Симон Кузнец, носител на Нобелова награда за икономика за 1978 г., има една икономическа мисъл че: „Има четири вида нации: развити страни, развиващи се страни, Япония и Аржентина.“
Аржентина – страна, известна със сложната си политика и икономическите си проблеми, отново е изправена пред несигурност, тъй като се задава втори тур за президентски избори. Неотдавнашните резултати от първия тур на вота изненадаха инвеститорите и предизвикаха шокови вълни на пазара, който очакваше крайно дясното безапелационно да спечели и да коригира последиците от десетилетия на лявото управление и кризата, в която страната се намира в момента.
Ексцентричният крайно десен популист Хавиер Милей не успя да спечели първия тур (10/22/23) на президентските избори в Аржентина, а центристкият министър на финансите Серхио Маса неочаквано победи радикалния си претендент. Поддръжниците на Милей, описван като аржентинска смесица от Доналд Тръмп, Жаир Болсонаро и Борис Джонсън, се надяваха, че той се е насочил към сензационна категорична победа, подобна на шоковия триумф на Болсонаро в Бразилия през 2018 г. Въпреки това, след като бяха преброени почти 99% от гласовете, победител стана неговият перонистки съперник Маса с 36,6% от подадените 27 млн. гласа. Милей – който обеща да премахне централната банка на Аржентина и да се откаже от най-големите ѝ търговски партньори – Китай и Бразилия – остана втори с 29,9%. Третият основен кандидат, консервативната бивша министърака на сигурността Патрисия Булрич, завърши на трето място с около 23,8%. Резултатът оставя Аржентина в готовност за още един месец (до 19-ти ноември) на дълбока несигурност, икономически сътресения и фалшиви новини преди сблъсъка между Маса и Милей.
Възходът на Хавиер Милей промени Аржентина завинаги
Но кой е Хавиер Милей, новата ослепителна звезда на аржентинския политически пейзаж? Той е 52-годишен бездетен икономист, който описва себе си като „анархокапиталист“, ревностен последовател на австрийската икономическа школа, практикуващ тантрически секс, откровен антисоциалист, защитник на нерегламентираното носене на огнестрелно оръжие, медиен дебатьор – по телевизията той заявява, че е за това хората да търгуват с органите и децата си – либертарианец, подкрепящ абортите и най-ексцентричната личност, която аржентинската демокрация е виждала от 1983 г. насам. „Яростният“ му стил, явният му гняв срещу системата и прическата му от 80-те години на миналия век идеално подхождат на неговата разрушителна идеология. Той води война срещу „кастата“, елита, който управлява Аржентина, и който смята за група социалисти, отговорни за всичко лошо в страната. Планът му за пълна доларизация на аржентинската икономика се основава на политическата предпоставка, че това ще лиши кастата от възможността да емитира пари и дълг чрез Централната банка на страната.
Ексцентричен характер, приличащ на рокзвезда с разхвърляна коса, Милей е роден в семейство от средната класа и има бурно детство. Журналистът Хуан Луис Гонсалес го представя в последната си биография „El loco“ („лудият“) като непредсказуем човек, който се отдава на месиански мании и общува с починалото си куче чрез сестра си Карина. В победната си реч в неделя той благодари на своите „четириноги деца“, които са кръстени на икономисти от Австрийската школа. Преди да стане политик, той е преподава икономика в университет, работил е като финансов съветник за няколко големи компании и е бил телевизионен панелист, обсъждащ икономиката. През 2021 г. печели място като депутат в град Буенос Айрес – което е и единствения му политически опит досега.
Как се появи Милей на Аржентинският политически пейзаж
Политическият пейзаж на Аржентина е белязан от икономическа стагнация и разочарование от голямата, корумпирана и неефективна държава. През 2015 г. Маурисио Макри от дясноцентристката коалиция Cambiemos победи левия перонист Даниел Сьоли на втория тур на изборите, обещавайки да въведе про-пазарни реформи, за да възобнови растежа, да намали инфлацията и да укрепи независимостта на съдебната система. Правителството му обаче се бори да прокара структурни реформи поради липсата на мнозинство в Конгреса и предпазливия подход към фискалната консолидация.
Девалвацията на аржентинското песо през 2018 г. кара Макри да потърси финансиране от Международния валутен фонд (МВФ). Икономиката на Аржентина изпадна в дълбока рецесия, което води до рязко намаляване на реалните заплати и увеличаване на бедността. Опозицията, водена от бившия ляв президент Кристина Фернандес де Кирхнер (КФК), вижда възможност да си върне властта. CFK обявява в социалните медии, че ще се кандидатира за вицепрезидент заедно с кандидата за президент Алберто Фернандес, който за кратко е работил под нейно ръководство и е бил началник на кабинета на бившия президент Нестор Киршнер.
През август 2019 г. Фернандес победи Макри с 16 процентни пункта на задължителните първични избори в цялата страна (PASO). Този резултат предизвиква разпродажба на аржентински активи и води до обезценяване на песото, сигнализирайки за скептицизъм на пазара по отношение на икономическите перспективи на страната при управлението на Фернандес. На общите избори през октомври Макри намалява разликата с Фернандес до 8 процентни пункта, преди в крайна сметка да загуби изборите. През декември 2019 г. Фернандес встъпва в длъжност на фона на оптимизма, че етатистките политики ще съживят икономиката и ще намалят бедността. Въпреки това настъпва пандемията от COVID-19, която потапя Аржентина в тежка рецесия. Правителството прилага строги мерки за блокиране на икономиката, които първоначално са популярни, но имат опустошителни икономически последици, включително свиване на БВП и отрицателен икономически растеж. Аржентина е блокирана от международните пазари и трябва да финансира фискалния си дефицит чрез печатане на песо (монетизация), което довежда до по-нататъшна монетизация и по-висока инфлация.
Присъствието на крайно десния Милей в аржентинските медии, започва да нараства в този контекст на икономическа стагнация и безнаказаност. Неговият рязък и аргументиран стил, съчетан с радикалните му и безкомпромисни възгледи за свободния пазар, послужи като контрапункт на социалдемократическия консенсус в Аржентина. В икономическите си аргументи за свободния пазар той често твърди, че данъците са форма на кражба и трябва да бъдат премахнати по принцип. Хипериндивидуалистичните бизнес възгледи на Милей стават пряко предизвикателство както и политическа платформа изградена срещу социалната справедливост, минаваща през тежка бюрокрация и корумпирана социалистическа държава. Милей използва разпознаваемостта на името си, за да се кандидатира за Конгреса на междинните избори през октомври 2021 г., където неговата партия La Libertad Avaza печели две места. С милиони гласове Милей решава да започне президентската си кампания през април 2022 г. Ако Милей стане президент, той ще се присъедини към редиците на лидерите, представляващи новата десница в Латинска Америка, които „представят политиката като морален кръстоносен поход“ и изразяват недоверие към „глобализма“ във лявата му форма, която имаме днес.
Електоратът на Милей
При този първи избор избирателите на Милей са бедни и богати, млади и стари, перонисти и антиперонисти. Гласовете му се превърнаха в истински вирусен феномен, който беше не толкова причина, колкото следствие от разпадащата се система. Засега антагонизмът между старите коалиции им пречи да създадат „общ фронт“ във френски стил срещу човека, който може да се превърне в аржентинския Льо Пен, тъй като броят на гласоподавателите му продължава да расте. Малко над 40 % от 46-те милиона души в страната живеят в бедност, което е голям скок в сравнение с малко над 30 % през втората половина на 2016 г., според аржентинската статистическа агенция INDEC. Бедните хора виждат надежда в Милей, пламенен икономист, превърнал се в депутат, който описва себе си като анархист и в същото време капиталист, който казва че проблема е морален, че огромната администрация и корупция водят до бедността в Аржентина. Дава отговор на въпроса за овладяване на годишната инфлация, която сега е около 140%, е да се отървем от Централната банка и да доларизираме икономиката. Той също така обещава да приватизира държавни компании, да се отърве от публичните инфраструктурни програми, да промени трудовите правила, за да улесни уволняването на служителите, и да извърши голям ремонт на правителството и администрация, за да намали разходите.
Герой на Marvel за Президент на Аржентина
Аржентинската актриса Лилия Лемойн дава най-интересното обяснение за политическият стил на Милей. Той е южноамериканска смесица между Елвис Пресли и мутанта с адамантиеви нокти Wolverine. „Той прилича на Wolverine. Държи се като Wolverine. Той е като антигерой“, обяснява Лемойн, визирайки и професионалния косплейър, който консултант по имиджа на ексцентричния твърдо десен либертарианец, който изглежда е готов да оглави втората по големина икономика в региона. Лемойн, дори подчертава поразителна прилика между Милей и променливия герой на Marvel, който го е вдъхновил за нестандартните му бакенбарди. Като обобщава изключително интересният политически образ на човека, който е очарователен, кавалер, винаги отваря вратата, винаги говори с приятен тон: „Wolverine е много лоялен и смел… Той може да стане наистина ядосан и да бъде агресивен към враговете си – но само когато е нападнат. Никога няма да убие някого или да нападне някого без причина“.
Те всички трябва да си отидат!
Милей залага на обещанието си да изкорени „политическата каста“ и това, което смята за нейни странични продукти: бюрократична (социалистическа) държава, която създава бедност и няма никаква грижа за хората. Преди да започне победната си реч в препълнения хотел в центъра на Буенос Айрес, развълнуваните млади поддръжници на Милей скандират: „Всички те трябва да си отидат – нито един от тях не трябва да остане“. Този лозунг, насочен към политическите партии в страната и техните лидери, за последен път е звучал по улиците на Аржентина по време на тежката икономическа и политическа криза през 2001 г. Двупартийната политическа система, родена в резултат на тази криза – основно лявоцентристкият „кирхнеризъм“, основан на президентството на Нестор Кирхнер през 2003 г. и двата мандата на съпругата му Кристина Фернандес (2007-15 г.), последван от дясноцентристкия „антикирхнеризъм“ на Маурисио Макри, който печели през 2015 г. – приключи с появата на Милей.
Възраждане на Аржентинската Хунта
По време на предизборната си кампания Милей поставя под въпрос жертвите на Мръсната война – операция „Кондор“, извършена от бившата аржентинска военна хунта срещу леви активисти. Подобен исторически ревизионизъм е показателен за бъдещето на Аржентина при един президент, който е открит поклонник на най-бруталните режими в историята на региона. Движения, подобни на това на Милей, се развиват бързо в Латинска Америка и Карибския басейн. Консервативната партия на Колумбия, Юнионистката партия на Гватемала, Лейбъристката партия на Ямайка, Партията на Колорадо на Парагвай и Движението за народно действие в Сейнт Китс и Невис имат значителен брой депутати в законодателните си органи и са на път да се разраснат.
Избирането на президент с автократични наклонности със сигурност увеличава риска от отстъпление от демокрацията, но не бива да се приема като доказателство за това. Първо, Милей няма да има мнозинство в Конгреса, което го лишава от възможността да реформира конституцията. Второ, Аржентина има силно мобилизирани организации на гражданското общество, които биха се противопоставили категорично на всеки опит за завземане на властта. Трето, Върховният съд на Аржентина е независим и е малко вероятно да се подчини на волята на Милей.
Американското дясно е зад Милей
„Никога не се оставяйте да бъдете съблазнени от песента на сирената на социалната справедливост“, казва Милей в интервюто на Тъкър Карлсън като предупреждение към американските зрители. „Трябва да сте подготвени и да се борите с културните войни всеки ден… защото (социалистите) нямат проблем да влязат в държавата и да приложат техниките на Грамши: съблазняване на творците, културата, медиите и навлизане в образователното съдържание.“ Американската дясна медийна фигура Тъкър Карлсън пристигна в Буенос Айрес в средата на септември, за да интервюира Милей за своето предаване. Карлсон, който е интервюирал както Болсонаро, така и Тръмп, проявява жив интерес към платформата на определен тип политици, разширявайки дейността си в международен план извън родната територия на американската консервативна политика.
Карлсън се занимава с Болсонаро в Бразилия, Найиб Букеле в Ел Салвадор, Виктор Орбан в Унгария, а сега и с Милей в Аржентина. Карлсън е особено ангажиран с насърчаването на глобален диалог за десницата, който има за цел да изгради връзки с идеята, че надигащият се прилив повдига всички лодки. Тъкър е част от една по-голяма промяна в консервативната политика в САЩ. Конференцията за консервативно политическо действие (CPAC), най-значимото консервативно събрание в САЩ, през последните няколко години разширява дейността си в чужбина. През 2022 г. CPAC провежда конференция в Будапеща, чиито основни оратори са унгарският президент Орбан, испанският крайнодесен лидер Сантяго Абаскал и Едуардо Болсонаро, синът на бившия президент на Бразилия. Самият Карлсон също се появи чрез предварително записано съобщение. По-рано същата година организацията заминава за Бразилия, за да организира друга конференция, в която участват гости като самия Болсонаро, чилийският крайно десен лидер Хосе Антонио Каст и самият Милей в качеството си на аржентински конгресмен, който се подготвя за президентската си кандидатура през 2023 г. Своеобразното разширяване на CPAC и Tucker в чужбина е свързано както с общото затягане на идеологическите сходства на десните движения в различните страни, така и с нарастващите усилия за сътрудничество.
Скъсването със БРИКС
Аржентина бе поканена да се присъедини към групата БРИКС през януари 2024 г., която включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Резултатът от това решение обаче все още предстои да бъде определен поради президентските избори през октомври 2023 г. и три фактора: Включването на Иран в БРИКС, икономическата значимост и реалното въздействие върху икономиката на Аржентина и икономическите сътресения в страната. Президентството на Милей ще означава, че една от най-новите държави в блока БРИКС може да се оттегли от него още преди членството ѝ да се осъществи.
Икономиката на Аржентина е изправена пред инфлация от над 100 %, което я поставя само след Венецуела в региона. Правителството използва кризата като възможност да засили търговските си връзки с основните си партньори – Бразилия и Китай. Кандидатите на опозицията Патрисия Булрич и Хавиер Милей обаче изразяват мнение, че Аржентина няма да се присъедини към БРИКС, ако заеме поста на президент. Булрих смята, че групата няма никакво сходство или близост с аржентинските политически ценности или принципи, докато Милей вече даде да се разбере, че няма да насърчава отношенията на Аржентина със страни, които смята за социалистически, комунистически или антидемократични.
Поканата към Иран е чувствителен момент в Аржентина, тъй като страната е обвинена в подкрепа, финансиране и дори планиране на две терористични атаки през 1992 и 1994 г. Това оставя отворена рана между двете страни, като ливански граждани и бивши служители на иранското посолство в Буенос Айрес не са изправени пред съда.
Икономическата значимост и реалното въздействие на включването на Аржентина в БРИКС също са подложени на критика. Участието в групата не означава непременно отваряне на пазари или тарифни преференции, а по-скоро възможност за вземане на съвместни решения с група държави, които искат да се позиционират по-силно в геополитическия сценарий в икономическо отношение. През 2022 г. Аржентина се присъединява към инициативата „Пояс и път“, глобалната инициатива на Си Дзинпин, и Китай инвестира в аржентинските железници, хидроенергийни проекти, възобновяема енергия, литий и комуникации, посредством предоставянето на нисколихвени заеми. Решението изглежда няма реално значение в икономиката, освен че позволява достъп до кредитни линии за инфраструктура от банката на БРИКС, Новата банка за развитие (НБР), ръководена от бившия бразилски президент Дилма Русеф. Което е де факто още един аргумент дясното срещу влизането в блока на вече изключително задлъжнялата Аржентина.
Скъсване на отношенията с Китай
Милей моделира стила си на политика по примера на бразилеца Жаир Болсонаро и Доналд Тръмп от САЩ. Антикитайската му позиция е сходна с тази на Болсонаро, което се доказва от настояването му, че Аржентина трябва да се доларизира, за да се противопостави на т.нар. китайско проникване в аржентинската икономика.
В интервюто си, след неочакваната победа на първичните избори (до президентските) на 13 август, 2023 кандидатът аутсайдер даде на международните политици най-голямата представа за това как би водил делата на Аржентина на световната сцена; „Хората в Китай не са свободни, не могат да правят това, което искат, а когато го правят, ги убиват“, каза той пред Bloomberg News, визирайки правителството в Пекин. „Бихте ли търгували с убиец? Управляващата Комунистическа партия на президента Си Дзинпин обикновено заглушава дисидентите с дълги присъди затвор и е обвинявана, че задържа над 1 милион предимно уйгури в лагери в своя регион Синдзян. САЩ нарекоха тази кампания геноцид, докато Пекин нарича съоръженията – центрове за професионално обучение. Китай също така е обвиняван в отвличането на няколко души от отвъдморски територии, включително Тайланд, но за разлика от Русия не се е сблъсквал с достоверни обвинения в убийства.“ Кандидатът за президент на Аржентина Хавиер Милей предлага радикална външна политика, която не само ще замрази отношенията с Китай и Русия и ще извади втората по големина икономика в Южна Америка от търговския блок Меркосур с Бразилия.
Никакъв бизнес със социалисти!
Избирането му през ноември ще предизвика шокови вълни в региона, управляван до голяма степен от леви лидери. С категоричния си отказ да прави какъвто и да е бизнес със „социалисти“ той поставя комунистически Китай в една и съща категория с най-големия търговски партньор на Аржентина – Бразилия, ръководена от левия президент Луис Инасио Лула да Силва. Китай е вторият по големина купувач на аржентинския износ и осигурява важна суапова линия в размер на 18 млрд. долара в централната банка, която се използва за плащане към Международния валутен фонд.
Милей описа предложенията си за външна политика като глобална „борба срещу социалистите и етатистите“ и разкрива, че ще назначи Диана Мондино, доверен икономически съветник, за свой топ дипломат. В миналото той не участва, но по-късно изглежда поне частично смекчава откровените си коментари, като уточнява, че частният сектор ще решава дали да поддържа търговски връзки с Китай и други страни с лидери, които не харесва.
Най-големият геополитически бенефициент на идеологията на Милей очевидно ще бъде САЩ. Милей беше категоричен, че ще работи с всеки американски президент, влезнал в Белият Дом през 2024 г., независимо от политическите му пристрастия, макар че има предпочитания към консерватор. Крайно десният лидер от Аржентина е поставил нащрек Лула, мексиканския Андрес Мануел Лопес Обрадор, чилийския Габриел Борик и колумбийския Густаво Петро – левичарите, които управляват водещите икономики в Латинска Америка.
Държавният дълг
Държавният дълг е дългогодишно предизвикателство за аржентинските правителства. Още през 2022 г. аржентинският президент Алберто Фернандес осигурява рамково споразумение с МВФ за преструктуриране на дълг в размер на 44,5 млрд. щатски долара от рекордния спасителен заем през 2018 г. Всъщност от 2001 г. насам Аржентина три пъти не е изпълнявала задълженията си по международния държавен дълг – за първи път през декември 2001 г. в разгара на много сериозна финансова криза, през 2014 г. в разгара на битката срещу задържаните кредитори и отново през 2020 г. в разгара на пандемията COVID-19. През същия период Аржентина преминава през две преструктурирания на дълга. Едното от 2005 г. до 2016 г., а другото започна през 2020 г. и бе договорено много по-бързо. След опита с преструктурирането от 2005-2016 г. Аржентина прилага два от научените уроци: 1) използването на клаузи за колективни действия в облигациите за идентификация от 2005 г. и 2016 г. и 2) възприемането на по-бърз подход към процеса на преструктуриране, както при започването на преговорите с кредиторите, така и при формулирането на приемливо предложение. Освен това по време на преструктурирането през 2020 г. Аржентина първоначално избра да приеме две спорни мерки за заобикаляне на клаузите за колективно действие, тя променя курса и успя да завърши преструктурирането на желаната сума. Тези действия, заедно с други решения в областта на икономическата политика, позволяват на страната да избегне криза, подобна на тази от 2001 г., въпреки трудната глобална икономическа среда. През 2022 г. икономиката на страната преживява множество сътресения, т.е. последиците от руската инвазия в Украйна, както и продължителна суша, която нанася щети на реколтата и износа. Ситуацията се запазва и през 2023 г., като се наблюдава нарастване на инфлацията и изчерпване на доларовите резерви, което допълнително утежнява положението на правителството. Дори кризата да бъде избегната, икономическите съображения ще играят решаваща роля в общите избори, които трябва да се проведат през октомври 2023 г. Въпреки че е твърде рано да се твърди, че Аржентина няма да се окаже отново в нужда от преструктуриране в близко бъдеще, експертите предполагат, че страната е научила някои уроци от тези процеси, както по отношение на преговорите с кредиторите, така и по отношение на управлението на дълга си и правните нововъведения, които могат да го защитят. Това би могло да ѝ помогне да управлява подобни процеси по-ефективно и без свързаните с тях икономически и социални разходи.
Въздействие върху икономиката на Аржентина
Слабото представяне на аржентинската икономика през последните години кара инвеститорите да бъдат скептични и предпазливи. Доларовите облигации на страната, които вече се търгуват на ниски нива, отбелязват допълнителен спад след първия тур на вота. Облигациите с падеж през 2030 г. например са със спад до 3,3 цента, преди да намалят загубите. Несигурността около изборите и потенциалът за продължителна икономическа политика водят до опасения за по-нататъшна инфлация и засилен натиск за понижаване на песото.
Алехо Коста, главен стратег в BTG Pactual в Буенос Айрес, изразява опасения, че правителството може да прибегне до поддържане на икономическата си политика за продължителен период от време, което да доведе до още по-голяма инфлация и отслабване на валутата. Коста смята, че правителството може да приложи допълнителни мерки за харчене, за да спечели избирателите, въпреки че това може да не е финансово изгодно за страната. Очаква се тези предизборни фискални раздавания да увеличат уязвимостта на Аржентина и потенциално да доведат до по-неорганизирано икономическо приспособяване в бъдеще.
Който и да встъпи в длъжност като следващ президент на Аржентина, ще се изправи пред нелеката задача да съживи икономиката на страната. Дори една благоприятна за пазара администрация ще се сблъска със значителни предизвикателства, за да изведе Аржентина от ръба на пропастта. Кандидатът, който спечели победа на втория тур, ще трябва да се справи с дълбоко вкоренените икономически проблеми, да възстанови доверието на инвеститорите и да приложи ефективни политики за стимулиране на растежа. Ако Аржентинската икономика има шанс, то той е в радикални промени в икономиката.
Пътят напред
Резултатът от предстоящия втори тур на изборите ще определи икономическата траектория на Аржентина и политиките, които ще определят нейното възстановяване. Способността на Серхио Маса да набере подкрепа на първия тур е сигнал за потенциално предимство на втория тур. Анализаторите обаче смятат, че Милей все още има шанс да се възползва от недоволството от политическия естаблишмънт и от настоящия икономически контекст.
Дирк Вилер, ръководител на отдела за глобална макростратегия и стратегия за икономическите пазари в Citigroup, предлага лек уклон към Маса поради увеличената му подкрепа на първия тур. Въпреки това надпреварата остава широко отворена и крайният резултат е несигурен. Пазарът ще следи отблизо миграцията на поддръжниците на Патрисия Булрич и ще оценява потенциалното въздействие върху икономическите политики.
Резултатите от първия тур смекчават непосредствените опасения от девалвация на песото. За разлика от последиците от предварителните избори, когато песото се обезцени с 18%, пазарът очаква по-стабилен обменен курс през следващите дни, до за сметка на това се предвижда влошаване на други икономически показатели, което ще създаде трудна среда за бъдещата администрация.
Адриана Дупита, икономист на Блумбърг за Аржентина и Бразилия, предполага, че правителството може да прибегне до повишаване на лихвените проценти, за да намали търсенето на долари и да облекчи натиска върху паралелните пазари. При ограничените резерви обаче правителството може да срещне трудности при прилагането на подобни мерки. Продължаващите предизвикателства и несигурността около аржентинската икономика показват, че в близко бъдеще облигациите може да се върнат към неотдавнашните си дъна.
Аржентина се намира в критичен момент с наближаването на втория тур на изборите. Резултатът от тях ще определи посоката на икономическата политика на страната и перспективите за нейното възстановяване. Неочакваните резултати от първия тур на вота, според които социалистите запазват преднината си, пораждат несигурност и нестабилност на пазара. Следващият президент ще бъде изправен пред сериозното предизвикателство да съживи аржентинската икономика, да възстанови доверието на инвеститорите и да приложи ефективни политики за насърчаване на устойчив растеж. Пътят напред няма да е лесен, но способността на Аржентина да се справи с тези предизвикателства ще определи нейното икономическо бъдеще.
Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор, изследващ процесите в Русия и Африка.
Прегледана: 106365