Покрай леденото хоро да си спомним за „изконните“ традиции като заравянето на жива жена в основите на къща

0

Покрай прословутото Ледено хоро, което било уж някаква нашенска хилядолетна традиция, а всъщност скорошна измишльотина, се сетих, че има такива, които умилително припадат по тази измишльотина, но се присмиват и дори ненавиждат европейските ценности.

Вече съм писал, че тези неуки и прости присмехулници дори не знаят какви са тези европейски ценности. Разбира се, и народите на Европа са минали през тежки периоди, но постепенно се е стигнало до същината на принципите, които една общност трябва да съблюдава и съхранява не само за да я има тази общност, но и тя да просперира. Не мога да не припомня, че през вековете и Византия, и България, която със своите букви и просвещение, които сме дали на изток от нас, сме били основоположници и сме играли съществена роля в изкристализирането на тези ценности в самата Европа, които днес вече са ясно дефинирани като демокрация, равни права, равенство на половете, расите, равенство пред закона, свобода между хората и т.н.

Обаче какви нашенски „изконни“ ценности имаме още, които пишман париотАрите непрекъснато искат да ни натрапят? В момента моят внук изучава урока за една народна песен, която се казва „Троица братя града градяха“. Ако сте забравили текста, това са трима братя строители, които строили някакъв градеж. Понеже явно са калпави строители, строежът не им вървял и решили да направят някакво жертвоприношение. Тъпата им идея, която ги озарила, била да повикат жените си и която дойде първа, да я зазидат в градежа, за да им тръгне зидарията. Двамата братя, типично по български, извършват предателство и казват за заверата на жените си. Единият, очевидно по-тъпия брат, чрез измама примамва младата си жена, с която имат бебе, да дойде на строежа. Като всяка любяща съпруга тя му приготвя храна и рано-рано тръгнала. Там той я излъгал, че пръстенът му паднал в изкопа, и я помолил да слезе и да го вземе. След като тя слязла, братята я затрупали в основите. Тя плаче, те засипват… Младата жена рони тежки сълзи не за себе си, а за рожбата си, която ще остане без майка, но милост няма никаква… Егати ужаса!

Първо, да оставим факта, че текстът е написан на някакъв ужасно неразбираем диалект, с куп думи, които вече никой не знае и не разбира. От този текст аз схващам само смисъла, а моят внук в пети клас пък абсолютно нищо не схваща. След като жена ми му разясни, както учител може да разяснява, той дори не можа да повярва, че точно това е написано, и заключи, че ако е така, значи е написано от някакви много лоши хора!

По-важното обаче е защо тази песен се изучава в училище. Каква е поуката, посланието на тази народна песен? Какво положително може да вземе бъдещото поколение от нея, за да си оформи мирогледа? Какви асоциации ще има моят внук, след като прилежно е изучил това народно творчество?

И сега, няма как да не се запитаме – това ли са нашите изконни традиции, като тричане на кучета, влачене на мъртва лисица по площада, ледени хора или да си заравяме жените в изкопите на строежите и да останат децата без майки?! Ужас и безумие!

Ако потърсим аналози на „Троицата братя“ при други народи, ще се сетим примерно за притчата как Бог изпитва Авраам, като му казва да убие сина си за жертвоприношение, но после променя заповедта и жертвоприношението било не на сина, а на агне. Изводът е ясен – трябва да имаш безрезервна вяра в Бог, пък той ще се грижи за всичко останало, което е характерно за християнската доктрина.

А тези наши обичаи ми приличат на обичаите на семитските народи от Леванта, които почитали бог Молох, като принасяли в жертва деца в негова чест. Подобни жестоки ритуали са имали и маите, ацтеките и олмеките в Южна Америка. Там жестокостта на изтреблението на пленници в чест на кръвожадните им боговете стига до геноцид. Това страхотно е показано от Мел Гибсън в неговия великолепен филм „Апокалипто“.

На мен описания обичай в „Троицата братя…“ може да ми прилича на жертвоприношенията на кръвожадните богове, но четох един анализ за творбата, в който пише: „… народният певец разкрива духовната и нравствената сила на българина, пожертвал личното си щастие и дори любимото си същество в името на рода и на колективното дело.“

Не знам кой е писал това, но очевидно е бил или дрогиран, или завършен мизантроп, т.е. силно мразещ останалите хора! Да бутнеш жена си в трапа и да я зазидаш жива, да оставиш детето си без майка, било „духовна и нравствената сила“?! Нищо подобно! Няма и намек за грижа към някакъв род или колектив, освен че строят някакъв си строеж. Да не говорим, че въобще не е възможно щастието на колектива да се гради върху основите на нещастието на отделните личности от този колектив! Възможно ли е този мизантропен мозък да смесва възвишената жертва за род и родина, която може да бъде единствено САМОжертва, с измамата да бутнеш друг човек в трапа и смъртта му да оправи бакиите на калпавите строители „на колективното дело“?

Направо е ужасно всичко това и, разбира се, това произведение трябва да се разкара от учебните програми, но едва ли, защото патриотАрите веднага ще нададат вой, че „еврогейовете“ и „соросоидите“ искат да ни отнемат „изконните“ „хилядолетни“ традициЙ, да ни отнемат българщината и да ни натрапят чуждите „еврогейски“ ценности, които били… ауууууу… много, ама много лоши. За съжаление, тази войнстваща простащина и посредственост определя днешния обществен дневен ред, уви!

Коментар на Свилен Крайчев, публикуван в профила му във Фейсбук

Прегледана: 59525

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече