Скандалът “Сребреница” се развихри след като служебния премиер и външен министър Димитър Главчев промени позицията на България при гласуването в ООН на резолюцията за геноцида в Сребреница. Опитите впоследствие да се замаже този безпрецедентен гаф гравитира около един ключов въпрос – защо го е направил. Отговорът на въпроса „защо“ засега няма друго обяснение, освен натрупалите се в недалечното минало и добре документирани факти за съпричастност на Бойко Борисов към биографията на известния сръбски мафиот Сретен Йосич, както и притесненията за Борисов от тези връзки, достигащи до панически страх.

Но случаят „Сребреница“ неочаквано за участниците в него отключва други, затворени досега чекмеджета и тяхното съдържание получава пореден сертификат за достоверност. Такъв е случаят с много голяма сума държавни пари, които са платени на бизнесмени близки до Сретен Йосич. Това е станало под формата на сделки за закупуване на оръжия от Сърбия за ВМЗ Сопот. Милиони долари са платени авансово от българския завод, на нискоразрядна сръбска фирма със символично малък капитал, за да достави на оръжейния ни производител ….. оръжия и то на няколко пъти по-висока цена, от тази, на която отговаря пазара. Оръжия, които никога не са доставени. В схемата пряко прозира и участието на Делян Пеевски.

2009: “Бойко взе парите…”

“Ние сърбите сме изключително мръсна нация. Ще го гоним докрай. Той е свършен, но още не го знае!” – това е реплика на скандално известният черногорски бандит Будимир Куйович към наш репортер по време на свиждане в Софийски централен затвор преди 11 г. На въпрос не се ли притеснява от стоящия до него охранителен полицай, който слуша тези думи, Куйович отговаря: “Не! От какво? Той /полицая/ нали си има семейство, деца…” Тогава Будимир Куйович излежаваше 16 г. присъда за трафик на дрога през България, а славата му беше, че е дясната ръка и най-близкият човек на Сретен Йосич тук. Куйович разказваше как е давал крупни суми на висшестоящи български политици и членове на правителството.

Разговорът с Куйович беше за отношенията на неговия шеф Йосич с тогавашния премиер-министър Бойко Борисов, посочен като потенциален “свършен”. Минути след разговора в затвора се изсипаха няколко коли на ДАНС, а Куйович никога повече не можа да се види с наш репортер.

Темата за Сретен Йосич периодично изскача в публичното пространство и винаги в контекста на публични скандали. Така например през 2013 г. депутатът Христо Бисеров от ДПС призова от парламентарната трибуна Бойко Борисов да поиска разсекретяването на папка “Лале”. В нея пишело как един подземен бос казва:

“Бойко взе парите!”

Повод за изказването на Бисеров станаха обвинения на Борисов, че Ахмед Доган го бил поръчал.

Четири години по-рано Бисеров председателства специална парламентарна комисия за Сретен Йосич и споменава делото “Лале” като делото “Цвете”. Според него в тази папка имало данни от “един високопоставен представител на подземния свят, който вече е покойник в резултат на истински атентат”.

“Именно той казва, че Бойко е взел парите. Ние не знаем кой Бойко, не знаем какви са тези пари, но думите са казани ден преди ареста на Сретен Йосич и материалите по този разговор са именно в делото на Сретен Йосич” – казва Бисеров.

От коментари в кулоарите на парламента се разбра, че папка “Лале” била посветена на отношенията между бившия бос на СИК Милчо Бонев – Бай Миле, и Сретен Йосич. Репликата “Бойко взе парите” била изречена от Бай Миле преди да бъде разстрелян на 30 юли 2004 г. в ресторанта на хотел “Славия” в София.

До парламентарна комисия в България се стигна след като Сретен Йосич проговори пред съда в Белград за пребиваването си в България.

“В България бях на сигурно. Защитаваха ме техните служби за сигурност, Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София, и Николай Гигов – собственик на футболния клуб “Локомотив”, с който бях свързан чрез бизнес, защото той беше легален търговец на оръжие” – казва тогава Йосич.

Именно в хода на процеса бяха огласени обвиненията към Йосич, че той е замесен в убийството на Бай Миле. Защитеният свидетел Томислав Марианович даде показания, че близкият до Йосич Слободан Джурович, е поръчал убийството на Милчо Бонев, а също, че е обещал 1,5 млн. евро за убийството на хърватския разследващ журналист Иво Пуканич.

Причината за убийството на Милчо Бонев – Бай Миле била, че той не е успял да спре екстрадирането на Сретен Йосич. Парите – 3 милиона долара – били взети от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, който обаче се отметнал и екстрадирал Сретен Йосич в Холандия.

Борисов разбира се отрече казаното от Сретен Йосич и изтъкна, че екстрадицията му е негова заслуга: “По време на работата ми като главен секретар на МВР Сретен Йосич бе издирен, задържан и екстрадиран в Холандия по искане на Холандското правителство”. Той отказа да се яви в съда в Белград като свидетел, въпреки, че беше призован.

В момента Джурович излежава 15 годишна присъда за убийството на Иво Пуканич. Съвсем наскоро разследване на OCCRP разкри, че плащането за атентата срещу хърватския журналист е било финансирано от офшорна фирма на българския бизнесмен Огнян Бозаров. За убийството на Милчо Бонев – Бай Миле може да се твърди, че все още се води неразкрито, тъй като всички обвиняеми за него бяха оправдани от българския съд.

2018: Пушица взе парите

През юли 2018 г. Държавната фирма Вазовски машиностроителни заводи ВМЗ – Сопот сключва договор със сръбската фирма VIP Global Logistic за1360 броя стари съветски противотанкови ракети „Конкурс“, на цена 15 000 долара бройката или общо 20,4 милиона долара. 

Тези ракети се търгуват по това време по 8 000 долара за бройка. Ако беше довършена, тази сделката на практика означава преднамерено планирана загуба (пропусната полза) за държавната фирма от над 8 млн долара. За да се оправдае някак неизгодната сделка с оръжейните боклуци, ВМЗ прави фиктивен насрещен договор с кипърска офшорка PPP Global Consultant Trustees LTD, сочи информация от вътрешни източници от държавната фирма.

Но сделката по “покупката” така и не е довършена и до момента. 10,2 милиона долара са платени авансово на , но ракетите никога не идват. И до момента преведените милиони висят в баланса на ВМЗ – Сопот, която е на подчинение на Държавната консолидационна компания.

По всичко изглежда, че сърбите просто са прибрали парите преведени в аванс и не са си дали труда дори да организират доставките, за да “заработят” разликата от осем милиона.

Формално VIP Global Logistic е собственост на Неманя Мариян, който е дясна ръка на сръбския бизнесмен със спорна репутация Милорад – Мича Пушица. Пушица е считан за приближен едновременно на сръбския президент Александър Вучич и на Сретен Йосич, който излежава 15 годишна присъда и скоро ще излезе на свобода.

През 2018 г. Пушица със съпругата си присъства на опелото на бащата на Сретен Йосич, заедно с мнозина съратници и приятели на мафиотския бос. Милорад Пушица е също така виден член на партията на Вучич SNS. 

В няколко медии /Фрогнюз и вестник Галерия/ излезе информация за скандалната сделка на ВМЗ, както и твърдения, че тя е форма на ресто към Сретен Йосич за трите милиона, които смущават съня на Борисов.

Конкретни доказателства за такава уговорка за откуп няма, но е факт, че от една страна в сделката няма никаква пазарна логика, а от друга, че бизнес връзките на Пушица и българските му партньори насочват именно към лица, свързвани от една страна с Йоца Амстердама, както е известен Сретен Йосич, а от друга с Бойко Борисов. Неоспорим факт е и това, че имаме над 10 млн.$ държавни пари, откраднати практически чрез една сенчеста и неизгодна и нереална сделка, в която ВМЗ иска да “купи” съветско оръжие от неизвестна и декапитализирана сръбска фирма, която на свой ред пък щяла да купи това оръжие от …. Киргизстан. На цена многократно завишена, което пък после да бъде препродадено от ВМЗ на някаква напълно неизвестна кипърска офшорка и… последният да затвори вратата. Като резултат имаме български държавни пари платени реално на сръбските бандити и НИКАКВО оръжие във ВМЗ. Класическо престъпление по Наказателния кодекс на България за облагодетелстване в особено големи размери и нанасяне на огромна щета на бюджета в личен интерес. Естествено както е симптоматично – Прокуратурата в този случай за защита на Закона и Държавния интерес просто не съществува! Генетиката на подобно източване и кражба би трябвало да бъде разследвана и от разузнаването и от ДАНС в дълбочина, защото може да се окаже, че интересите са много по-дълбоки от обикновена кражба, а засягат в лица, които определят и могат да влияят на външната политика на РБ.

Биволъ изпрати въпроси на ВМЗ – Сопот какво се случва с доставките по тази сделка, но не получи отговор. Източници на медията твърдят, че всички министри на икономиката от 2018 г. до сега са запознати със случая.

Гигов, Черногорац, Пушица

В българския Търговски регистър Пушица е изписан Пушика и е съдружник с оръжейния търговец Николайчо Гигов във фирмата “Делта Транс 2016”. Тя е създадена през 2016 г. и очевидно бездейства, като дори е натрупала дългове към НАП.

Гигов е особено близък с Борисов и с неговите най-верни хора от ГЕРБ. Дъщеря му е парламентарен сътрудник на евродепутата от ГЕРБ Емил Радев, а двамата с Радев са пътували до Либия, където предлагат на либийски официални лица да освободят арестувания танкер БАДР срещу откуп.

Ключова фигура и свързващо звено в аферата с изчезналите милиони е Петър Черногорац /Църногорски/ – дългогодишен бизнес партньор на Милорад Пушица и на Николайчо Гигов, с когото са осъществили множество оръжейни сделки в Сърбия и България.

За сделки с оръжие с Николайчо Гигов говори и Сретен Йосич. По думите му пред съда в Белград Гигов бил легален търговец на оръжие, и с него го свързвал бизнес.

“Малко чудно, но какво да се прави, такова беше сътрудничеството” – казва Сретен Йосич.

Николайчо Гигов признава, че познава Сретен, но като Марко. Той отрича да е правил с него сделки с оръжие и твърди, че двамата са правели трансфери на футболисти. Класика в жанра.

Ролята на Пеевски

Изглежда, че телефонът на Петър Черногорац е бил компрометиран и информацията от него е изтекла. През април т.г. сръбският разследващ портал KRIK публикува чатове на Черногорац с Милорад Пушица. 

KRIK твърди на базата на тази изтекла комуникация, че Пушица е контролирал оръжейна фирма, чрез която са заобикаляни американски и великобритански санкции спрямо Русия.

Но в изтеклите чатове на Черногорац има и информация, която свързва документално Делян Пеевски със скандалната сделка на ВМЗ.

На 19 юни 2020 г., в разгара на протестите срещу правителството на Борисов, адвокатът на Пеевски Александър /Сашо/ Ангелов изпраща съобщение на Черногорац, в което го информира с безпокойство, че настъпват промени и трябва да се пристъпи към довършване на сделката.

Сашо Ангелов беше разкрит от Биволъ като собственик на офшорки, свързвани с интересите на Пеевски. Една от тях е “Виафот”, която се бореше за овладяването на оръжейния завод “Дунарит”.

Бащата на адвокат Александър Ангелов е Параскев Параскевов – дългогодишен служител и офицер на Държавна сигурност. Бил е високопоставен служител на ВГУ – Второ Главно Управление на ДС, което се е занимавало основно с контрола на прословутите външнотърговски фирми на комунистическия режим.

Три имена	Параскев Ангелов Параскевов
Дата на раждане	04.02.1949 г.
Място на раждане	с. Българево, обл. Добрич
Качество	Щатен служител
Структури, в които е работил	КДС-Варна; ДС, ВГУ
Документи, свързани с кариерното му развитие	Със заповед № 5214/ 04.11.1968 г. е назначен за разузнавач VI степен; със заповед № 119/ 25.06.1970 г. е преназначен за разузнавач VI степен във ВГУ; със заповед № 62/ 13.04.1972 г. е преназначен за разузнавач III степен; със заповед № 202/ 12.12.1972 г. е преназначен за разузнавач II степен; със заповед № 419/ 03.09.1975 г. е преназначен за инспектор IV степен; със заповед № 1082/ 24.03.1978 г. е преназначен за инспектор III степен; със заповед № 98/ 04.05.1980 г. е преназначен за зам. н-к на отделение; със заповед № 5468/ 24.12.1981 г. е преназначен за н-к на отделение; със заповед № 2410/ 25.06.1984 г. е преназначен за зам. н-к на отдел.
Публична длъжност или публична дейност	Зам. директор на НСЗК от 18.04.1991 г. до 26.11.1991 г.

Въпросната структура е отговаряла за контраразузнавателното обезпечаване на задграничните дружества с инженерингова насоченост на различни държавни стопански обединения като „Булгаргеомин“, „Техноекспортстрой“, „Монтажи“, „Електрокомплект“, Комитетът по геология и др. В този списък попада и знаковата външнотърговска фирма “Инко”, откъдето пък започва кариерата на особено интимно близката до Бойко Борисов – Цветелина Бориславова, известна още с прозвището си “Дъщерята на Държавна Сигурност”.Именно през подобни дружества бяха източени милиарди от държавата в края на комунизма, а впоследствие тези национални активи преминаха през сложни схеми в собственост на кадри на бившата висша номенклатура и Държавна сигурност. Неслучайно Параскев Параскевов завършва кариерата си като зам. директор на НСЗК /ДС/, в първите години след “промените” през 1989 г. Висшето ченге през последните години работи за фирма на Николайчо Гигов. Параскевов представлява и адвокатската кантора “Авиора”, която обслужва финансово и юридически Делян Пеевски у нас и в САЩ, където е санкциониран за корупция по закона “Магнитски”. Под договорите за обслужване на Пеевски по казуса Магнитски с американски лобистки компании, стои подписът на… Параскев Параскевов.

Тандемът Гигов – Пеевски

от българска страна помага на сръбския тандем Черногорац – Пушица да овладее кредитираната от КТБ стъкларска фабрика в Парачин. Черногорац плаща дълговете към момента на фабриката от около 4 милиона долара, а Милорад Пушица е станал тогава председател на Надзорния съвет.

Очевидно през лятото на 2020 г., когато е изпратен СМС-а, Пеевски и съответно Ангелов са били изнервени от перспективата протестите да доведат до промени, които Пеевски не може да контролира и до разкриването на тази престъпна сделка. Но тази опасност за тях бързо отминава. Въпреки заканите за операция “чисти ръце” от партиите, яхнали протестите, до такава не се стигна. Дори напротив, те се коалираха с Борисов и Пеевски, направиха всичко възможно всякакви проверки и разследвания срещу тях да бъдат прекратени.

В момента със сделката на ВМЗ се занимават ДАНС и Прокуратурата. От двете институции няма данни за някаква свършена работа, въпреки, че случаят е повече от ясен и доказан като корупционно източване на държавното оръжейно предприятие с много милиони долари. Институциите, особено Прокуратурата, е известно, че са под контрола на корпулентния депутат и неговия сиамски двойник – Борисов. Резултати за разкриване на това огромно престъпление, логично не се очакват, но то трябва да стане обществено и международно публично достояние.

Изчезналите милиони от ВМЗ – Сопот и скандалът „Сребреница“ за пореден път сочат към едни и същи адресати – Борисов, Пеевски и сръбски фигури от ъндърграунда с дебели политически връзки отвъд Калотина. Притеснителни са съмненията, че последните успяват да влияят върху българската политика и да контролират чрез уязвимости български политици, което пряко засягат интересите на сигурността и авторитета не само на България, но и на нейните партньори.

Автор: Екип на Биволъ, екип на BIRD.BG

Прегледана: 35315