оръжия преди 50 години, в Октомврийската война през 1973 г. Тържеството се провежда в присъствието на ръководството на Съвета на директорите, администрацията на висшето ръководство на Управлението на атомните електроцентрали, ръководството на „Атомстройекспорт“ и техническите работни екипи от египетска и руска страна. Ал-Уакил потвърждава, че по време на монтажа на капана: „Инсталирането на уловител на стопилка, първото дългосрочно ядрено оборудване, бележи решаващо събитие по пътя към реализирането на египетския ядрен проект. Той отбеляза, че това съвпада с големия ден на гордост и достойнство, когато волята на египтяните възтържествува, което вдъхновява всички египтяни.
През май 2021 г. президентът Абдел Фатах ал-Сиси обещава 500 млн. долара за усилията за възстановяване на Газа, което е в ярък контраст с предишните усилия на режима да блокира ивицата Газа и да демонизира Хамас. По-нюансираното разглеждане обаче разкрива сложна и често противоречива египетска политика. Между 2014 г. и 2017 г. режимът на Сиси риторично очерня Хамас и активно участваше в блокадата на групировката. Около 2017 г. той премина към политика на сътрудничество с Хамас за противодействие на въстанието на „Ислямска държава“ (ИД) в Синай. Египет последователно действа като посредник между Хамас и неговите врагове (Израел и Фатах) – роля, която е от съществено значение както за отношенията на Египет със Съединените щати, така и за регионалното му влияние.
На вътрешния фронт демонизирането на Хамас изиграва важна роля в кампанията на Сиси за репресии срещу Мюсюлманското братство, като Братството беше обявено за заговорник на Хамас за унищожаване на египетската държава. Този предполагаем сговор дава основание както за продължаване на репресиите срещу Братството, така и за блокадата на ивицата Газа, като дълбоко преплита анти-Хамас реториката с вътрешната египетска политика.
Усилията на Египет да унищожи снабдителните вериги на Хамас, особено жизненоважните тунели, по които се транспортират хранителни продукти, гориво, строителни материали и медицински консумативи в обсадената ивица, са подкрепени от тази вътрешна пропагандна кампания. През март 2014 г. египетските военни съобщават, че са унищожили 1370 тунела под граничния град Рафах, а през септември 2015 г. се опитват да използват морска вода, за да наводнят тунелите.
Публичното порицаване на Хамас от страна на Египет отслабва между 2016 и 2017 г., тъй като става ясно, че сътрудничеството с Хамас ще бъде от съществено значение за противодействие на Ислямска държава в Синай. Хамас полога значителни усилия да се помири с режима чрез сътрудничество в областта на сигурността и промени в обществената политика. Признаците на сближаване са видими през март 2016 г., когато делегация на Хамас на високо равнище посещава Кайро за разговори в областта на сигурността.
Активната бунтовническа дейност на „Ислямска държава“ (ИД) на Синайския полуостров води до сътрудничество между Хамас и египетския режим в областта на борбата с бунтовниците. Въпреки че е демонизиран във вътрешен план, режимът започва да работи с Хамас като съюзник срещу бунтовниците в Синай, тъй като напрежението между симпатизантите на ИД в Газа и Хамас се увеличава. През април 2016 г. Хамас разполага стотици свои бойци на границата, за да спре евентуално проникване на бойци на ИД от Синай в Газа, в сътрудничество с египетските военни. През първата половина на 2017 г. Хамас арестува 200 салафитски джихадисти с възможни връзки с ИД в Газа. Сътрудничеството в областта на сигурността достига своя зенит с изграждането на гранична стена през февруари 2020 г. от двете страни на границата между Синай и Газа под египетски надзор. Прагматично Хамас се превръща в ключов партньор в кампанията на режима за борба с бунтовниците в Синай.
Политиката на Египет спрямо Хамас се ръководи от множество и понякога противоречащи си цели. Все по-често Хамас и режимът на Сиси изглеждат взаимозависими, тъй като и двете страни имат взаимен интерес да поддържат подобие на добри отношения. Режимът се нуждае от подкрепата на Хамас в Синай, но също така трябва да поддържа близки отношения, за да запази регионалното си влияние като посредник и да сведе до минимум влиянието на регионалните си конкуренти (Турция и Катар) в Газа.
Хамас се нуждае от минимално ниво на египетска добронамереност, за да позволи приток на така необходимите доставки през границата, законно през пропускателния пункт или незаконно през тунелите и за да може режимът да действа като посредник от името на групировката. Следователно двете страни остават заключени в прегръдка, диктувана от сили извън техния контрол.
Какви са позициите и целите на САЩ в момента
Пентагонът планира значителни съкращения на специалните сили на САЩ в рамките на пренасочването им от Близкия изток: Доклад на Американската армия разкрива планове на Вашингтон да съкрати около 10 процента от специалните си сили, тъй като се преориентира от Близкия изток към Китай. Една голяма война в Близкият Изток, би задържало концентрирането върху Китай.
Министерството на отбраната на САЩ планира да съкрати значително силите си за специални операции, като армията възнамерява да съкрати около 3000 военнослужещи, около 10% от които могат да включват командосите „Зелени барети“. Очаква се съкращенията да бъдат съобщени на Конгреса през следващите дни. По-голямата част от съкращенията включват спомагателни функции като психологическа война, оператори на разузнаване, комуникационни войски и логистични функции.
Специалните сили на САЩ са значителна част от войните на страната в Близкия изток след 11 септември, като след атентатите от 11 септември Командването на специалните операции на САЩ нараства от 45 000 на 75 000 души. Критиците отхвърлят много от филмите и телевизионните сериали, които възхваляват специалните сили, като пропаганда на военнопромишления комплекс. Въпреки това, след две десетилетия на засилване на военното присъствие в региона, Вашингтон започва да се изтегля от Близкия изток и други страни, обект на американската „война срещу тероризма“.
Съобщеното съкращаване на специалните сили ще трябва да бъде одобрено от Конгреса, но ако бъде прието, то ще означава отдръпване от използването на тези сили в продължителни антитерористични операции в Близкия изток. То също така ще насочи вниманието на Пентагона към потенциален по-мащабен конфликт с Китай в условията на нова ера на конкуренция между великите сили, което ще изисква по-големи конвенционални военни сили.
Планираните съкращения идват и в момент, когато американската армия е изправена пред трудности с набирането на военнослужещи, като тази година военните не са успели да постигнат целта за набиране на 15 000 души. Борбата на американската армия с набирането на войници е важен проблем за страната, тъй като много американци се противопоставят на военната намеса, след като станаха свидетели на „вечните войни“, водени в Близкия изток.
Новата Руска Ядрена Доктрина и Реториката срещу Западните Колонизатори
Ден преди атаката, руският Президент изнесе историческа Анти Западна реч. Путин заплашва Запада с пълно ядрено унищожение, без да остави „никакъв шанс за оцеляване“ в случай на удар по Русия, като предупреждава, че ракетите му „Сатана-2“ и „Летящ Чернобил“ са готови за употреба в гръмка антиамериканска реч. На 5 октомври президентът Путин изнася 30-минутно обръщение на 20-тото издание на годишната среща на дискусионния клуб „Валдай“. Путин обяснява също така, че се подготвят промени в ядрената политика по отношение на един от малкото останали „прегради“, създадени през последните десетилетия, за да се предотврати тотална надпревара в ядреното въоръжаване между свръхсилите: Договора за забрана на ядрените опити. Този договор беше сключен отдавна между САЩ и Русия, но беше само подписан и никога не беше ратифициран от Съединените щати. Сега някои представители на руската армия настояват за възобновяване на изпитанията и договорът става неудобен. Поради тези причини Владимир Путин е на път да внесе в Думата законопроект за отмяна на ратификацията на договора за забрана на изпитанията от страна на Русия.
Темата на тазгодишната конференция на клуб „Валдай“ е „Справедлива многополярност: как да осигурим сигурност и развитие за всички“ и Путин се спира на нея във встъпителната си реч. Речта му представя последното състояние на мисловните процеси на Путин относно отношенията на Русия със Запада, което включва отхвърляне на Запада в неговата цялост, включително бившите колониални сили в Европа. В речта си пред Дискусионния клуб „Валдай“ Путин подчертава значението на културния релативизъм и националното многообразие в световния ред. Той разкритикува универсализма на Запада и историята за края на историята, популяризирана от Франсис Фукуяма през 90-те години на ХХ век, която се опитва да оправдае света, ръководен от САЩ. Путин разсъждаваше и върху идеите на Сам Хънтингтън за цивилизацията, като подчертава, че националното разнообразие е необходимо за справедлива многополюсност.
Путин вярва, че никоя цивилизация не е по-добра или по-лоша от другите, тъй като всяка от тях е самодостатъчна и суверенна, като същевременно има известна взаимозависимост с другите. Всяка цивилизация се опира на националните традиции и ценности на своите носители и заслужава да се чувства сигурна. Той обвинява за конфронтацията със Запада елитите, но защитава приятелствата на Русия в Европа и съмишлениците си в християнската цивилизация, която някога са споделяли с Русия.
Путин обсъди и историческия прелом в руската история, тъй като тя прекъсва традицията на тясна интеграция с Европа, установена от Петър Велики. Той заявява, че Европа е спуснала нова желязна завеса срещу Русия и че Европа доброволно е изоставила своя суверенитет и е станала зависима от Съединените щати. Той подчертава, че Русия се нуждае от партньор, за да се свърже с възходяща Азия, и няма да си пробива път насилствено, ако Европа не ги желае.
В Заключение, „Новият Световен Ред“ срещу Колонизаторите и Империалистите от Запад
Зловещата въпросителната зад сравнената с 9/11 терористична атака е дали ще последва верижна реакция от конфликти в Близкия Изток, които посредством Израел индиректно да ударят САЩ.
По време на Дискусионния клуб „Валдай“, който се провеждат от 2 до 5 октомври, основната темата е „Справедлива многополярност: как да осигурим сигурност и развитие за всички“. Една от основните тези които Руският президент Владимир Путин застъпи бе че ерата на колониализма никога няма да се върне.
Путин заявява по време на среща на Дискусионния клуб „Валдай“, че глобалните проблеми на човечеството изискват съвместни действия и решения, докато егоизмът и самомнението неизбежно ще доведат до задънена улица. Според него ерата на колониализма никога няма да се върне. Той отбеляза, че Руската федерация е способна да даде огромен принос към новия световен ред, но според него готовността на Русия за сътрудничество се възприема от мнозина като подчинение.
По време на речта си държавният глава изразява и мнението, че успехът на западните държави е постигнат до голяма степен за сметка на „ограбването на цялата планета“. „Историята на Запада е хроника на безкрайната експанзия. Западното влияние в света представлява огромна военно-финансова пирамида. Тя постоянно се нуждае от ново гориво, за да се поддържа – природни, технологични и човешки ресурси, принадлежащи на други“, заявява президентът.
В деня на най-масираната атака на Хамас Говорителят им, Халед Кадоми заявява пред „Ал Джазира“, че военната операция на групировката е в отговор на всички жестокости, на които са били подложени палестинците през десетилетията. „Искаме международната общност да спре жестокостите в Газа, срещу палестинския народ, нашите свети места като Ал-Акса. Всички тези неща са причината за започването на тази битка“, казва той. „Това е денят на най-голямата битка за прекратяване на последната окупация на Земята“, заяви Мохамед Дейф, военен командир на Хамас, като добавя, че са изстреляни 5 000 ракети. „Всеки, който има оръжие, трябва да го извади. Времето е настъпило“, заявява Дейф, според съобщенията. В изявление, публикувано в Telegram, Хамас призова „бойците от съпротивата на Западния бряг“, както и „нашите арабски и ислямски народи“ да се присъединят към битката.
Марван Бишара, палестински писател и старши политически анализатор в Al Jazeera English, също заговори в деня на атаката за започналата революция срещу последните колонизаторите. В книгата си „Невидимия Арабин“ Бишара описва как Израел, петролът, тероризмът и радикалният ислям са повлияли на вътрешната идентичност на региона, както и на западните проекции върху него. Защитата на Израел, имперските амбиции на Запада, жаждата за петрол и страхът от радикализъм карат много западни режими и медии да характеризират арабските страни и народи като неприемливи за демокрацията или прогреса. Тези идеи са колкото едноизмерни, толкова и глупави. Бишара твърди, че арабските революции предоставят чудесна възможност за преоткриване и подобряване на връзките на арабските страни с останалия свят – особено със Запада – на основата на взаимно уважение и взаимен интерес.
Путинска Русия днес е силно повлияна от Крайно Дясното Царистка идеология, в основата на която стои ултра националистическият философ Александър Дугин. Неговото изявление след началото на конфликта е повече от противоречиво, предсказващо верижна реакция от конфликти в Близкия Изток, която е повече от удобно за Русия опитваща се да отвлече вниманието от зверствата в Украйна: „Ескалацията в Израел може да предизвика верижна реакция. Палестинците нямат никакъв шанс в такава война, тъй като не могат да унищожат Израел или да му нанесат значително военно поражение. Но и Израел няма за какво да се бори. Палестина технически е израелска територия, която той не контролира и не може да контролира при никакви обстоятелства. Също така е невъзможно физически да бъдат унищожени всички палестинци. Ако бяхме в друга международна ситуация, палестинците можеха да разчитат на състраданието на международната левица, но САЩ се ръководят от неоконсерватори и глобалисти. На тях със сигурност не им пука за палестинците. Макар че и те не са твърде близки до националистическата политика на Израел.
Но именно верижната реакция – и преди всичко поведението на ислямските държави (най-вече Иран, Турция, Саудитска Арабия, другите страни от Персийския залив и Египет) – е това, което би могло да бъде логичното продължение тук. Поне това може би са имали предвид стратезите на Хамас, когато са решили да започнат конфликта.
Мултиполярността се засилва, интензивността на западната хегемония в колективните незападни държави отслабва. Съюзниците на Запада в ислямския свят – преди всичко Турция и Саудитска Арабия – не изпълняват автоматично всяка заповед на Вашингтон. Това е ситуацията, в която Ислямският полюс, който неотдавна демонстративно се присъединява към БРИКС, ще издържи своя изпит.
Разбира се, конфликтът може да се разшири и до други територии. Не е изключено участието на Иран и Хизбула, което означава потенциално пренасяне на военните действия на териториите на Ливан и Сирия. А и в самия Израел има достатъчно палестинци, които мразят евреите със свирепа омраза. Всичко това може да има непредвидими последици.“
Като цяло модерният анти-семитизъм е израз на Анти-Западна реторика, която може да се проследи назад във времето. Безспорно СССР е в основата на Арабските анти Западни национални движения поставени след края на Втората Световна Война. Въпреки първоначалната подкрепа на Сталин за създаване на Еврейска държава, ролята на СССР във войната от юни 1967 г. между Държавата Израел и заобикалящите я арабски страни продължава да бъде предмет на ожесточени спорове. Някои учени твърдят, че Москва е започнала войната, за да укрепи позициите си в района и да увеличи зависимостта на арабските страни от съветската помощ. Факт е че в последната година и половина, от започването на войната в Украйна, езикът на Путин е все по близо до движения като Хамас и Хизбула.
Хамас днес използва радикална реторика, силно повлияна от определени процеси в Европа. Като отправя различни традиционни нацистки антисемитски обвинения, конституцията на Хамас се опира на митологията на прословутите „Протоколи на сионските старейшини“ – антисемитски фалшификат поръчан от Руската царската тайна полиция в първите години на ХХ век и преиздаван многократно след това, напоследък в многобройни арабски издания. В член 22 от хартата се говори конкретно за еврейски (или ционистки, думите изглежда се използват като взаимозаменяеми) контрол върху медиите, финансите, масонството и т.н., и гласи, че евреите са отговорни за Първата и Втората световна война. Радикализъм, правеща мирът в Палестина немислим и използвана от сили имащи интереси от мащабна война в Близкият Изток. Конфликт, който не само ще измести фокуса от Украйна, но и ще разруши опитите на САЩ да създаде алтернатива на Китайският търговски път и нова архитектура на сигурност в региона. А конфликта по никакъв начин не изглежда да затихне скоро. По последни данни загиналите от израелска страна са над 800, а ранените – над 2300. От страна на Хамас бяха отчетени 424 убити. Междувременно на Западния бряг започнаха шествия в подкрепа на ислямската съпротива и избухват сблъсъци. САЩ изпращат ударна група самолетоносачи към бреговете на Израел, а „Хизбула“ заплашва да нахлуе от север. Конфликтът продължава да ескалира, но предстоящата сухопътна операция на ЦАХАЛ в ивицата Газа може да го изведе на ново ниво.
В Понеделник, 09/10/23 Иран на заседание на ООН отрече каквато и да е съпричастност към случващото се в Израел и Палестина. Докато Руските топ диплоти наляха допълнително масло в Близко Източният огън, призовавайки за създаване на Палестинска държава със столица Йерусалим. „Изключително сме обезпокоени“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на редовен брифинг. „Тази ситуация е потенциално изпълнена с опасност от разпространение и затова, разбира се, е обект на нашата особена загриженост тези дни.“ Русия, която поддържа отношения с арабските страни, Иран и Хамас, както и с Израел, многократно е призовавала както палестинците, така и израелците да прекратят насилието и е обвинявала Запада, че блокира Близкоизточната четворка. Москва заяви, че е необходимо да се проведат подходящи преговори, за да се осигури създаването на независима палестинска държава в границите от 1967 г. със столица в Източен Ерусалим. „Смятаме, че е необходимо ситуацията да се върне на мирен път възможно най-скоро, защото продължаването на подобен кръг от насилие е изпълнено с по-нататъшна ескалация и разширяване на този конфликт“, заяви Песков.
„Необходимо е не само спешно да се спре кръвопролитието между израелската и палестинската страна в конфликта, но и да се започне търсене на мирно решение на ситуацията, заяви в понеделник руският външен министър Сергей Лавров. Коментарите на Лавров бяха направени по време на разговори с генералния секретар на Арабската лига Ахмед Абул Гейт в Москва във връзка с настоящата ескалация на палестинско-израелския конфликт. Руският министър добави, че Москва и Лигата на арабските държави трябва да допринесат за решаването на въпросите между Израел и Палестина и за прекратяване на враждебността там. „Убеден съм, че Русия и Лигата на арабските държави, всички членове на тази организация, могат и трябва да допринесат за решаването на проблемите, преди всичко за спиране на ръвопролитията, за прекратяване на страданията на цивилното население“, заяви Лавров на срещата с генералния секретар на ЛАД Ахмед Абул Гейт. „Готови сме да направим това заедно с вас, заедно с всички други държави, които са искрено заинтересовани от установяването на устойчив мир в Близкия изток и от гарантирането на сигурността на всички държави в региона без изключение, включително и на държавата Палестина, чието създаване се изисква от решението на Съвета за сигурност [на ООН], което споменах“, добави Лавров.
Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор изследващ процесите в Русия и Африка.
Прегледана: 77510