Асоциации и медии се обявиха против забраната на реклама на хазарт

0

Промените в Закона за хазарта ще имат трайни негативни последици върху приходите в държавния бюджет, върху самите лицензирани организатори на хазартни игри и производители на игрално оборудване, върху инвестициите и заетостта в сектора, както и за българския спорт, медиите и обществото като цяло. Това пише в позиция на няколко асоциации на хазартни компании: Българската гейминг асоциация (БГА), Българската асоциация на хазартните дейности (БАХД) и Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България, предаде БТА. Против законопроекта се обявиха и от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО.

На 26 април парламентът прие единодушно на първо четене промени в Закона за хазарта, с които се забранява рекламата на хазартни игри в медиите. Промените са внесени от Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) и Йордан Цонев (ДПС) и бяха подкрепени от 186 народни представители от всички парламентарни групи.

С измененията се забранява рекламата на хазартни игри в радио- и телевизионни програми, в печатни произведения и електронни медии, включително електронни сайтове, както и на обществени места, включително фасади на сгради. Разрешава се реклама по билбордове и то далеч от училища, върху фасада на обект за организиране на хазартни игри, върху спортна екипировка, спортни съоръжения, спортни зали, стадиони и басейни, материали или продукти на спортни федерации, клубове и сдружения и организации.

Законопроектът предвижда забрана за достъп до интернет страници, чрез които се организира незаконен хазарт и плащания към такива страници.

Срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта беше съкратен на три дни и по всяка вероятност второто четене ще е във вторник, 30 април, в извънредния и последен ден на това Народно събрание.

В критичната си позиция от бранша отбелязват, че най-същественият негативен резултат от приемането на промените в закона е опасността клиентите да са пренасочат към нелегалния хазарт. Там липсват всякакви регулации и защита на потребителите, няма гаранции за спазване на правилата срещу пране на пари и откъдето няма постъпления от данъци и такси за държавата, посочват представителите на игралната индустрия, се казва в позицията.

За сравнение след забраната на рекламата на хазартни игри в Италия се наблюдава ръст на нелегалния хазарт. Италия се дава за пример в публичните дискусии, но според доклад на La Gazzetta dello Sport стойността на залозите, направени от италианските потребители на черния пазар, се оценява на 25 милиарда евро годишно, като 18,5 милиарда евро от тази сума, или 75%, се изразходват в нелицензирани уебсайтове за хазарт, отбелязват в позицията си по темата от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО.

Както твърди пред Нова журналистът от „24 часа“ Самуил Огнянов, в Германия 50% от залозите са в нелицензирани сайтове, а там забраната (за реклама) е в сила в часовете от 6.00 до 21.00. В САЩ, от 5,4 млрд. долара залози, само 1,16 млрд. са през лицензирани оператори.

Компаниите от бранша критикуват предложението за почти пълна забрана за реклама на хазартни игри, като изтъкват, че „възможността за реклама е единственото предимство на лицензирания оператор пред нелицензирания (нелегалния), с оглед на което рекламата на хазарт трябва да бъде разумно ограничавана“.

Забраната на рекламата силно ще ограничи приходите на редица спортни клубове, федерации и други спортни организации и ще лимитира възможностите за намиране на спонсори за организаторите на спортни събития.

Във връзка с това президентът на Българската федерация по волейбол Любо Ганев каза пред Нова, че ако се намалят приходите от реклама, ще бъдат намалени и дейностите в спорта. Той посочи, че парите за ресорното министерство идват от Спортния тотализатор. Ако рекламата на хазартни игри бъде забранена (тъй като това също е сайт за залагания), тези пари няма да влязат в спортните дейности. Ганев изтъкна, че хазартните компании подпомагат почти всеки спорт. Той поясни, че държавата трябва да помисли първо как би компенсирала засегнатите от ограниченията.

„Хазартните оператори дават повече пари за спорт от държавата. 80 млн. лв. е бюджетът на държавата за спорт. Хазартните компании отделят в пъти повече. Ако законопроектът бъде приет обаче, вече няма да могат да ги дават. Ще бъдат отрязани социалните разходи. А пари за спорт означава по-здрава нация и по-малко пари за здравеопазване“, коментира Любо Ганев. Спортистът изрази съгласие с тезата, че медиите ще бъдат потърпевши.

Българските медии ще загубят съществена част от рекламните си приходи, пише и в позицията на компаниите от бранша.

„Алармираме, че приемането на законопроекта в подобни безпрецедентно съкратени срокове и без обсъждане със заинтересованите страни, може сериозно да застраши икономическата независимост на медиите. Законопроектът съществено ще влияе върху нас, тъй като забранява изцяло рекламата на цял икономически сектор. Непредвиденото и в средата на годината намаление на приходите от реклама, ще застраши програмната схема на телевизията, включително може да ограничи достъпа на зрителите до значими спортни събития.“ Това се казва в позицията на медийната група Нова Броудкастинг Груп.

АБРО настоя за диалог и координация във връзка с приетия на първо четене проектозакон. От Асоциацията призовават народните представители за организиране на незабавна дискусия с представители на хазартната индустрия и медии с цел обсъждане на най-точния и ефективен начин за ограничаване на рекламата на хазарт, съобщи Нова.

За нас, като медийна индустрия, предоставянето на рекламни съобщения обезпечава финансовата устойчивост и независимост на медиите, което от своя страна е гаранция за свободата и качеството на медийните услуги. Рекламата е основен приход за телевизионните и радио оператори, но същевременно тя е важен комуникационен канал към зрителите и затова към ограничаването й следва да се подхожда много внимателно и отговорно. Забраната за законосъобразно информиране на потребителите за легалните хазартни оператори и техните услуги ще доведе до пренасочване на потребителите към нелегални хазартни интернет сайтове, отбелязват от АБРО.

Проектозаконът предвижда хазартни зали да има само в населени места с повече от 5000 жители, като се предлага тази разпоредба да влезе в сила след три години.

Операторите подлагат на критика и тази „необоснована и непропорционална“ – според тях, ограничителна мярка. В законопроекта липсва какъвто и да е било анализ какъв брой обекти биха били затворени, как това ще се отрази на държавния бюджет, колко заети лица ще бъдат изложени на риска да загубят работата и поминъка си. Предложението на операторите е, ако подобна мярка бъде въведена, тя да бъде наложена за населени места с население под 1000 или 2000 души, вместо 5000.

Прегледана: 33665

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече