Защо продължаваме и продължаваме да четем лоши новини

0

Информацията ни залива отвсякъде и голяма част от нея съдържа ужасяващи и потискащи новини и картини от кризи, войни и бедствия. Как се отразява този поток на човешката психика и можем ли да противодействаме.

Известията и извънредните новини текат безспирно, чуваме звуковия сигнал от телефона и веднага впиваме поглед в екрана. Движението е почти автоматизирано. Преди да се усетим обаче вече сме влезли в спирала от ужасни новини за насилие, война, кризи. Тенденцията започна с пандемията от Ковид, после с войната в Украйна,земетресенията и природните бедствия, а сега и с войната в Близкия изток.

Новинарските сайтове са пълни с ужасяващи и депресиращи снимки. Ние обаче продължаваме да скролваме по екрана – за това вече си има и термин – дуумскролинг. Съставен е от английските думи doom (гибел, обреченост) и scrolling, която вече е навлязла в езика – скролването е движението, което правим с пръст по екрана на телефона си. Дуумскролингът означава безспирното преглеждане на лоши новини, дори когато сме сигурни, че нищо хубаво няма да излезе от това. Терминът се появи по време на пандемията.

От праисторическо време

Този феномен звучи парадоксално и до известна степен наистина е. Ние, хората се чувстваме несъзнателно привлечени от негативните новини и често сме песимистично настроени. “Мозъкът ни разпознава по-бързо отрицателните думи, по-добре и по-интензивно работи, когато се случва нещо негативно”, обяснява невроложката Марен Урнер.

Това има някаква логика от еволюционна гледна точка. “В дните на саблезъбите тигри и мамутите е било фатално, ако човекът пропусне да забележи опасната ситуация”, обяснява експертката. В днешно време мозъците ни се опитват да се преборят с несигурността чрез систематичното събиране на информация. Искаме да сме подготвени максимално добре за очакващата ни заплаха. Колкото повече лоши новини четем, толкова по-добре подготвени се чувстваме.

Приложенията на електронните устройства

Приложенията обаче са програмирани тъкмо така, че да ни държат информирани непрестанно. Използват се най-различни психологически трикове. Безкрайното скролване се подклажда от един специален модел, при който страницата никога не свършва, а само зарежда все нови съдържания и те допуска още и още по-назад. Като чипс – не можем да спрем да ядем, докато не свърши. Само че чипсът все някога свършва, докато новините от екрана могат да текат безкрайно.

В един подобен експеримент американски учен поставя пред няколко души купички със супа – някои от купичките автоматично се пълнели с ново съдържание преди да се изчерпи. Експериментът показал, че онези, чиито купички се допълвали, са изяли 73% повече от останалите. Въпреки това те не вярвали, че са изяли повече от другите и твърдели, че не се чувстват по-сити.

Друг трик, използван от производителите на мобилни приложения, е механизмът, при който трябва да “дръпнеш” надолу, за да презаредиш страницата. Това е копирано от хазартните игри като ротативките. Колкото по-често дърпаме ръчката на ротативката, толкова по-близо сме до това да спечелим. Това кара мозъка ни да произвежда допамин и да иска още и още.

Непрестанен стрес за мозъка

Четенето на стресиращи новини обаче може да повлияе негативно на нивата на серотонин в организма – в резултат от това се чувстваме изтощени, раздразнени, депресирани или не можем да спим.

Тук се появява и хормонът на стреса кортизол, който ни прави продуктивни в краткосрочен план в особено трудни и стресови ситуации. Постоянно повишеното ниво на кортизол обаче може да бъде вредно; защото ние по същество сме подложени на постоянен стрес.

Степента и последиците от дуумскролинга варират при различните хора, но проучванията показват връзка между консумацията на лоши новини и по-високите нива на тревожност, депресия, стрес и дори симптоми, подобни на тези при посттравматичното стресово разстройство.

Проучване, проведено от психолози в сътрудничество с „Huffington Post“, установява, че участниците, които са гледали негативни новини в продължение на три минути сутрин, са с 27% по-голяма вероятност да имат лош ден.

Конструктивна журналистика

Невроложката Марен Урнер разглежда и ролята на медиите в този контекст. Те също се възползват от ефекта, тъй като лошите новини генерират повече кликове и продават повече съдържания. Проучванията потвърждават, че читателите са по-склонни да се съсредоточат върху негативните новини, отколкото върху добрите.

Този навик обаче не е здравословен. С течение на времето консумирането на негативни новини може да насърчи хроничния стрес – което от своя страна да доведе до сърдечносъдови заболявания, диабет или депресия.

Да намерим баланса

Несъмнено е важно да сте в крак с новините и да знаете какво се случва по света, но трябва ли това да става по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата? Не!

По-доброто начало на деня би било „да не посягаме веднага към мобилния телефон, да не включваме радиото, да не пускаме телевизора и да не усещаме, че пет или шест устройства ни заливат с информация едновременно“, казва Марен Урнер. Трябва да възприемем по-разсъдъчен подход. Затова е важно да се търсят източниците на конструктивна журналистика, която не гони евтини сензации.

Автор: Хана Фукс, Дойче Веле

Прегледана: 106600

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече