Разследване на АКФ: Марто Нотариуса е бил „доверено лице“ на МВР

0

Мартин Божанов-Нотариуса, чието убийство пред януари отвори Кутията на Пандора в родната правораздавателна система, е бил полицейски информатор и „доверено лице“ на МВР от 2005 г., твърди публикация на Антикорупционен фонд (АКФ), подкрепена от 28 страници документи, които се водят следствена тайна.

„За разлика от държавните органи Антикорупционният фонд не е адресат на законовото задължение за опазване на тайната на разследването. Освен това смятаме, че максимално възможната публичност е единственият път към граждански натиск, а той – към евентуално оздравяване на институциите предвид вплелите се в тях мрежи за влияние. Предположението, че ако бъдат оставени в пълен комфорт, институциите ще се саморазследват успешно, не е нищо повече от едно добро пожелание, в което ние не вярваме, особено и предвид напълно затихналата институционална реакция по случая. Затова публикуваме в цялост придобитата от нас справка за събраната оперативна информация от ГДБОП за групата на Нотариуса“, обявиха оттам.

Ето какво още съобщават от АКФ в публикацията си, озаглавена „Магистрати, полицаи, адвокати: Каква информация е предоставила ГДБОП на прокуратурата за групата на Нотариуса преди две години“. Мотивите им да направят това – „осветяване на действията и бездействията на замесените институции“:

„Имената на няколко магистрати, полицаи и адвокати, свързани с дейността на застреляния през януари Мартин Божанов – Нотариуса, са били установени през 2022 година от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР (ГДБОП) и подадени към Софийска градска прокуратура (СГП). Предоставена е детайлна справка за събраните данни в хода на проверката на дирекцията, послужили за образуване на разследване от СГП.

Какво е свършено след това в хода на това разследване и досега е неизвестно, освен че според ръководството на СГП е предстояло привличането на Нотариуса като обвиняем, осуетено от убийството му.

От работата на създадената след убийството на Нотариуса временна парламентарна комисия не стана ясно много. Магистрати се явяваха, за да отричат връзки с Божанов и хората около него, а ръководствата на прокуратурата и МВР си спестиха предоставянето на каквато и да е конкретна информация. С приключването на парламента приключва и работата на извънредната комисия.

Защо АКФ публикува „следствена тайна“?

На 16 април 2024 г. депутатите от сформираната парламентарна комисия за изясняване на фактите около предполагаемата схема за контрабанда изслушаха председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Пламен Тончев. По време на изслушването Тончев сподели много обстоятелства от оперативната разработка на ДАНС, послужила за започване на наказателното производство от Комисията за противодействие на корупцията (КПК), което е ръководено от СГП. Включително: с имена на висши служители на МВР с установена според ДАНС съпричастност към контрабандния канал; с име на политик, който „се познавал“ с предполагаемите контрабандисти; с твърдението, че предполагаемите контрабандисти имали влияние в съдебната система, но без конкретни имена на магистрати. В този случай се оказа, че т.нар. „следствена тайна“ няма никаква стойност.

Това се случи в пълен контраст със заседанията на другата парламентарна комисия за групата на Мартин Божанов – Нотариуса. В нея институциите, натоварени с разследването или събирането на оперативна информация, много ревностно трябваше да опазват „следствената тайна“ и не можеха да кажат почти нищо на депутатите и обществото. По тези два случая ръководителите на прокуратурата, ДАНС и МВР за пореден път демонстрираха нагледно как боравят със закона изцяло в зависимост от конюнктурни съображения и стига да пожелаят, нямат никакви задръжки да разкриват следствени или оперативни данни в какъвто обем преценят.

„За разлика от държавните органи Антикорупционният фонд не е адресат на законовото задължение за опазване на тайната на разследването. Освен това смятаме, че максимално възможната публичност е единственият път към граждански натиск, а той – към евентуално оздравяване на институциите предвид вплелите се в тях мрежи за влияние. Предположението, че ако бъдат оставени в пълен комфорт, институциите ще се саморазследват успешно, не е нищо повече от едно добро пожелание, в което ние не вярваме, особено и предвид напълно затихналата институционална реакция по случая.

Затова публикуваме в цялост придобитата от нас справка за събраната оперативна информация от ГДБОП за групата на Нотариуса. Документът е с обем 28 страници и го правим обществено достояние във вид, който да не позволи разкриване на източника“, коментира Николай Стайков от екипа на АКФ.

Как започва преписката по Нотариуса?

Работата на ГДБОП започва след срещи на Ивайла Бакалова и Николай Стайков от АКФ с тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Събраната информация е изпратена на СГП през 2022 г. и е послужила за образуването на 27 април 2023 г. на досъдебно производство 24022/22 г. на СГП, 188/23 г. на СО – СГП. Именно по него, според ръководителите на СГП, Божанов трябвало да бъде привлечен като обвиняем „до дни“, но разстрелът му осуетил това процесуално действие. От убийството на Божанов насам на обществото не се предоставя никаква информация за разследването.

„За разлика от председателя на ДАНС, от етични съображения спестяваме всички имена на замесените лица, освен тези, които вече са публично известни в контекста, в който са споменати в справката. Оставяме само инициалите на длъжностните лица и заличаваме всички идентификационни данни на останалите граждани. Скриваме и всяка информация, която потенциално би могла да доведе до идентифицирането на спомагали за разкритията на дейността на групата лица, за които смятаме, че биха могли да бъдат застрашени от публикацията и така да се попречи на водено с желание за успешен резултат разследване“, допълва Николай Стайков.

Какво е било известно към 2022 година?

От справката става ясно, че от поне две години на разположение на институциите са били множество данни за връзки на групата на Нотариуса с конкретни магистрати и служители на различни структури на МВР, които са му правили различни услуги.

Споменати с имена са много длъжностни лица от съдебната система и МВР, към нито едно от които не е известно да са предприети някакви институционални действия.

Оказва се, че отдавна известно е било и съществуването на „СС клуба“, в който прокуратурата влезе на претърсване едва след убийството на Божанов. Имало е и данни за конкретни места, на които Нотариуса е държал архивите си с компромати, съдбата на които също е неизвестна. Установени са и конкретни данни за връзка на Нотариуса с групата на Петьо Петров – Еврото и предприемани съвместни действия за компрометиране на магистрати. Установена е промяната на ЕГН-то на Нотариуса, заличаването на криминалните му регистрации от автоматизираните информационни масиви на МВР, както и регистрирането му още през 2005 г. като „информатор“ и „доверено лице“ на МВР. Установен е и начина на работа на Нотариуса и съдружниците му чрез използване на множество лъжесвидетели, подставени лица, адвокати и магистрати за упражняване на натиск върху магистрати, за имотни измами, както и за образуване на проверки и досъдебни производства с цел тормоз на противници. От всичко събрано ГДБОП е направила извод за наличие на организирана престъпна група за упражняване на влияние в институциите, извършване на имотни измами и други престъпления.

Какво и как е направено за проверката на всички тези данни с методите на наказателното разследване не е известно. Трябва да се направи уговорката, че се касае за първоначална информация, която към 2022 г. е събрана в ГДБОП. Тя е от естество единствено да послужи за образуване на наказателно производство, където всичко това трябва да бъде доказано със средствата на наказателния процес, за да може да бъде използвано за нечие обвинение и осъждане. На изложеното от всякакви оперативни служби винаги трябва да се гледа с необходимата доза критичност.

„Именно в тази връзка е безспорно, че доказателствената стойност на публикувания материал на ГДБОП е аналогична с тази на изнесените от ДАНС данни пред парламента – следователно към двете трябва да се подхожда по идентичен начин.

Очакваме да разберем какво компетентните разследващи органи са предприели по проверката, доказването и надграждането на оперативната информация по казуса „Нотариуса“, която е била известна към 2022 година“, коментира Николай Стайков“, завършва публикацията на АКФ.

Прегледана: 33570

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече