Разследване: Защо властите подкрепят гигантския инсинератор на Румен Гайтански-Вълка?

0

Огромен инсинератор, който ще може да изгаря отпадъците на всички градове и села в България. Проект, свързан с рискове от сериозни замърсявания, който през годините привлича трудно обяснима подкрепа от местни и национални власти, която понякога отива отвъд закона. За това алармират от сдружението Антикорупционен фонд (АКФ) с нов 20-минутен филм – „Вълкът на Върбовка“.

Той разказва за усилията на Румен Гайтански – Вълка да построи най-големия инсинератор на боклуци в България в една от най-плодородните части на Дунавската равнина.

През 2013 г. фирмата на Гайтански „Петрургия“ получава концесия за добив на базалт в околността на село Върбовка, община Павликени. За повече от десет години концесията не се развива, а базалт не се добива и до ден днешен.

През 2020 година „Петрургия“ представя ново инвестиционно предложение – производство на каменна вата от добивания от концесията базалт. Притеснителен елемент от проекта, който предизвиква масови граждански протести в Павликени, е това, че производството изцяло ще се захранва с енергия от „собствен енергоизточник“ – инсинератор на боклуци.

Капацитетът на планирания инсинератор ще го направи най-големия в България.

„Изграждането на инсинератор с такъв капацитет не е нито местен, нито регионален въпрос. Това е национален проблем, тъй като ще доведе до струпване на всички проблеми, свързани с отпадъците в България на едно място“, коментира Данита Заричинова, еколог и член на Експертния екологичен съвет към РИОСВ Велико Търново, разглеждал проекта.

По проект съоръжението ще работи 24 часа в денонощието и ще изгаря 1160 тона RDF (гориво от отпадъци) на ден или 423 хиляди тона на година: количество, почти равно на количеството, отделяно от всички населени места в България взети заедно – 430 хиляди тона. Такава е статистиката, предоставена от инвеститора в Доклада му за оценка на въздействието върху околната среда.

„Огромният капацитет на енергоизточника повдига съмнения за това каква всъщност е истинската бизнес идея, която „Петрургия“ иска да реализира при Върбовка. Дали производството на каменна вата не служи като параван за създаването на най-големия сметопреработващ център на България и Балканите“, коментира Лора Георгиева, старши правен съветник в АКФ.

Податки за такива съмнения дава и профилът на инвеститора. Отпадъците са централна част от бизнеса на собственика на „Петрургия“, г-н Румен Гайтански – Вълка, от 90-те години на миналия век до днес. Фирми, свързани с Гайтански, извършват сметосъбирането и извозването на боклука в множество квартали на София и градове в страната.

Още по-притеснително е, че осъществяването на проекта на „Петрургия“ до село Върбовка често се движи на ръба на закона и с трудно обяснима подкрепа от страна на местни и национални власти, алармират от АКФ.

Така, например, през 2021 г. Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Велико Търново преценява, че няма нужда „Петрургия“ да представя нова екологична оценка на изменението на специализирания устройствен план за обекта. Въпреки че първоначалният план, изработен през 2013 г., е претърпял фундаментални промени – от терен за добив на базалт, пространството се трансформира и включва и терен за производство на каменна вата, и терен за електроцентрала, произвеждаща енергия чрез изгаряне на RDF гориво – процес, който крие множество специфични рискове от замърсявания на въздуха, водите и почвите.

Според тогавашното решение на РИОСВ обаче при тези промени „няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве“.

РИОСВ прави тази оценка, въпреки че на два пъти изисква и получава становище от Регионална здравна инспекция – Велико Търново (РЗИ), че „информацията, която инвеститорът е подал, не е достатъчна, за да се заключи дали проектът е опасен за човешкото здраве и околната среда.“

Подобни липси се откриват и в Доклада за оценка на въздействието за околната среда (ДОВОС) на проекта, който инвеститорът представя в края на 2021 г.

От доклада не става ясно какво ще се случва с остатъците от горенето на боклук, които според производителя на инсталацията ще бъдат не по-малко от 19% от целия изгарян боклук или над 220 тона на денонощие.

„Няма къде да бъде извозван и третиран този опасен отпадък. За цяла Северна България има две депа за опасни отпадъци – в Севлиево и Силистра. Техният капацитет ще се запълни за 4 месеца“, коментира Пенчо Пандъков, еколог и хидробиолог, член на Експертния екологичен съвет към РИОСВ, разглеждал проекта.

Инвеститорът не предвижда и надежден механизъм за мониторинг на вредните емисии в атмосферата и по-конкретно на устойчивите органични замърсители диоксини и фурани, които доказано се образуват при горенето на твърди отпадъци. Има и сериозни неясноти по отношение на ползването и опазването на водите:

„Има предпоставки да се заустват силно отровни отпадни води, част от тях с примеси от дънната пепел и дънните шлаки. Под точката на заустване на отпадните води има много населени места“, допълва Пандъков.

Въпреки липата на гаранции за здравето на гражданите Община Павликени на няколко пъти се намесва активно, за да улесни осъществяването на проекта, често в нарушение на закона.

Така, например, кметът на Павликени Емануил Манолов предлага, а Общинският съвет решава да продаде на фирмите на Гайтански 63 декара общинска земеделска земя по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, която по закон не може да се продава.

Кметът на Павликени, под чийто пряк надзор е цялата административна дейност по инвестиционното предложение на „Петрургия“, се намира и в потенциален конфликт на интереси, тъй като сестра му работи за „Петрургия“ като „Организатор стопанска дейност“ от 4 май 2020 г. до 1 февруари 2022 г. 

В този период кметът е внесъл пет от предложенията си, с които се съдейства за реализацията на проекта на „Петрургия“. В свое публично изказване кметът заявява, че именно той е предложил на инвеститора да назначи сестра му като „подходящия човек за тази работа.“

Въпреки че тези факти са публично известни, Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) не открива конфликт на интереси в действията на кмета на Павликени.

Извън полезрението на КПКОНПИ остава дори и това, че на първия първия Експертен екологичен съвет в РИОСВ – Велико Търново, на 31 януари 2022 г., когато се решава съдбата на предложението на „Петрургия“, Община Павликени, представлявана от зам.-кмета, гласува в негова подкрепа. Гласуването на Съвета съвпада с последния работен ден на кметската сестра в „Петрургия“.

Заседанието продължава 8 часа и взема трудно решение в полза на инвеститора с 9 гласа „за“, 2 – „против“ и 6 „въздържали се“.

След идването на нов директор начело на РИОСВ Велико Търново, на 24 април 2023 г. се провежда ново заседание на Експертния екологичен съвет. На него инвеститорът не представя посочените от РЗИ допълнителни необходими документи, а мнозинството от членовете на Съвета гласуват „против“ инвестиционното намерение.

На 28 април 2023 г. директорът на РИОСВ постановява решение, с което не одобрява намерението на инвеститора, поради сериозните потенциални въздействия върху атмосферния въздух, водите и почвата и липсата на адекватни мерки за ограничаване на отрицателното въздействие и за реакция при екологични замърсявания.

Решението цитира становищата на директора на РЗИ – Велико Търново от август 2022 г., според което „информацията в ДОВОС на инвеститора е непълна и неточна“, оценката на здравния риск не обхваща всички аспекти и „не доказва по категоричен начин липсата на здравен риск за населението, нито предлага ефективни мерки за намаляване на отрицателното въздействие“. Министърът на здравеопазването също дава отрицателно становище, като отчита липсата на данни за адекватна оценка на здравния риск, недостатъчните в качествен и количествен аспект мерки за предотвратяване на отрицателното въздействие, липсата на оценка на кумулативния ефект от предложението и заключава, че „опазването на човешкото здраве е национален приоритет, който стои над интересите на отделните граждани или стопански субекти“.

Инвеститорът обаче започва съдебна битка, за да преодолее отрицателните становища и да си осигури осъществяването на проекта.

За момента „Петрургия“ изглежда победител в тази битка.

През юли 2023 г. съдия Емил Желев, доскорошен съдия в закрития Специализиран наказателен съд и настоящ съдия в Административен съд – София област, отменя отрицателното решение по оценката на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ – Велико Търново. Делото е разгледано в скоростен порядък, а мотивите за отмяната му са несъстоятелни, смятат от АКФ.

В момента директорът на РИОСВ – Велико Търново и Сдружение „Ти решаваш“, което обединява граждани на община Павликени, обжалват пред Върховния административен съд (ВАС) решението на Административен Съд – София област. Първото заседание по делото се проведе на 15 април 2024 г.

През февруари 2024 г. ВАС се произнесе в полза на „Петрургия“ по друг казус, като потвържди решението на Административен съд – Велико Търново, че не е необходима нова оценка на изменения устройствен план на обект Върбовка, въпреки фундаменталните промени в инвестиционното предложение.

„Предвид постановените до момента решения на административните съдилища, се опасяваме, че има голяма опасност Върховният административен съд окончателно да се произнесе в полза на инвеститора. С това би бил разчистен пътят пред проекта за инсинератор за горене на отпадъци в община Павликени, въпреки неколкократно изразеното нежелание на мнозинството местни граждани и въпреки документираните екологични и здравни рискове, свързани с реализацията му. Предвид изключителния обществен интерес, ще продължим да следим случая и да информираме обществеността за решенията на институциите, които повдигат съмнения“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.

Филмът „Вълкът на Върбовка“ можете да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=9ygOfLgEDHM

Прегледана: 11115

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече